70365 | 9 ян. 2017 | 00:23

Шансът на БСП да се върне на власт е Нинова и нейният невероятен хъс да побеждава в джунглата на българската политика. Ако Нинова успее да сложи БСП на нови релси - модерното лявото у нас ще оживее. Ако не успее – ще се появи българската Марин льо Пен.

Няма съмнение, че влизането на Доналд Тръмп в Белия дом ще преобърне политиката в света и ще катализира лавина от процеси, които ще имат сериозно влияние както в Европа, така и в България.

Предстоят огромни промени в европейските елити, които тотално се провалиха в сферата на сигурността, на икономическото развититие, на социалното равенство, на защитата на традицоннните ценности и отстояване на моралните норми на демокрацията. Вълната, от която се ражда новият политически елит в САЩ , ще залее и Европа, в чиито водещи държави предстои изграждане на нови ръководни политически и държавни кадри. 

В задаващите си драматични сътресения българският политически елит изглежда като заспал - сякаш не чува тътена на промените, които могат да го пометат. Както в последните 27 години, така и сега нашенските политици живеят в света на политико-партийното си его, което се храни от временните победи в измислените махленски битки на своето дребнотемие. Много скоро ще стане ясно, че в този си вид българският политически елит е ненужен първо, на народа си, и второ, на новите партньори на Запад.

Дори и да не осъзнават политиците ни какво точно ги очаква, новите реалности ще извадят под носа им на сцената новите хора. Къде са те в момента? Как да ги намерим?

Как да започне обновлението на този елит, преди “революционната вълна” да е отнесла всичко – и читаво, и провалено?

Това е един от големите, спешните въпроси, които трябва да решат водещите български партии.

Другият е за модела на държавата, за целите, за каузите, за визията за нова България.

Към този момент единствената партия, която се престраши да заговори за обновление на елита си, е БСП и по-точно нейният лидер. Корнелия Нинова разчете вота, даден за Румен Радев, не само като вот за БСП, но преди всичко като вот за промяна, като протест срещу статуквото, като недоволство срещу политическия елит, който в годините на прехода показа, че работи повече за себе си или за определен кръг, отколкото за хората. На което, настроенията в света показват, че трябва да се реагира.

И Нинова реагира.

При това спешно - за да изпревари вълната, която може да измете всички. Откакто е избрана за лидер, Нинова се надбягва с времето. И при налагането на Радев за президент, и по време на кампанията, и сега в опита да обнови партията си. Но тя няма друг шанс, ако иска да е лидер.  Нито пък БСП, ако иска да оцелее!

Нинова  е решена да извади напред млади, образовани и нахъсани за новите реалности хора. Да, те няма да имат богатия партиен опит на онези, които 15-20 години търкат парламентарните банки, но и те ще се учат в движение така, както онези, които преди тях също са били “младоци”. За разлика от "старите", "новите българи" носят усещането за друга България - не вечно козируваща на някой "Голям брат" или "Началник", а България със собствено място на геополитическата карта. Такава, каквато  с необремененото си мислене  искат да я видят.

“С абсолютно уважение към опитните колеги, ние не ги отхвърляме, те са дали много на партията, но нека да осигурим една приемственост на младите, за която досега само говорим, но нищо не правим. Разбира се, за да излязат тези млади хора напред, трябва да ги подготвим” – обяснява Нинова кадровата си реформа.

И тук бе отворен първият фронт срещу нея – противопоставяне на млади и стари, на бивши и сегашни, на нови и предишни.

Процесът на обновление не за първи път стартира в БСП. Но той винаги се изкивяваше. Да си спомним, че още Жан Виденов в началните години на прехода изхвърли от партията средния ешалон от изградени политически, икономически, стопански и научни кадри с богат професионален и житейски път, с което прекъсна връзката между младата и възрастната генерация партийни членове. Това бе огромна грешка, за която високата цена плати държавата. Разбира се пламнаха и вътрешно-партийните войни, породени от поколенческите различия. След това дойдоха изборните загуби, застаряването на структурите, липсата на нови лица и отварянето на нови разделителни линии.

По-късно политика за обновление в БСП проведе и Станишев, самият той бе на 35, когато бе посочен от Първанов за председател на партията. Опитите за подмладяване стигнаха до устава, където бяха записани квоти за младежи и жени. В резултат 1/3 от Националния съвет на партията бяха млади хора. По това време навлязоха и местни ръководители, чиято възраст бе под 40-50 години. Но някъде по пътя си нагоре те се спъваха, по-точно "ги спъваха" ... Така 120-годишната БСП и днес продължава да бъде непривлекателна за младите, а статистиката сочи, че средната възраст на социалистите е пенсионерската – над 65 години.

Поколенческият проблем в БСП се оказа толкова голям, че мнозина вдигаха ръце, а наблюдателите коментираха без притеснение - конфликтът между млади и стари в партията може да се реши само от естествения ход на нещата - смяната на поколенията. Често въпросът опираше и до това - младите след време възпроизвеждаха това, което са отричали от “старите.”  

Годините обаче показаха, че вътрешно-партийните войни в БСП най-често се дължат именно на тези различия, на недоволството от липсата на реализация и т.н. Младите напират – “старите” отказват да освободят креслата, заемани понякога по 6-8 мандата.

Сега Нинова започва реформата от върха с рязък ход -

въвежда мандатност за председателя от осем години - “предостатъчно време, за да се свърши работа и твърде кратко време, за да не може който и да е председател да си повярва, че е единствен и да гледа на партията като своя бащиния”;

пряк избор на председателя от всички членове на партията, а не от конгреса, което означава реално състезание, а не както досега - лобитата да се надцакват, да дирижират избора или пък да обработват поименно на всеки член на Националния съвет преди гласуването;

и мандатност за депутатите - да търкат банките най-много 12 години. Който за това време се доказал, доказал - след това да предава опита си на другите.

Идеята веднага бе възприета както досега  - като отваряне на нов фронт срещу стари партийни активисти, превърнали парламентаризма в професия. Това е опростеното, личното тълкуване на усилията за промяна и за създаване на нов партиен елит.

Идеята на Нинова не е да противопоставя поколенчески кадрите в БСП, а да направи обновление в партията – като я отпуши така че, можещите и знаещите да имат шанс да се реализират чрез БСП. Това е много важно както за левицата, така и за дължавата. Защото в страната има не малко както утвърдени кадри, така и млади – с нов поглед, с нови знания, с високо образавание, чийто мозък трябва да бъде използван, но никой от политиците не ги забелязва. Ако Нинова ги намери, ако те й повярват и тя ги привлече в БСП – от това ще спечелят всички? Процесът ще е дълъг, сложен и труден. Ще има отпор. Но новото време изисква да се направи нещо революционно. Това не означава, че Нинова ще толерира война между младите и т-нар. стари кадри. Впрочем – противниците й искат да тласнат процеса точно натам – към открита вътрешнопартийна борба, към поколенческо противопоставяне в БСП.

Очевидно  е, че Нинова предприема мащабната реформа в партията, за да постави процесите в нея на принципна основа. И отправната точка са именно президентските избори. Хората показаха, че имат нужда от политически необременени лица. Българите вече отказват да гласуват за политиците от прехода, колкото и несправедливо да е това за онези от тях, в чиято почтеност никой не се съмнява. Вотът на референдума правилно бе прочетен като вот срещу всички, възприемани като част от статуквото. Следователно БСП е изправена пред предизвикателството да се впише в общия контекст на световните промени, изправяйки се освен срещу ГЕРБ и срещу новите политически проекти, които излизат на политическата сцена.

Нови лица, подчертавам, образовани, знаещи, с идеи, ще дадат възможност на БСП от една страна да изглежда като алтернатива на ГЕРБ, т.е. на статуквото, а от друга, да се противостои успешно на новите политически проекти, чието най-голямо предимство ще бъде именно тяхната „новост”. Ако БСП успее да издигне нови кадърни фигури на предстоящите избори, тя отново би постигнала ефекта „Радев”. Стига, разбира се, тези нови лица да са достатъчно убедителни, да има какво и как да го предложат на обществото. Защото успоредно това идва въпросът за бъдещето развитие на страната, за обединителна национална кауза, за национален план и национална доктрина - големите теми, които сегашните политици не успяха да решат.

Въпросът за обновлението в БСП не е само въпрос на възраст. Румен Радев не е първа младост, но спечели гласовете на младите. Джереми Корбин и Бърни Сандърс са старчета, но печелят младежки симпатии. Новостта не трябва да се търси само в младостта, а преди всичко в езика, в поведението, в излъчването. Обществото драматично има нужда от хора, които говорят и изглеждат различно от клишираните до болка политици. Избирателят вече не може да бъде излъган нито с кебапчета, нито с фанфарни обещания, той иска искреност и ще търси за свои представители във властта именно такива необременени личности. Фактът, че не си вземал участие в политиката дотук и върху тебе не тегнат съмнения за далавери, е плюс. Но пък пълната анонимност или слаба разпознаваемост може да се окаже минус и трябва да бъде компенсирана с лични качества и/или професионални успехи на кандидата.

Изборите ще се провеждат при нарастване търсенето на мажоритарност при вота, но по пропорционална система. Това значи, че хората ще оглеждат листите и най-много водачите, но от ключово значение ще е партийната подкрепа. Затова за успешното подмладяване на листите ще е нужна и подкрепата на ветераните, на партийните авторитети. Ако повечето от тях приемат и съдействат на този процес, вместо да му се противопоставят, БСП има шансове за успех, и най-важното - ще докаже, че е различна, че макар и с дълга история може да се впише в новите процеси. 

Ако Корнелия Нинова не успее да направи сега тези промени, с БСП е свършено – столетницата няма да удържи на конкуренцията и ще се влачи след историята. Шансът на тази партия да се развива и да се върне на власт е именно Нинова и нейният невероятен хъс да побеждава в джунглата на българската политика. Нинова дава в момента на БСП надежда за власт, социалистите виждат светлина в тунела, това ще мотивира много да я подкрепят и ще обезсили противниците й.

Ако Нинова успее да сложи БСП на нови релси - модерното лявото у нас ще оживее. Ако не успее – ще се появи българската Марин льо Пен.