9979 | 30 апр. 2015 | 12:52
Министър Красен Кралев сподели онзи ден идеята професионални треньори да влязат в училищата, за да запалят децата по спорта. Дотук - чудесно. „Губим битката с компютрите и електронните игри“, призна министърът горчиво. Битката?
Имаше ли битка в последните 25 години, или масовият спорт се предаде доброволно? Каква беше държавната политика за развитието му, докато бе ултрамодерно да се лансират идеи като „във всяко училище - компютър“?
Впрочем в този век компютри в училищата наистина трябва да има, ако искаме българчетата да се съизмерват с връстниците си от модерния свят. Но е задължителна и грижата за масовия спорт, който започва от детството.
Защото част от децата страдат от наднормено тегло. Защото 60% от учениците имат гръбначни изкривявания. Защото е предпоставка за развитие на големия спорт, където губим позиции и все по-рядко слушаме националния химн, докато награждават българи на олимпиади или световни първенства.
Защото „Здрав дух в здраво тяло“ не е кух лозунг, измислен от социализма. Защото спортът е възпитателно занимание. В състезанията успяват най-добрите - тези, които са се трудили, а не онези, които са успели по втория начин.
Защото игрите и тренировките са чудесна алтернатива на юмруците, тютюна, екстазито.
Помните ли прекрасния филм „Войната на таралежите“ (1979), в който храбри хлапета проведоха неравна битка с възрастните, за да се сдобият с баскетболна площадка пред блока? Едно от препятствията пред желанието им да спортуват бе господин Ташев, който на мястото на коша предпочиташе да строи гараж за скъпия си западен автомобил. Във времето на демокрацията за жалост не се умножиха спортните площадки, умножиха се Ташевците.
В близо половината от училищата няма салони, а изграденото някога е занемарено. Това е знак за дългогодишно нехайство. Някога между училищата имаше състезания по лека атлетика, спортна гимнастика, волейбол, сега - нищо! Ако има надпревара между ученици, тя се дължи на ентусиазма на отделни учители по физкултура. Треньорите, които ще отидат в училищата, също ще трябва да се заредят с ентусиазъм.
Ще кажете - държавата няма пари за салони, зали, стадиони, площадки. Дежурно оправдание.
В книгата си „Аз не бях политик“ бившият председател на НС проф. Огнян Герджиков описва своя визита в Китай, където изпитал уменията си в състезание с домакините по тенис на маса. Резултатът няма значение, важно е друго. Китайците, пише проф. Герджиков, решили преди години, че трябва да развиват масов спорт. Но как без големи инвестиции? Как? И се сетили. Във всяко училище сложили маси за тенис. Хитро. Затова къде са днес китайците в спорта, къде сме ние...
Мобилна верси
RSS
