23345 | 27 юни 2023 | 18:18

Влиянието, което оказват частните военни компании върху политическия сектор в международните отношения и сигурносттта отдавна вече не може да се отрича и поражда въпроса за тяхната забрана или много по–строго правно регулиране.

Симеон Николов

Политическата и медийна фиксация върху руската частна армия „Вагнер“ и преекспониране възможностите й оставя в сянка далеч по–важните проблеми, свързани с разрастващата се роля на подобни структури в цял свят, правния им статут и злоупотребата с техните възможности.

Практиката показва, че те могат да отклонят отговорността за определени събития, а участието на чужди сили във вътрешно–държавни конфликти е подходяща форма на хибридните войни. Изследване на всички войни след 1945 г. показва, че една трета от тях са подкрепени от недържавни субекти в конфликта.

Потвърждава се убеждението за пълна липса на прозрачност /по отношение на общия брой наемници, проведени операции, възникнали инциденти, дадени жертви, националност, подавани недостоверни данни и др./ Констатира се разширяване на спектъра от задачи и с това по–интензивното влияние върху военните конфликти се превръща в голямо предизвикателство за създаване на подходяща правна рамка за дейността им.

Когато днес говорим само за „Вагнер“, като че ли забравяме примерите от съвсем близкото минало. Турция демонстрира последователно във военните си операции в три държави – Сирия, Либия и Нагорни Карабах, как успешно може да се използват подбрани от разузнаването наемници от ислямистки групировки, както за постигане на определин цели на бойното поле, така и за трайно оставане и заселване /Сирия/ или с по–далечен замисъл /Южен Кавказ/.

Бивш служител на английското разузнаване създаде  «Белите каски» в Сирия, подкрепяна и официално финансирана от Великобритания и САЩ– организация, която работеше тясно с терористичната групировка фронт Ал Нусра и инсценира не една провокация и разпространи стотици видео–записи от тях, предизвиквайки желаните политически реакции и затрудни преговорите за мир. Типичен пример за операции под „фалшив флаг”.

Друга форми за използване на «прокси–сили» намери Иран в усилията си да предефинира своето присъствие и влияние в Сирия. Той окуражи шиитските малцинства на религиозна основа да създават милиции. Сформирани бяха и иракски, афганистански, пакистански и ливански милиции. Американската „Блекуотър“ имаше своя звезден миг в Ирак, а след 2011 г. вече под друго име – „Академи“ – значително разшири предмета и обхвата на дейността си за различни правителства и разузнавания.

Най-кратък и точен е проф. Шон Макфейт, работил за частна военна компания, който пише в книгата си „Съвременният наемник: частните армии и тяхното значение за световния ред“: «Появата на все повече професионални частни армии и техният неограничен достъп до оръжия изместват традиционния държавен монопол в използването на сила и ускоряват възникването на една нова епоха „неосредновековие“ – многополюсен световен ред без централна държавна власт.»

Регулацията на дейността частните армии на национално ниво предизвиква редица въпроси. През юни 2020 г. в Украйна бе приет закон за създаване на правна рамка за 5–те частни военни фирми, който руски военни експерти коментираха, че легализирането им е удобна форма да бъдат пратени на фронта в Донбас, докато официалните власти в Киев обясняваха, че са изпуснали контрола върху тях. Днес обаче, Русия всъщност предложи същото, интегрирайки "Вагнер" и други частни армии в редовната руска армия. Впрочем, това е процес, наблюдаван и в други страни по света. Но в Русия това, съчетано с грешки на военното ръководство, отприщи конфликт с държавната власт.

Влиянието, което оказват частните военни компании върху политическия сектор в международните отношения и сигурносттта отдавна вече не може да се отрича и поражда въпроса за тяхната забрана или много по–строго правно регулиране.

Отказът на държавите от монопол и отговорност е по същество оттегляне от основните принципи на държавното развитие и гаранитране териториалната цялост. Така те допринасят за това, че в региони със слаби държави войната се превръща в препитание, от което се възползват частни военни компании, т.е. имаме приватизация на войната. Действията им могат до подкопаят международното присъствие в конфликния регион.

Предлагането на средства за война на всеки, който може да си го позволи, ще промени войната и бъдещето й. Големите корпорации и богатите ще се превърнат в нов вид суперсила. Това би пренаписало правилата на глобалния ред.

Сред възможните опции за регулиране на дейността на частните армии са: Сближаване на националните и международни стратегии за регулация и контрол, а оттам и на националните правни интереси; Цялостно прилагане и валидност на разпоредбите за регистрация и търсене на отговорност; Утвърждаването на държавна отговорност, когато частни компании поемат функции от името на държавата; Конкретизиране на тълкуването на международното право, предложено от ООН; Прилагането на добрите практики, предадени чрез Международния кодекс за поведение, с които международните принципи и принципите на правата на човека стават общоприети и следователно очевидна основа както за компаниите, така и за договарящите и целевите държави; Осъвременяване на международно–правната дефиниця на „наемник”.

Търсейки грешките на президента Путин, коментаторите днес се спират първо на това, че не е предотвратил конфликта между лидера на «Вагнер» с министъра на отбраната Шойгу и началника на ГЩ Герасимов.

Истината обаче е по–дълбока и по–комплексна.

Когато създаваш паравоенна организация за подкрепа на операциите на руската армия в чужбина с отлично подготвени кадри, е трудно обяснимо да допуснеш командването да попадне в ръцете на човек като Пригожин, който дори не е военен, няма стратегически поглед на процесите и е изключително емоционален, да не говорим за престъпното му минало.

Показателно е, че тезата му за отсъствие на повод за войната, веднага удобно беше подета от противниците на Русия на най–високо ниво, без да се отчита, че Пригожин въобще не е в състояние да оцени геополитическата обстановка към онзи момент, нито аргументите на Путин от писмото му от 17.12.2021 г. до САЩ.

От друга страна Путин е трябвало своевременно да разпознае грешките във военно–оперативната сфера, допуснати от военното ръководство, за които Пригожин безспорно е прав.

Коментаторите обаче, като че ли срещат затруднения да ни обяснят решението за «опрощаване предателството» на Пригожин, защото би трябвало да признаят, че това беше една светкавично бърза и издържана реакция на Путин да излезе от затрудненото положение, да не допусне ситуацията да излезе от контрол, да предотврати евентуални сблъсъци и загуба на личен имидж и дори да предопредели следващи успешни ходове с разполагане на допълнителни сили в Беларус.

Дори и да не са прави някои експерти, които смятат бунта на групировката „Вагнер“ само за прикриване на замисъла за прехвърлянето й в Беларус, крайният факт си остава факт. Ако Путин се беше съгласил с предложението на Пригожин, Вагнер да стане част от Националната гвардия на Русия, която се отчита директно на президента, а не на Шойгу, рискуваше да понесе лични щети, предвид нововъведената практика за попълване на състава с осъдени за престъпления затворници. Неадекватни бяха обаче оценките на болшинството коментатори, че предвожданите от Пригожин наемници поставяли Русия на ръба на гражданска война и двувластие, в действителност те нямаха необходимата подкрепа за това нито сред народа, нито във властта, но най–вече нямаха такива намерения. Опасно е да се коментират толкова безотговорно подобни събития.

Ако Путини веднага след тези събития вземе решение за освобождаване на министъра на отбраната, ще изглежда, че се съгласява с някое от първоначалните искания на Пригожин. Затова вероятно това ще стане на по–късен етап. В противен случай само би засилил внушаваната оценка, че губи позиции и се поддава на натиск, а и двете не са верни.

Британски експерти от кралския институт RUSI твърдят, че последните събития са увеличили авторитета на Путин сред елита. Но това не решава основния проблем за Кремъл, който е на фронта в Украйна. Тези британски експерти обаче не са прави, че може да се увеличи рискът от деморализация на руските сили на фронта, защото Путин има ресурса във всеки едни момент да ескалира военните действия и върне самочувствието на състава.

След събитията с „Вагнер“ се засилиха позициите на средите, които упрекват политическото ръководство, че не се вземат по–решителни мерки, предвид на факта, че подкрепата за Украйна отдавна премина „червените граници“ съгласно съдържащите се в руската доктрина постановки. Впрочем, западни експертни екипи още през 2022 г. доказаха с юридически аргументи, кои действия означават пряка намеса във войната и риска от това.

Когато над военните карти в ГЩ на Украйна стоят един до друг натовски и украински офицер или космическото разузнаване на САЩ определя координатите на противника, последвани от преки военни действия и резултати, това е очевидно. Другата опасност от ескалация се крие зад многократните опити на украинската страна да провокира инциденти, които да предизвикат въвличане на НАТО във войната. Непредсказуема остава и степента на реагиране на руската страна. Насоките и обхвата на военните учения, заявките за „коалиция на желаещите“, предвождана от Полша, да влязат с войски в Украйна и разполагането на ядрени бойни глави в Беларус ни изправят пред огромен риск. Но все още имаме и шанс за мир.

През последния месец зачестиха коментарите на високопоставени политици и експерти, включително в САЩ, за ориентиране към прекратяване на военните действия и търсене на взаимно приемливи решения на конфликта. Истината не се променя, променят се доказателствата за нея, но те не са на върха на дулата на частните армии, нито в бойните глави на ракетите.

За съжаление „мирът“ ще е последван от икономическа война с онези, които искат да обезкървят Украйна икономически, за да увеличат възвръщаемостта за своите инвестиции. В това красиво бъдеще вече не гранатите ще експлодират, а икономически касетъчни бомби.