30572 | 9 окт. 2025 | 10:38

Преди дни се разбра, че двамата са пратени на съд за изнудване и заплахи срещу бившия министър на електронното управление Александър Йоловски

Нов скандал с конфликт на интереси се завихри в българския съд. Повод за публични съмнения за тежки зависимости в храма на Темида даде решаването на едно от „шумните дела“ – Божидар Божанов, понастоящем съпредседател на „Да, България“, и Кирил Петков, вече бивш съпредседател на „Продължаваме промяната“.

Преди дни се разбра, че двамата са пратени на съд за изнудване и заплахи срещу бившия министър на електронното управление Александър Йоловски.

Системата за „случайно разпределение на дела“ в Софийски градски съд се оказа, че е разпределила въпросното дело не на кого да е, а на съдия Емил Дечев. Магистрат с богата биография, но не толкова професионална, колкото политическа, най-малкото, защото освен като активист на политическото крило на „Да, България“ в съдебната система – Съюза на съдиите в България, Дечев е бил заместник-министър на правосъдието при двама министри, част от ръководството на „Да, България“ – Надежда Йорданова и Атанас Славов.

Назначаването на Емил Дечев като заместник-министър в кабинета "Петков", по всяка вероятност е станало именно с подписа на самия Кирил Петков.

Именно тези зависимости – достатъчно явни, дават повод на Софийска градска прокуратура да изиска незабавен отвод на Емил Дечев като съдия, който ще решава наказателния процес срещу Божидар Божанов и Кирил Петков.

Това се случва след като няколко дни Дечев е имал възможност сам да се отведе, но очевидно не го е направил. Вместо това съдията от СГС очевидно информира старите си колеги от „Да, България“, защото именно от медии, свързани с партията в публичното пространство, стана известно, че Божанов и Петков са пратени на съд.

Според прокуратурата Емил Дечев не може да е съдия по делото срещу двамата висши партийци от ПП-ДБ, тъй като така според НПК „не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“. 

Съмненията и твърденията за предубеденост и заинтересованост се подкрепят от няколко публично известни факта.

Първо – Дечев е част от екипа на Надежда Йорданова – самата тя член на ръководството на „Да, България“, избрана за министър на правосъдието на 13 декември 2021 г. в кабинета на подсъдимия Кирил Петков.

След това, в близо 2 години по-късно, Емил Дечев остава заместник министър на правосъдието и при друг министър на ДБ – Атанас Славов. И така последователно и публично ясно демонстрира принадлежността си към партията, чиито представители сега ще трябва да са на подсъдимата скамейка. 

След всичко това, ще е пълен фарс, ако Дечев не се отведе.

Делото срещу Божидар Божанов и Кирил Петков стана едно от най-медийните и обсъждани публични процеси, след като бившият министър Александър Йоловски описа в разпитите си каква е била схемата, срез която  представители на ПП-ДБ са го изнудвали да провежда обществени поръчки за 640 млн. лв. под тяхна диктовка, с цел – облагодетелстване на близки до ПП-ДБ фирми от IT-сектора. „Беше ми наредено да правя каквото и както ми кажат, включително да ми подават фирмите, които да печелят поръчки от министерството“, казва Йоловски по време на разпита му. 

Какво ще е неговото решение и дали той ще се отведе от делото, за да изчисти всички съмнения за конфликт на интереси и зависимост все още не е публично известно, но e трудно са се приеме, че политизиран съдия като Дечев ще остане безпристрастен, когато трябва да съди партийни функционери, които са му осигурили политическа кариера. 

Това не е първия път, в който в публичното пространство възникват сериозни съмнения в безпристрастността на съдия Емил Дечев. Преди близо пет години името на съдия Емил Дечев се появява в медийни публикации във връзка с конфликт на интереси – този път в производство по мярката за неотклонение на върховния прокурор Георги Асенов, обвиняем за хулиганство и повреждане на чужда собственост.

През лятото на 2020 г. членът на ръководния екип на ССБ, който обичайно се изявява и като остър противник на прокуратурата, оставя прокурор Асенов без никаква мярка за неотклонение, като мотивите за това са откровено политически. За да аргументира позицията си, Дечев премина през обвинения към прокуратурата в тенденциозност във връзка с разследването, през критики към Министерски съвет и заповедите на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев, за да стигне до аналогии с делото срещу обвинения в шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, по който случай съдията дори е изразявал публични пристрастия в интервюта за медиите.

Оказва се обаче, че съдия Дечев и обвиняемия за хулиганство върховен прокурор Георги Асенов са стари познати. Нещо повече, назад в годините двамата са работили заедно в Плевен в продължение на над една година. Според справка в биографиите на Дечев и Асенов, които и към момента са достъпни на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС), и двамата са били кандидати за членове на кадровия орган, първият в последната процедура, а вторият – през 2012 година. Именно от тази справка е видно, че в периода 2000 г.-2001 г. съдия Емил Дечев е правораздавал в Районен съд-Плевен, в който период Георги Асенов е бил зам.-районен прокурор в същия град. Напълно възможно е да се предположи, че за тази една година двамата магистрати не само са живели в един и същи град, правоприлагали са в еднакви по степен органи, но са взимали заедно и участия в съдебни заседания.

Въпреки факта, че съдия Дечев и прокурор Асенов реално са работили дълго време рамо до рамо, а съвсем вероятно и кабинет до кабинет Дечев тогава не си прави самоотвод във връзка с разглеждането на мярката на дългогодишния си колега.

И се произнася въпреки тежките съмнения в неговата обективност и безпристрастност.