59021 | 9 ян. 2025 | 13:18

На 21 април 2021 г. Българския хелзински комитет, финансиран за своето съществуване от фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, съобщава, че „България е нарушила международното право, отказвайки да регистрира православни църкви, различни от БПЦ“

Соросоидът  Йонко Грозев е човекът, пробутал "узаконяването" на Българската првославна църква от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Това е станало докато той е бил съдия там.

Йонко Грозев е изключително близък на Христо Иванов, който през годините бе посочван като правилната кандидатура за главен прокурор.

Преди да бъде пратен за съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург Йонко Грозев  бил е адвокат. И като такъв, имал обща адвокатска кантора с юристката, която защитава старостилците именно Европейския съд в Старсбург. Това стана ясно след изказване на Атанас Зафиров от БСП-Обединена левица.

"Доколко е вярна информацията, че защитата на другата страна - адвокат Наташа Добрева, в продължение на 9 години - от май 2006-а до юни 2015 г., е имало обща кантора с българския съдия в този Европейски съд, Йонко Грозев“, попита Зафиров служебната министърка на правосъдието.

“Това е изразено изрично в становището, което е изпратено до Европейския съд“, отговори му тя и допълни, че с него е поискан отвод на Йонко Грозев. Това обаче не се случило, защото практиката във въпросния съд била друга, а и освен това, такива отводи се случвали твърде бавно.

Така от думите й стана ясно, че Йонко Грозев е бил един от съдиите в съда в Страсбург по делото със старостилците, а с адвоката на една от страните - в случая на хората на Фотий, е бил съдружник.

Още на 27 декември 2024 година Епицентър.бг разкри цялата соросоидна конспирация по регистрацията на БПСЦ.

Решението на ВКС показва пагубната роля на мизантропа Джордж Сорос и неговите наемници по света и у нас, защото именно тяхната мрежа стои зад безпрецедентната атака срещу единението на българските християни.

Походът на българските соросоиди срещу християнските ценности

Походът срещу БПЦ започва преди 15 години, когато се правят опити за регистрация на алтернативната църква у нас. С две съдебни решения от 2011 г. и 2012 г., съдиите от СГС и САС, пресичат намеренията за всяване на разкол. Така се стига до две еднотипни дела пред Европейския съд за правата на човека срещу отказа на българските власти да допуснат разделение сред източно православното вероизповедание.

Жалбите се защитават от малко известната столична адвокатка Наташа Добрева и популярния пловдивски адвокат Михаил Екимджиев. Самите дела се разглеждат от ЕСПЧ в периода, в който български съдия в Страсбург е Йонко Грозев, който формално си прави отвод, но това далеч не отменя съмнението за неговата роля в крайното решение. 

На 21 април 2021 г. Българския хелзински комитет, финансиран за своето съществуване от фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, съобщава, че „България е нарушила международното право, отказвайки да регистрира православни църкви, различни от БПЦ“.

Именно на съдебните решения на Съда в Страсбург, датиращи от 20 април 2021 г., сега ВКС отменя предходните актове на СГС и САС и допуска регистрация на втора православна църква у нас. Но и нещо друго, което е изключително опасно – позволява занапред регистрация на всевъзможни християнски църкви. 

ЕСПЧ – Съдът на Сорос 

Кой е Йонко Грозев?

Учредител и първи съпредседател на Българския хелзински комитет, финансиран от фондацията на Джордж Сорос. През 2012 г. като адвокат Йонко Грозев дава интервю, публикувано на сайта на БХК, според което отказът на българския съд да регистрира алтернативна християнска църква противоречал на международното право и следва да се заведе дело в ЕСПЧ.

През 2015 г. Йонко Грозев е избран за съдия в ЕСПЧ от България. Това се случва след като тогавашната ни съдийска в Страсбург – адв. Здравка Калайджиева, внезапно решава да прекрати мандата си цели две години по-рано. Кандидатурата на Грозев е прокарана, докато министър на правосъдието е Христо Иванов във втория кабинет на Бойко Борисов. В Комисията на правосъдното министерство, която избира Грозев за съдия в Страсбург, е другият учредител и първи съпредседател на БХК – философът Красимир Кънев. Въпреки този конфликт на интереси, Грозев заминава в ЕСПЧ. За да се прочуе и там, като пример за порочността и задкулисието в Съда в Страсбург. 

В началото на 2020 г. независими френски юристи уличават Йонко Грозев в обслужване на интересите на Сорос при решения на ЕСПЧ, засягащи редица европейски държави. Срещу Грозев е организирана и подписка, събрала над 9500 гласа, с искане за отзоваването му от съда поради наличие на най-висок процент конфликт на интереси по дела, които Съда в Страсбург разглежда. 

Вместо това, Грозев спешно е повишен и става председател на една от Петте секции на ЕСПЧ, добил популярност в редица страни от Европейския съюз като Съдът на Сорос. 

Година след повишението на Йонко Грозев идва и решението на ЕСПЧ по жалбите на адвокатите Добрева и Екимджиев срещу отказа на две съдебни инстанции в България да допуснат църковен разкол. 

Какво се оказва обаче? Адвокатката Наташа Добрева е работила девет години в една кантора с… Йонко Грозев. От май 2006 г. до април 2015 г., т.е. до заминаването на Грозев за Страсбург, двамата имат съдружие в кантората „Грозев и Добрева“. Това показва справка в профила на юристката в социална платформа.

Съдебната реформа като параван

След „добре“ свършена работа в Страсбург, днес Грозев отново е адвокат. Името му непрекъснато е лансирало от подалия оставка лидер „Да, България“ Христо Иванов за главен прокурор. Неговата бивша съдружничка – Наташа Добрева, продължава да практикува, обслужвайки интересите на фондация, чиято водеща цел е легализиране на хомосексуалните бракове и въвеждане на джендър образованието. Разбира се и фондацията, към която Добрева принадлежи, също се финансира от мрежата на Сорос.

Другият жалбоподател – пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, също като Йонко Грозев, не спира да громи държавното обвинение, вероятно, защото КС спря ратифицирането на Истанбулската конвенция, а по-късно разкри, че съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков е нарушил Конституцията, като е излъгал за канадското си гражданство, което щеше да му попречи да стане служебен министър на икономиката през 2021 г. в правителството, назначено с указ на Румен Радев.

Йонко Грозев, Наташа Добрева и Михаил Екимджиев, със сигурност са останали доволни от съдебния акт на тримата върховни съдии от средата на декември, които не е изненадващо, са сред членовете на политическото крило в съдебната система, както напоследък е известен Съюзът на съдиите в България.

Докладчикът по делото съдия Анна Баева, председателят на състава Боян Балевски и съдия Анна Ненова от Търговска колегия на ВКС са декларирали членство към ССБ, които също от години получават финансиране от фондации, свързани по един или друг начин с Джордж Сорос.

Бивш председател на ССБ бе Калин Калпакчиев, който постанови предсрочното освобождаване на осъдения за убийството австралиец Джок Полфрийман.

Друга нашумяла активистка на ССБ е съдия Владислава Цариградска, която стана „Човек на годината“ на Българския хелзински комитет. Любопитна подробност е, че номинацията на Цариградска идва от учредител на „Да, България“ и служител на Българския институт за правни инициативи, т.е. партия и НПО, в които активна дейност е развивал Христо Иванов, който осигури инсталирането на Йонко Грозев в Съда на Сорос в Страсбург. 

Всички изброени дотук – „активисти“, както обичат да се самоопределят, всъщност са част от мрежата на Сорос – в неправителствени организации, медии, но и в съдебната власт. Всичките те настояват за реформа именно на правосъдната система, очевидно, за да издействат подобни скандални съдебни решения. Съдебната реформа всъщност се оказва един удобен параван, зад който институциите и държавата се рушат.

Вече става ясно и защо обект на атаки на цялата тази мрежа от зависимости е и прокуратурата – просто, защото им пречи да си прокарват решенията по-лесно, а не да им се налага да ги издействат по заобиколен начин, примерно през Страсбург.