17649 | 3 май 2020 | 19:21

"Бях изключително изненадан от поведението от Йонко Грозев пред българските медии, който заяви, че е невъзможно да бъде санкциониран", споделя директорът на Европейския център за право и правосъдие

Правосъдието, като една от най-болните теми у нас се оказа чувствителна и за Европа. Българският съдия в Страсбург Йонко Грозев беше избран преди седмица за председател на една от петте секции на Европейския съд по правата на човека. Името на Грозев обаче беше забъркано месеци по-рано в скандал свързан с финансиране на съдии от филантропа и основател на „Отворено общество” – Джордж Сорос, предава Нова тв.

Данните бяха изнесени от неправителствената организация Европейски център за право и правосъдие, които споменаха сред замесените имената на Йонко Грозев и Здравка Калайджиева. Неправителствената организация допуска, че с този избор може да се стигне до оспорване на решенията на съда.

Петя Желева разговаря с Грегор Пюпенк – директор на Европейския център за право и правосъдие.

Петя Желева: Г-н Пюпенк, кой беше поводът, който ви накара да започнете това разследване?

Грегор Пюпенк: Работим с Европейския съд за правата на човека от повече от 20 години, по различни дела - може би над 40. Имали сме възможността да проследим промените и еволюцията, които са се случвали в тази структура.

Това, което ни озадачи, дори шокира, беше начинът, по които забелязахме, че се гледат делата в последно време и особено крайните решения. По тази тема дори издадох книга през 2018 г.

Започнах да се интересувам от профила на хората, които взимат решенията.

Европейският съд е институция с изключително голяма власт. 47-те съдии в него могат да променят законите на една страна. Имат право да осъдят дори дадена конституция.

Съдът има властта да реши каквото поиска, защото текстовете в него са много кратки и не особено конкретни и разбираеми.

В тази връзка е много важно да познаваме съдиите - хората, които вземат решенията. В САЩ например хората познават всички съдии във Върховния съд. Изненадващо е, че ние в Европа не познаваме тези хора, представители на 47-те страни на Съвета на Европа.

Така започнах да се интересувам по задълбочено от профила на тези хора. На първо място ме шокира това, че все по голяма част от съдиите не са магистрати. Тоест, голяма процент от съдиите в Европейския съд не са съдии. Юристи, адвокати, преподаватели, но не и съдии. Това са хора, които познават човешките права и са работили за неправителствени организации.

Смятам това за абсолютно неприемливо. Университетски преподавател или активист в НПО да взима решение и то по дела за организацията, за която е работил.

Ние бяхме първите, които се осмелихме да започнем подобно разследване. Важно е да разберете, че в Европейския съд има частни организации, чиято цел е да лобират за промяна на законите в страните, чрез решенията на съда.

Така установихме, че много от съдиите са бивши сътрудници на тези организации. 22-ма от 100-те съдии, работили в Европейския съд през последните 10 години, са оглавявали или сътрудничили на организации от неправителствения сектор. Участвали са в дела и взимали решения по казуси, засягащи интересите на бившите си работодатели.

Петя Желева: Конфликт на интереси ли е, ако в миналото тези съдии са били свързани с водещи неправителствени организации, но към момента на водените дела нямат връзка с тях?

Грегор Пюпенк: Разбира се, че това е проблем. Няма как този съдия да е неутрален в решенията, които взима. Бивши активисти няма. А един активист няма как да е обективен съдия.

Друг голям проблем е фактът, че преобладаваща част от съдиите, които споменавам в доклада, идват от една определена организация, или от други, близки до същата.

Например 12 от 22-мата споменати съдии са били активисти на Фондация „Отворено общество”. Същата фондация от своя страна финансира 6 други структури, откъдето пък идват другите съдии. Тоест, 7 от неправителствените организации, излъчили въпросните 22-ма съдии, са финансирани от „Отворено общество”.

Това, както разбирате, е проблем. Не може една организация да има толкова доминиращо представяне в съда.

Петя Желева: В доклада ви е замесено и името на България. Споменавате имена на български съдии...

Грегор Пюпенк: Точно така. Става дума за последните двама български съдии. Те са пример за съдии, идващи точно от неправителствени организации. Бивши активисти на Българския хелзинкски комитет и на Фондация „Отворено общество“.

Настоящият български съдия Йонко Грозев беше правозащитник на руската пънк група „Pussy Riot”, която защитаваше в Европейския съд за правата на човека, и то в период, когато беше кандидат за съдия.

Виждате как адвокати, представлявали свои клиенти в ЕСПЧ, стават съдии.

Проблемът тук е поведението на тези вече съдии, в момент когато трябва да сблъскат с дела, свързани с организации, чиито активисти са били.

Именно това е вторият аспект от нашето проучване, който намирам за скандален. От 22-а съдии, 18 са заседавали по дела свързани с организации, които в миналото са управлявали или за които са работили.

Господин Грозев е един от най-ярките примери за това. Отсъждал е по 2 дела срещу Българския хелзинкски комитет, чийто основател е именно той.

Тоест, той създава една организация, работи в нея като адвокат, след което става съдия в ЕСПЧ и накрая отсъжда по дела именно свързани с нея.Не мислите ли, че връзката е твърде силна?

Такъв е и случаят с предшественичката на Грозев в ЕСПЧ – Здравка Калайджиева. Тя също е заседавала по голям брой дела, свързани с Хелзинкския комитет. Това е сериозен конфликт на интереси.

Ако това, например, се случи във Франция, на засегнатите лица ще бъдат наложени дисциплинарни наказания. Един съдия няма как да заседава по дело, в което една от страните е организация близка до него. Не е възможно.

Петя Желева: Когато цитирате имената на българските съдии, става дума за хипотези или имате доказателства за конкретни дела, по които те са работили?

Грегор Пюпенк: Разбира се. Доказателствата ще намерите в доклада, както и в анекса към него. Тук ще намерите имената на всички 18 компрометирани съдии. Доказателствата съществуват в сайта на Европейския съд за правата на човека. Информацията за делата, по които въпросните съдии са участвали, е публична.

Петя Желева: Как стигнахте до информацията за разкритията във вашия доклад?

Грегор Пюпенк: Единствено след проучване на официалните източници, представени от ЕСПЧ и Съвета на Европа. Доказателствата са публични. Информацията е достъпна. Ние просто я анализирахме и синтезирахме.

Петя Желева: Защо никой преди вас не е правил това?

Грегор Пюпенк: Защото никой преди нас не се е осмелявал да направи това проучване. За да предприемеш тази крачка, ти трябва кураж. Да погледнеш зад чистата и лъскава фасада на институцията Европейски съд за правата на човека. Над ЕСПЧ няма друга структура, която да налага контрол или да следи за спазване на правилата. Точно по тази причина те не се спазват. Затова смятам, че организации като нашата трябва да влизат в ролята на наблюдатели. Да следят какво се случва зад кулисите.

Във Франция имаше много реакции след появата на нашия доклад. Много статии и материали се написаха в различни страни в Европа. Имаше реакции и на политически отговорници, изненадани от ситуацията, които поискаха ЕСПЧ да поеме отговорност и да предложи решения за в бъдеще. Докладът е разпространен на много места. Дори разглеждан и дискутиран в парламентите на различни държави. Аз бях поканен да го представя във френския парламент. Поканен съм и в Европейския парламент. Дискусии имаше и в парламентите на Швейцария и Нидерландия.

Европейският съд за правата на човека продължава да не отговаря. Мисля, че са притеснени. Притиснати са и не знаят как да реагират.

Петя Желева: Какво очаквате да се промени и кой има право да го промени и да налага санкции?

Грегор Пюпенк: По принцип, ЕСПЧ е структурата, която трябва да се самосезира. Бях изключително изненадан от поведението от Йонко Грозев пред българските медии, който заяви, че е невъзможно да бъде санкциониран, тъй като ако това се случи, наказания трябва да има за всички други замесени съдии. Подобен отговор е недопустим.

Какво означава това? Че щом има много хора, които не спазват правилата, то правилата не трябва да има?

Специален доклад: Йонко Грозев и Здравка Калайджиева са в отявлен конфликт на интереси