47224 | 26 февр. 2015 | 13:37
Главен спасител на Русия. Така е наричан в продължение на 18 години сегашният министър на отбраната Сергей Шойгу. Прозвището му е заради рекордно дългия стаж начело на Министерството на извънредните ситуации.
Тясно свързан с покойния Борис Елцин и с настоящия президент Владимир Путин, през есента на 2012 г. Шойгу поема военното ведомство. Година и половина по-късно се оказва в епицентъра на световното напрежение заради въоръжения конфликт в Украйна. В тази ситуация историята му отрежда ролята на спусъка на Кремъл. Очевидно се справя добре, защото неизменно е №1 по рейтинг сред руските министри.
Новият министър на отбраната армейски генерал Сергей Шойгу отново е човек с военно звание за разлика от предшественика си Анатолий Сердюков, триумфира РИА Новости след рокадата в Кремъл през ноември 2012 г. С назначението Путин сякаш е гледал в бъдещето, защото не след дълго Русия се превръща във фронтова държава и един генерал начело на военното ведомство никак не е излишен.
В Киев избухват безредици, проруският президент Янукович е отстранен. В условията на настъпилия хаос „зелени човечета“, очевидно от ведомството на Шойгу, мълниеносно и без нито един изстрел окупират Крим и той е върнат в състава на Русия. Следва войната в Донбас, където опълчението постига успехи в боевете срещу правителствените войски, отново не без подкрепата на подопечните на Шойгу.
Генералът отдавна е доказал своята лоялност към властта и преместването му от военизираното министерство на извънредните ситуации, което оглавява рекордно дълго (от 1994 г.), начело на армията, е логично. Пред Сергей Шойгу (59 г.) е поставена нелеката задача да продължи започнатите реформи във въоръжените сили, да модернизира армията с техника за много милиарди и да ръководи с твърда ръка, за да изкорени корупцията. Именно заради нея Путин взе главата на предишния военен шеф Сердюков, заподозрян в огромни злоупотреби (виж карето на стр. 23).
Православен будист
Сергей Кужугетович Шойгу е роден на 21 май 1955 г. в Чадан, Тувинска автономна област (Южен Сибир). Баща му е редактор на регионален вестник, а майка му - зоотехник. Завършва Красноярския политехнически институт със специалност строителен инженер, кандидат на икономическите науки. На тувински език думата „шойгу“ означава просветлен, самият той се увлича по разпространения в родината му будизъм, въпреки че тайно от баща си е кръстен още на петгодишна възраст. Като дете си спечелва славата на побойник и прякора Шейтан (дявол). Според една от историите успял да преплува бурния Енисей след сключен бас, друг път скочил от 10-метров мост върху минаващ отдолу трактор.
След завършване на института работи по мащабни строежи в Сибир. Издига се в компартията, през 1989 г. вече е втори секретар на Абаканския градски комитет на КПСС. След година се мести в Москва, става заместник-председател на Държавния комитет за архитектура и строителство.
През 1991 г. е инициатор за създаването на Руския корпус на спасителите. След разпадането на СССР организацията прераства в Държавен комитет по извънредни ситуации (от 1994 г. вече е министерство). Оглавява го Шойгу, който по време на преврата срещу Елцин застава на негова страна и получава наградата „Защитник на свободна Русия“. Заради близостта си с Елцин дори е спряган за негов наследник, но подкрепя избора на Путин. Оттогава поддържа топли отношения с него, двамата играят хокей, често ходят за риба.
Служи в армията, уволнява се през 1977 г. с чин о.з. лейтенант. През 1993 г. е произведен в генерал-майор, след това през две-три години добавя по една генералска звезда на пагоните, за да се издигне през 2003 г. до върховото звание армейски генерал.
В свободното си време рисува акварели, спортува, заклет ловец е. Харесва тръпчиво червено вино и коняк, не пуши. Женен е за Ирина Антипина, ръководител на туристическа компания, имат две дъщери Юлия (р. 1977 г.), чийто съпруг е прокурор на Московска област, и Ксения (р. 1991 г.). Голямата му мечта е да създаде руски Шаолин по подобие на известния китайски манастир. На популярност се радва идеята му за танковия биатлон - състезание по управление и стрелба с бронираните машини.
Ударът в Крим
Скоро след като става военен шеф Шойгу е изправен пред първото сериозно предизвикателство. Путин нарежда внезапна проверка на бойната готовност на армията в цяла Русия. В хода на ученията през лятото на 2013 г. са задействани всички родове войски, стотици танкове, самолети, десетки кораби, над 160 000 бойци. Мащабът е невиждан от годините на СССР.
Военни експерти от цял свят гадаят какво е намислил непредсказуемият руски лидер във време, когато Западът е зает с кървавата криза в Сирия. Споменът за блицкрига, в който Москва прегазва грузинската армия през 2008 г., е отшумял, и малцина политици на Запад очакват сериозни проблеми с Кремъл.
Дали отговорът не идва по-малко от година по-късно? Тогава Крим, който е в състава на Украйна, е дом на стратегическа военна база на Русия и нейния Черноморски флот. Заради новата прозападна власт в Киев възниква сериозен риск достъпът до полуострова да бъде загубен за Русия, Кремъл не може да си позволи този лукс. И Путин тайно натиска спусъка - на Шойгу е заповядано да вземе Крим.
Брилянтната операция изненадва всички. Бойци без опознавателни знаци безмълвно блокират украинските части на полуострова, населен с рускоезично мнозинство, и осъществяват плана без капка кръв. Шойгу взе Крим, тръбят московските медии на 21 март 2014 г. Похвалите на Путин, който дълго време отрича намеса на руски войски, не закъсняват. Седмица по-късно той поздравява армията и военният шеф записва нова червена точка в биографията си.
Днес Шойгу е категоричният лидер в рейтинга на одобрение на руските министри (77%), не на последно място заради украинската криза. Вероятно затова мнозина го спрягат и за евентуален приемник на Путин - хипотеза, която руският президент не бърза да потвърждава.
Армията на Москва е една от най-силните в света
Шойгу командва страховита военна сила - това са близо един милион офицери и бойци. Около 2 милиона запасняци са готови да бъдат мобилизирани всеки момент. Това подрежда Русия на пето място в света по численост на въоръжените сили след Китай, САЩ, Индия и Северна Корея.
Но руската войска е световен фактор не само със своята численост, а и поради наличието на най-съвременна многобройна бойна техника и огромен запас от оръжия за масово унищожение, включително ядрено.
Най-многочислени в руските въоръжени сили са Сухопътните войски в състав от 300 000 души. Бойните танкове от най-различни модификации, с които разполагат, са 6500, като над 500 от тях са супермодерните Т-90А. В резерв има още около 15 000 танка.
Само във фронтовата авиация на Русия има 1000 многоцелеви изтребителя „Сухой“ различни модификации. Освен това на въоръжение във ВВС са над 1300 изтребители и изтребители бомбардировачи, от които 570 МиГ-29 и 406 Су-27 и Су-34. Стратегическата авиация се състои от около 300 бомбардировача, които могат да доставят тонове ядрени бомби и ракети до всяка точка на света.
Военноморските сили на Русия се разделят на пет флота: Балтийски, Северен, Тихоокеански, Черноморски и Каспийски. В тях влизат 1 самолетоносач, 4 крайцера, 22 разрушителя, 5 фрегати, 70 корвети, стотици бойни катери.
Самолетоносачът „Адмирал Кузнецов“ и неговата бойна група нареждат Москва сред страните, които могат да изпратят сериозна огнева мощ по море до всяка точка на планетата. Русия единствена притежава 4-ти клас ядрени подводници, въоръжени с балистични ракети, които са предназначени за нападения на стратегически военни и промишлени обекти на противника. Общо 22 са подводниците, носещи ядрено оръжие.
Корупция взе главата на предшественика му
Владимир Путин отстрани предшественика на Шойгу - Анатолий Сердюков, през ноември 2012 г. заради мащабна корупция. Тогава Сердюков изведнъж изчезна от публичното пространство, което предизвика съмнения, че е избягал в чужбина. По-късно той се яви на първото насрочено дело в качеството си на свидетел и така разсея тези слухове. А главната военна следствена служба на Русия започна срещу него наказателно производство за измама.
През юли 2010 г. Сердюков поискал от администрацията в Анапа, Краснодарския край, да прехвърли на подопечното му ведомство парцел на морския бряг с площ 9227 кв. м за целите на Черноморския флот. Впоследствие парцелът бил признат за негоден за изграждането на радарна станция и продаден на частна компания за 110 млн. рубли (2,7 млн. евро), което се оказало с 1,4 млн. евро по-малко от пазарната му стойност. По-късно зетят на Сердюков, Валерий Пузиков, започна да строи върху терена скъп жилищен комплекс.
В крайна сметка на 13 февруари 2015 г. президентският съвет по правата на човека обяви проект за амнистия по повод 70 години от края на Втората световна война. Възможно е Сердюков да попадне под действието на този закон и така да избегне затвора.
Мобилна верси
RSS
