7015 | 20 дек. 2014 | 14:52
Зимният лов на водоплаващ дивеч е в разгара си. И ето че вестник откри ново название на птица, като я нарече „белоока путатница“.
Материалът може би не е писан от познавач на лова и птиците, но няма начин да не е минал пред няколко чифта очи. Ето израза: „Край с. Орсоя на брега на р. Дунав е открит застрашеният вид белоока путатница...“
Вероятно става дума за птица от семейството на гъските (разред гъскоподобни), която носи названието „белоока ПОТАПНИЦА“, тъй като „се потапя“ и може да плува под водата дори 5-6 м, за да се скрие от окото на летящ неприятел – сокол. Че думата е рядко употребима, няма спор, но такива информации водят най-малкото до усмивки...
Всъщност и други издания си позволяват да правят подобни езикови погрешки пак с орнитологични термини. Вестник публикува снимка на двама души, които са обвесили едри сиви гъски с разперени крила, което дава ясна възможност да се види, че съвсем не са „лебеди“, както пише в текста под снимката.
Докато пък също на снимка е показан кълвач и с текст: „... Опазването на белоГЪРБестия кълвач...“, а на самата снимка ясно личи, че тази птица съвсем не е с бял ГРЪБ, а е с бяла ГРЪД, която би подсетила автора на текста за неточността.
Друго издание излиза със заглавие „Врани убийци нападат хора в София“, а на снимката се разхождат две ЧЕРНО-БЕЛИ СВРАКИ!... Разликата между врана, черна гарга и пр. и кресливите свраки е не само във вида им, но и в звуковете, които издават - срав. „Гарванът ГРАЧИ грозно, зловещо“ у Ботев. Впрочем, множество названия в ловния спорт са наследници на турски думи, напр. „пусия“, т.е. разставените на с трелкови позиции ловци; „гюме“ - чакало, скривалище за ловеца, авджията. Понякога виждаме и достоен за адмирации стремеж да се използват български думи. Един вид дива патица, наричана „чакраакчийка“ или дори „юрдечка“ - в говора на Ново село, Видинско, е побългарена в „пловка“.
Мобилна версия
RSS канали
