29492 | 18 юли 2015 | 15:55

Магията на филмите, създадени по романите на Карл Май

Проф. Румен Нейков

Фигурата му не беше нито извънредно висока, нито особено широкоплещеста, но въпреки това създаваше впечатление, че този човек притежава голяма сила и издръжливост. Обгорялото му от слънцето лице бе обрасло с тъмноруса брада, носеше кожени панталони, кожена ловджийска риза и високи ботуши, които достигаха до над коленете му. На главата му имаше широкопола филцова шапка, по чийто шнур наоколо бяха набодени върховете от ушите на мечката гризли. Широкият му колан, изплетен от отделни кожени ремъци, изглежда, бе пълен с патрони, а освен това в него бяха втъкани два револвера и закривен ловджийски нож.“

Така Карл Май описва появата на своя герой Олд Шетърхенд-Поразяващата ръка в романа си „Съкровището в Сребърното езеро“. Между 1962 и 1968 година

по творбите на писателя
са заснети 17 филма

Първият е „Съкровището в Сребърното езеро“, а последният - „Винету и Поразяващата ръка в Долината на мъртвите“. Кулминацията е през 1965 година, когато са снимани цели осем филма. Филмите по Карл Май се смятат за най-успешните продукции в западногерманското приключенско кино. Те са създадени от режисьори като Харалд Райнл, автор на пет от филмите, Алфред Форер - с три филма, и Роберт Сиодмак и Харалд Филип, режисирали по два филма. Олд Шетърхенд, Винету, Олд Шуърхенд и Ншо-Чи превръщат в звезди Лекс Баркер, Пиер Брис, Стюарт Грейнджър и Мари Версини.

Може би най-необикновена е филмовата съдба на Лекс Баркер. През 1946 - рождената година на Бил Клинтън, на Лайза Минели и Шер, един млад, неизвестен актьор от околностите на Ню Йорк има щастието да дублира в някои от сцените поради

голямата си прилика
с великия Гари Купър

Филмът е „Плащ и кинжал“, а режисьор е създателят на „Метрополис“ немецът Фриц Ланг. Три години по-късно Баркер добива известност, изпълнявайки ролята на Тарзан. Сравняват го с първообраза Джони Вайсмюлер. Участва и в други приключенски филми, между които се откроява „Последният мохикан“ по Фенимор Купър. Забелязва го и Фредерико Фелини. В забележителния „Сладък живот“ (La dolce vita, 1960) редом с Марчело Мастрояни и Анита Екберг, макар и във второстепенна роля, присъствието му е осезаемо.

Хорст Вендланд, продуцентът на повечето от филмите по Карл Май, поема риска - един американец ще играе най-немския герой. Рискът става двоен, когато за ролята на индианския вожд Винету е избран французин - Пиер Брис. Тук изборът е още по-труден, защото Винету, вождът на апачите, се е превърнал във фетиш, в една икона за почитателите на Карл Май. Пробните снимки на англичанина Кристофър Лий и испанеца Густаво Ройо не са одобрени от продуцента. Щастлива среща на Вендланд на Западноберлинския филмов фестивал с дотогава неизвестния Пиер Брис, и то в момент, когато снимките на „Съкровището в Сребърното езеро“ вече са започнали, превръща французина в първостепенна филмова звезда. Един англичанин - Стюърт Грейнджър, изпълнява ролята на Олд Шуърхенд в три от филмите - „Сред лешояди“, „Кралят на петрола“ и първата част на „Олд Шуърхенд“. Той е и забележителният Скарамуш в едноименния филм от началото на 50-те години на миналия век.

Знаменателен е фактът, че продуцентът и неговите режисьори са търсели характерност в излъчването на героите, а не някои мускулести здравеняци ала Силвестър Сталоун или Арнолд Шварценегер. Не ги е интересувала и възрастта - когато през 1962 година излиза първият филм - „Съкровището в Сребърното езеро“, Лекс Баркер е на 41 години, а първия си по Карл Май филм Грейнджър прави на… 51 години. По-млад е Пиер Брис, който почина преди две седмици. Той започва кариерата си на индиански вожд на 31 години, за да я приключи на сцената на открито в Бад Зегеберг до Хамбург като театрален актьор. През 1991 година 62-годишният вечно младолик французин привлича 300 000 публика. С „Винету III“ в ролята на индианския герой и на същата открита сцена през 2006 година с публиката се сбогува и един друг филмов идол - сърбинът Гойко Митич.

При филмите по Карл Май действието следва доста свободно своята логика спрямо романите на писателя. Може би изключение правят само двата „ориенталски“ филма - „През дивия Кюрдистан“ и „Жълтоликия“. Свободно интерпретирани са и костюмите на героите. Художничката Ирмс Паули създава костюми, които се отличават от описанието на Карл Май. При героя на Лекс Баркер например няма и следа от така

колоритно описаната от Май шапка

или затъкнатите револвери и нож в колана. Брадата е само атрибут от действието в първата част на „Винету“, когато героят е пленен от апачите и трябва да се подчертае изминалото време.

И след като „добрите“ са американци, французи и англичани, оказва се, че ролите на „лошите“ и „смешните“ са отредени на немските актьори - на звезди от международната филмова и театрална сцена като Клаус Кински, Марио Адорф, Тео Линген, Георг Томала, Еди Арент или Ралф Волтер.

С Марио Адорф е свързан любопитен епизод от „Винету I“. Залегнал зад една скала някъде из планините на Хърватия, където са снимани повечето от филмите, неговият герой - мрачният Сантър, стреля по бизони, искайки да предизвика вражда с индианците. Посредством магията на монтажа действието наистина ни пренася в Щатите. Режисьорът д-р Харалд Райнл е използвал кадри от американския уестърн от 1955 година „Последният лов“.