1723 | 23 окт. 2026 | 14:55

Продължителен конфликт би ударил най-силно дизела, транспорта и уязвимите вносители

Петролът поскъпна към най-високото си равнище от пет месеца, докато атаките срещу танкери около Ормуз се увеличават, а преговорите за прекратяване на войната между САЩ, Израел и Иран са блокирани. Brent се повиши с над 2 долара до 110,85 долара за барел.

Иранската Революционна гвардия заяви, че два танкера са били подпалени след удар в мини, а по-късно съобщи за още седем поразени кораба. Вашингтон отхвърли това твърдение. В Йемен хусите, известни и като Ансар Аллах, са завзели територия близо до протока Баб ел Мандеб — ключов вход към Червено море и Суецкия канал.

Световните аварийни петролни запаси вече са на най-ниското си равнище от десетилетия, след като бяха използвани значително от началото на войната на 28 февруари. Стратегическите резерви са запаси от суров петрол и горива, поддържани от правителства или от компании от тяхно име. Международната агенция по енергетика, създадена след петролното ембарго от 1974 г., координира по-голямата част от тях. Вносителите в нея трябва да разполагат с най-малко 90 дни нетен внос.

На 11 март 32-те членове на агенцията се договориха да предоставят 400 милиона барела — повече от два пъти количеството, освободено след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Съединените щати обещаха 172,2 милиона барела, а Япония — 79,8 милиона. Американският стратегически резерв е спаднал до 283 милиона барела, най-ниското ниво от октомври 1982 г. Значителна част от петрола е била предоставена като заем и трябва да бъде върната с допълнителни количества, пише Ал Джазира.

Анализаторът Арън Килдоу изчислява, че стратегическите запаси извън Китай и Иран са намалели с близо 327 милиона барела от края на 2025 г. САЩ, Европа и Япония са отговорни за около 95 процента от изтеглените количества. Това оставя приблизително 400 милиона барела използваеми резерви в света, без китайските запаси, които едва ли ще бъдат изнесени, и запасите в района на Залива, които могат да останат недостъпни при пълно затваряне на Ормуз. Почти половината от наличните количества са в Япония.

Европа разполага с около 76 милиона барела, които не са ангажирани, но Германия и други държави задържат част от тях за местни извънредни ситуации. Китай има 1,13 милиарда барела суров петрол на сушата — спад от 1,23 милиарда в края на февруари — което стига за около 80 дни работа на рафинериите. Индийските резерви покриват само осем дни внос.

Преди войната през Ормуз са преминавали около 20 милиона барела петрол дневно, или приблизително една пета от световните доставки на петрол и втечнен газ. Саудитска Арабия увеличи преноса от находищата на изток до пристанището Янбу на Червено море чрез тръбопровода „Изток–Запад“, за да заобиколи протока. По тръбопровода обаче има атаки, а корабите от Янбу на юг трябва да преминат през Баб ел Мандеб, където хусите обявиха блокада на саудитското корабоплаване.

През този месец през Баб ел Мандеб са преминали само потвърдени 373 000 барела саудитски петрол дневно — най-ниското равнище от февруари. Повечето товари от Янбу вече се насочват на север през Египет. При затваряне на Ормуз и блокиране на саудитските танкери държавите от Залива биха могли да изнасят само по няколко тръбопровода и по северния маршрут през Янбу. Това би намалило близкоизточните доставки от 16,8 на около 7,5 милиона барела дневно — дефицит от приблизително 9,3 милиона барела.

Експерти смятат, че около 400-те милиона използваеми барела не могат да бъдат освободени достатъчно бързо. Японските и южнокорейските резерви могат да достигнат пазара по-скоро, докато американските количества се разпределят в рамките на три месеца. Европа остава несигурна. Според анализатора Крис Бошамп светът е избегнал истинска криза при първото затваряне, но при продължителен конфликт запасите може да стигнат само за месец или два.

Пазарът не би останал буквално без петрол. Вместо това цените ще се покачат, докато търсенето намалее. Цена от 150 долара за барел е възможна, което би довело до значително свиване на потреблението. Най-силно би бил засегнат дизелът, чиято цена вече е почти двойна спрямо тази на суровия петрол. Рафинериите ще се конкурират за сортове, подходящи за производство на дизел, а разходът в крайна сметка ще бъде прехвърлен върху потребителите.

Индия и Пакистан са сред най-уязвимите азиатски купувачи. Алтернативните доставки от Западна Африка пътуват 25–28 дни по море, докато от Фуджейра в Обединените арабски емирства са нужни около два дни. Така недостигът ще се усети най-бързо там, където запасите са най-малки и алтернативните маршрути — най-далечни.

Високите цени вече увеличиха печалбите на големите петролни компании. През второто тримесечие ExxonMobil отчете 14,5 милиарда долара, Chevron — 12 милиарда, а Shell почти удвои резултата си до близо 10 милиарда долара. При нов шок рафинериите биха търсили доставки от САЩ, Латинска Америка, Западна Африка и Русия, което би дало възможност на производителите извън Близкия изток да спечелят от по-високите цени.