23136 | 23 февр. 2022 | 13:58

Основни туристически функции на местността са културно-исторически, познавателен туризъм и водни спортове с международно и национално значение. Минералните води във Вършец и Троян са идеални за балнеолечение и здравен СПА туризъм

Скали, крепости и реки – така може накратко да се опише красотата на природата в северозападната част на България. Мнозина подценяват този регион, когато стане дума за отдих и релакс, но в следващите редове ще докажем, че в думите им няма и капка резон.

Основни туристически функции на местностите тук са културно-исторически, познавателен туризъм и водни спортове с международно и национално значение.

Областите Видин, Враца, Монтана и Плевен могат да бъдат преоткрити, ако се вгледаме в преимуществата на тази уникална по рода си територия. Регионът има благоприятно географско положение с международни транспортни коридори, включително и по р. Дунав, и много добри възможности за трансгранично сътрудничество.

Нараства икономическото значение на дунавските пристанища. От тях важна роля играе Ломското пристанище, чрез което се внасят част от суровините за Югозападния регион. С национално значение са фериботните връзки Видин-Калафат и Оряхово-Бекет.

В бъдеще транспортно-географското значение на региона ще нарасне във връзка със строежа на втория мост над р. Дунав при Видин.

Тук се кръстосват пътища, които свързват столицата и Югозападна България със Североизточна България и Северното черноморско крайбрежие, а дунавското крайбрежие през проходите в Западна и Средна Стара планина с Южна България.

Релефът е повече от разнообразен. Над 10% от площта на региона е заета от крайдунавски низини, а около 50% се падат на Дунавската хълмиста равнина.

Основните туристически обекти в планината са няколко. Пещерата „Леденика” е емблематична за северозапада. Името си носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Белоградчишките скали пък са символ на цяла България. Скалните форми са един от уникалните природни феномени не само в България и Европа, но и в световен мащаб. През 2009 г. на конкурс, целящ да избере новите 7 природни чудеса на света, те се нареждат сред 77-те финалисти, от участващите 260 природни обекта. Легенди разказват за причудливите скални образувания и крепостта „Калето“, пазещи спомена за отминалите си обитатели.

Водните ресурси на северозапада се формират от водите на долното течение на Искър, Вит, Осъм. Макар и ограничени, те се използват комплексно за водоснабдяване, напояване и за добив на електроенергия, което ги прави жизненоважни за региона.

Минералните води във Вършец и Троян са идеални за балнеолечение и здравен СПА туризъм. Липсата на варовик във водата с температура над 37 градуса я прави една от най-меките в България. Минералната вода тук лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.

А какво да кажем за историята и културата? Благодарение на „топлата” връзка с Виена, градовете по поречието на река Дунав първи изживяват Ренесанса. Европейска цивилизация пряко влияе на Лом, Видин и Враца. Първо тук се формира историята, тук започват големите исторически промени. През дунавските градове са дошли голяма част от идеите, архитектурата, модата и бита на европейците, вдъхновили българите в изграждането на съвременната ни държава.

Още през XVII век в Чипровци се открива първото светско училище по българските земи. Там работят много книжовници, създали малък златен век, прекъснат от Чипровското въстание през 1688 г. Там е роден и работил Петър Богдан Бакшев, автор на първия български исторически трактат.

Слабо популярен е фактът, че Видинско и големи части от Северозапада дълго време са били на практика независими в рамките на Османската империя. Последната столица на Второто българско царство е Видин – мястото, от което Осман Пазвантоглу властва над огромни територии, откъснати от централната власт в Истанбул. И до днес много от строежите и спомените за Пазвантоглу могат да се видят напълно запазени. Най-посещавани са „Сърцатата джамия” (1801-1802 г.), която разказва легенда за силна несподелена любов. Освен джамията в архитектурния ансамбъл е включена и библиотека, която е обявена за паметник на културата с национално значение. Намират се в Градската градина (крайдунавския парк) срещу Митрополския комплекс в Калето (Стария град).

Хронологически първата стъпка към културното развитие на България след Освобождението е развитието на институцията народно читалище. И тук северозападна България печели първенството.

Първото читалище на наша територия, наречено „Постоянство”, е отворено в Лом през 1856 г. по инициатива на Кръстьо Пишурка, който поставя и началото на библиотечното дело у нас в същата сграда - класна стая с подредени от самия него учебници, книги, вестници и списания на различни езици, където започват всеки ден да се събират мало и голямо. Първото театрално представление в България - побългарената "Многострадална Геновева" - е изнесено именно тук.

Други подобни форми на народна самодейност възникват и във Враца (през 1869 г., основано от родолюбиви врачани начело с учителя Симеон Подбалкански, Мито Анков, Николчо Кръстеняков, Кръстьо Новкиришки) и Видин (1870 г.) Институциите поддържат и развиват народните обичаи и традиции, създава условия за развитие и изява на творческите способности на младото поколение. Основна цел е да се развиват народните традиции и фолклор, музикалните и танцови изкуства. Сред приоритетите на читалището е работата с деца и младежи.

За сравнение само в област Монтана има над 100 читалища и културни средища, носещи имената на светци, възрожденци и творци - Кирил и Методий, Христо Ботев, Васил Левски, Братя Миладинови, Гео Милев, Петър Богдан, Никола Вапцаров, които и днес ни свързват с духа на радетелите на българщината.

През XX век, такава културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации, сред тях са Културно-образователен център "Д-р Васил Радославов" – Ловеч и Дом на енергетика - Козлодуй.

През 20-те години на XX век в училищата в северозападна България се развива богата културна, спортна и информационна дейност. Войните, болестите и нещастията не са в състояние да спрат учебния и възпитателния процес. Въпреки трудните години, свързани с отделянето на значителен дял от БВП за решаването на националния въпрос на България, зародил се още в Следосвобожденската епоха, учебното дело не спира. Напротив, учебните институции засилват своето въздействие по посока патриотичното възпитание на учениците, което е тяхната мисия и задължение. Всяко училище е застъпвало богата и разнообразна културна програма в своите годишни планове. Учениците са посещавали театрални постановки, опери, присъствали са на литературни вечери и изложби. Основни стълбове на образованието са училищата във Враца, Видин и Лом.

Благодарение на високото ниво на култура, творци от Северозапада полагат и основите на българското кино. Мара Липина, родом от с. Ботован, е единствената театрална актриса, която дръзва да се снима в първия български игрален филм презс 1910 г. Друг ярък талант на родния кинонебосклон е Стефан Савов от Монтана. Автор е на множество пиеси със социално-битова и историческа тематика. Савов е един от основателите на „Дома на киното“. Дако Даковски е пионер на българската кинематография, певецът на новото село, режисьорът, който допринася за бързото и всестранно професионализиране на нашето киноизкуство. Роден е в село Търнак, Белослатинско, на 7 август 1919 година.

Всички изброени читалища и просветни институции могат да бъдат посетени и днес. Те са огледало към старите традиции, възрожденските идеали и революционни идеи на хората, населяващи северозападната част на България. В изброените културни средища можем да се запознаем отблизо с историята, обичаите, ежедневните дейности, занаяти и бит на народа, както и със съхранени екземпляри на първите учебници и помагала на възрожденски автори.

Нека обърнем поглед и към музеите на територията на северозапада. Те са изградени доста по-късно във времето от посочените читалища, но пък съхраняват уникални вещи от миналото на региона. Тук може да бъде видяно на практика всичко в следните категории – архитектура, исторически личности, етнографски епохи, бит и култура, традиции и обичаи.

Несъмнено най-известна е Панорама "Плевенска епопея 1877 г." Това е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров. Изграден е през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество. Паметникът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей в югозападните покрайнини на града. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г.

Докато сте в града, посетете още Античното селище Сторгозия, което води началото си от пътна станция в Римската империя. Археологическите находки от Сторгозия и некрополът ѝ – керамика, оръжия, монети – свидетелстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI в. Нашествието на славяните на Балканския полуостров, започнало през VI в и завършило в средата на VII в, унищожава античния град. Останките от крепостта и ранохристиянската базилика са интересен пример за историята на Плевен.

В област Монтана пък се намира друг важен културен обект - Етнографският музей на Берковица, представящ материалната и духовна култура на града и региона. Помещава се в Сърбинската къща – сграда, типичен представител на старата градска къща.

В различните колекции на музея посетителите могат да видят експонати от берковска керамика, чипровски килими, каракачански костюми, градски рокли от 20-те години на ХІХ в. Представени са и характерните за региона занаяти – грънчарство, медникарство, свиларство (производство на коприна) и др.

С билета за Етнографския музей могат да бъдат посетени още два туристически обекта в града. Единият от тях е къщата музей „Иван Вазов”, която се намира много близо до Етнографския музей. Поетът Иван Вазов (1850 г. – 1921 г.) е живял и писал в нея в периода 1879-1880 г. Къщата е строена в началото на ХІХ в.

Може да посетите също Градската художествена галерия, която се намира в двора на църквата „Свети Николай Чудотворец”. Галерията съхранява над 1400 художествени творби – графики, карикатури, скулптури и др.

Етнографският музей на Берковица често е домакин на временни и тематични изложби и сбирки. В него се организират концерти, премиери на книги, демонстрират се занаяти и др.

Във Видинска област пък се намира музей, идеален за любителите на литературната история. Библиотечният фонд на музея, наброяващ над 4600 тома, обслужва както музейните специалисти, така и много учреждения, граждани, студенти и ученици. Музеят е един от най-старите научни и културни институти във Видин, важен общественозначим център за съхранение, научна обработка и популяризиране на културно-историческите ценности.

Началото на музейното дело във Видинския край датира от 1910 г, когато е създадено Археологическо дружество и е уредена първата музейна сбирка. След войните от средата на 20-те години на ХХ век археологическото дружество "Бонония" активизира събирателската си дейност и под ръководството на учителя Васил Атанасов урежда експозиция предимно от нумизматични материали и български шевици в сградата на старата турска поща.

Враца и региона пък са меката на родолюбието, заради множеството обекти, разкази и любопитни подробности, посветени на Христо Ботев. Повечето са на територията на Враца – отправна точка е паметникът на революционера и писател в центъра на града.

Не пропускайте да минете и по стъпките на Ботев по Маршрута "гр. Враца - в. Скакля - м. Патлейна - м. Избата - вр. Околчица", която води до самия връх, където е убит големият патриот. Паметникът е поставен през 1926г и представлява железобетонен опълченски кръст. Поставен е на Колова поляна, сега известна като Ботева поляна. През 1947 г е решено кръстът да се преустрои в петолъчна звезда, а през 1991г той отново възвръща първоначалния си вид. Паметникът е с височина 26,60 м, като в основата му се намира параклисът "Св. Георги".

Красивата природа около паметника и богатата история на региона привличат много туристи и гости от страната и чужбина. Всяка година на 2 юни в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение, на което присъстват държавни ръководители и хиляди Ботеви поклонници. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета "Козлодуй – Околчица", който се провежда от 1946 г насам без прекъсване.

Връх Околчица е любимо място на делтапланеристи от страната и чужбина и предпочитано място за отдих през почивните дни.

Националният музей-параход "Радецки" в град Козлодуй пък е живият паметник на Ботевото дело. Той е уникален плаващ музей, който ще ви разкаже за съдбовната нощ през 1876 г., в която Христо Ботев и неговите четници завземат кораба, преоблечени като градинари. Уникалните предмети на кораба разказват истории отпреди Освобождението.

Тайните на дълбокия Северозапад никак не са малко, но всички те са свързани с хилядолетна история, възрожденска архитектура, ренесансова култура и дивна природа. Посещението на този регион, няма да ви остави безучастни наблюдатели, тук българщината оживява, а родолюбието прозира във всеки народен обичаи.