9169 | 22 авг. 2023 | 15:48
По време на мандата си като вицепрезидент Джо Байдън използва псевдоними, за да прокарва корупционните схеми на семейството си, пише The Federalist. В същото време той не криеше особено търговията си с влияние, защото не смяташе, че ще бъде заловен. Изобщо не е тайна: семейство Байдън търгуваше с влияние и вземаше подкупи - и не се и опитваха много да го скрият.
В края на миналата седмица Надзорната комисия на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ поиска от Националния архив нередактираната работна кореспонденция на Байдън, включително под псевдоними, които той използва по време на вицепрезидентството си: Робърт Питърс (Robert Peters), Робин Уеър (Robin Ware) и Дж. Р. Б. Уеър (RB Ware).
Точно така, като вицепрезидент Байдън използваше псевдоними.
Сред документите, които председателят на комитета Джеймс Комър поиска от Националния архив, е имейл, адресиран до „Робърт Питърс“ – тоест Байдън – със заглавие „Карта с графика за петък“. Имейлът включва прикачен файл с подробности за планиран телефонен разговор между Байдън, тогавашен вицепрезидент, и украинския президент Петро Порошенко. Той е проведен през май 2016 г. Единственият човек, включен да получи копие на писмото, е Хънтър Байдън.
Не е ли любопитно? Защо Байдън би използвал псевдоним, за да даде тази информация на сина си? И ако наистина е имало „абсолютна стена“ между чуждестранните бизнес схеми на Хънтър и задълженията на баща му като вицепрезидент (както Байдън многократно е заявявал), защо е казал на сина си за планирания си телефонен разговор с президента на Украйна? Особено след като по това време Хънтър беше в борда на директорите на Burisma, украинска енергийна компания, която наскоро беше разследвана.
Знаем защо. Цялата държава знае защо. По същата причина Байдън, който беше вицепрезидент, пиеше кафе и ходеше на обяд с чуждестранните бизнес партньори на сина си. По същата причина Хънтър се обаждаше на баща си и го включваше на високоговорител по време на бизнес срещи. По същата причина Байдън създадоха цяла мрежа от фиктивни компании, за да получат десетки милиони долари от олигарси от Русия, Казахстан, Украйна, Румъния и Китай.
Причината е проста: семейство Байдън е корумпирано. И са корумпирани по най-очевидния и разбираем начин. Като вицепрезидент Байдън беше много могъщ човек. Той използва тази власт, за да служи на чуждите олигарси, които направиха него и семейството му богати. Всичко е много просто.
И Байдън дори не се опитваше да го крие твърде много. Всъщност това е може би най-показателният аспект в цялата история. Помислете за това. По време на телефонния си разговор с президента Порошенко през май 2016 г. Байдън вече беше принудил украинското правителство да уволни главния прокурор на страната Виктор Шокин, който разследваше Burisma. Няколко седмици по-късно Хънтър отново получи копие от имейл, адресиран до Байдън (отново под псевдонима „Робърт Питърс“): този път става дума за графика на баща му за следващия ден, когато трябваше да се срещне с украинския премиер Владимир Гройсман. И веднага след тази среща Белият дом обяви нов пакет от помощ за Киев.
Припомняме, че Байдън беше представител на президента Обама, отговарящ за политиката спрямо Украйна, от пролетта на 2014 г., тоест след като Русия нахлу и анексира Кримския полуостров. През май същата година Хънтър заема място в борда на директорите на Burisma, която му плаща умопомрачителните 83 000 долара на месец въпреки пълната му липса на опит в енергийния сектор (Бившият бизнес партньор на Хънтър, Девън Арчър, наскоро разкри, че истинската „стойност“ на Хънтър е „марката Байдън“, т.е. достъпът до Джо Байдън).
Какво друго се случваше по това време? На 26 май 2016 г – същия ден, в който Хънтър беше включен в копието на имейла за телефонно обаждане на Порошенко – Доналд Тръмп премина необходимия праг за брой делегати, за да бъде номиниран като кандидат на Републиканската партия на президентските избори. От около средата на април стана ясно, че Тръмп има вероятност да спечели първичните избори на Републиканската партия, но до края на май това беше практически гарантирано.
Няма да е пресилено да се каже, че Байдън вероятно е предположил - както голяма част от Вашингтон - че Тръмп има малък шанс да победи Хилъри Клинтън на общите избори през ноември. И ако Клинтън беше в Белия дом, Джо Байдън изобщо нямаше да се притеснява, че някой може да започне да задава въпроси относно участието му в уволнението на Шокин или връзките му с чуждестранните сделки на Хънтър, както в крайна сметка направи Тръмп. Нямаше да се тревожи за разследванията на Републиканската партия, които се опитваха да разберат защо се използват псевдоними, сложна мрежа от фиктивни компании и плащания от чуждестранни олигарси.
С други думи, администрацията на Клинтън би си затворила очите за крещящата търговия с влияние на Байдън като цяло. (В крайна сметка самите Клинтънови овладяха търговията с влияние чрез своята Глобална инициатива на Клинтън).
Може би затова Байдън не се опитваше много да скрие какво прави. Той просто никога не си е и помислял, че ще бъде хванат, тъй като не е очаквал републиканците да победят. Плюс това той вероятно никога не си е представял, че победата на Тръмп ще го принуди сам да се кандидатира за президент през 2020 г.
С други думи, причината за безхаберието на Байдън е банална арогантност. И сега, когато републиканците започнаха да го проверяват, доказателствата за измама се увеличават. Вече е очевидно, че не е имало "абсолютна стена" между сделките на Хънтър Байдън и вицепрезидентството на Джо Байдън и че първият е напълно зависим от втория за всичко. Целият бизнес на Хънтър Байдън беше да осигури достъп до баща си, който пък влияеше върху политиката, получавайки много пари в замяна.
Корпоративните медии може да продължат да се преструват, че "няма доказателства", свързващи задграничните сделки на Хънтър с баща му. Освен ако самият президент не излезе и не каже, че е вземал подкупи, пресата ще продължи да се придържа към своите нелепи твърдения.
Суровата истина обаче е, че просто няма друго разумно обяснение за схемите на Хънтър и поведението на Джо и всеки в Америка го знае.
Джон Дениъл Дейвидсън е водещ редактор във The Federalist
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
