6096 | 29 юни 2025 | 19:17

Министърът на отбраната Пийт Хегсет призна пред Конгреса, че Пентагонът е разработил планове за действие в извънредни ситуации, за да завземе военно Гренландия и Панама

Във встъпителното си слово през януари, Доналд Тръмп заяви, че най-гордото му наследство ще бъде това на "миротворец и обединител", обещавайки, че мощта на САЩ ще "спре всички войни и ще донесе нов дух на единство в един свят, който е бил гневлив, насилствен и напълно непредсказуем", пише The Guardian.

Пет месеца по-късно, второто му президентство е свидетел на зрелищното разпадане на този възвишен стремеж.

Президентът, който обеща да сложи край на глобалните конфликти - включително войната в Украйна, за която заяви, че ще разреши в рамките на първите си 24 часа - вместо това стана свидетел на тяхната ескалация. Най-скорошният пример е нарастващата спирала на насилие между Израел и Иран.

Хронологията на последния конфликт показва рязко разминаване между стремежите на Тръмп и реалността: вълната от израелски въздушни удари дойде само часове след като Тръмп призова Израел да не атакува Иран.

Марко Рубио, държавният секретар на Тръмп, се постара да опише израелската атака като "едностранна", подчертавайки, че САЩ "не са участвали в удари срещу Иран" - само за да може Тръмп след това да настоява, че е бил добре информиран за плановете на Израел - и да предупреди, че по-нататъшни атаки ще бъдат "още по-брутални".

Пратеникът на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф, който се очертава като основен дипломатически преговарящ на Тръмп в Близкия изток и Украйна, планираше да отиде в Оман този уикенд за разговори относно ядрената програма на Техеран, но изглежда малко вероятно иранците да присъстват. (Според последните новини тези преговори няма да се състоят - бел.ред.)

Обърканата мирна програма на Тръмп вече беше в хаос много преди атаките в четвъртък.

Примирието в Газа, което неговата администрация помогна да се постигне, се разпадна в рамките на седмици, като Израел възобнови масираните бомбардировки и наложи тримесечна пълна блокада на хуманитарната помощ за територията, където броят на жертвите вече надхвърли 55 000.

В Украйна - конфликт, за който Тръмп някога се хвалеше, че ще приключи още в първия си ден след завръщането си в длъжност - руските сили продължиха с лятна офанзива, навлизайки в Днепропетровска област за първи път от три години и натрупвайки още сили - доказателство, че Путин няма интерес към мирните предложения на Тръмп и възнамерява да разшири войната допълнително.

Междувременно внезапното обявяване на прекратяване на огъня между Индия и Пакистан от страна на Тръмп беше посрещнато с ярост в Ню Делхи, където официални лица отрекоха твърденията му за посредничество при сделката.

И докато министърът на отбраната Пийт Хегсет призна пред Конгреса, че Пентагонът е разработил планове за действие в извънредни ситуации, за да завземе военно Гренландия и Панама, не е ясно как териториалното завладяване се вписва в определението на Тръмп за миротворчество.

Първият му мандат не сложи край на войни, почти предизвика конфликт с Иран и видя неговото емблематично "мирно" постижение - Авраамовите споразумения - да нормализира отношенията между Израел и страни, които така или иначе не се бореха с него.

Част от привлекателността на Тръмп за избирателите му беше именно обещанието да избягва чуждестранни военни ангажименти. На трибуните на партито по случай встъпването в длъжност, поддръжници споделиха пред "Гардиън" колко ценят неговата сдържаност при разполагането на военни сили и подкрепят подхода му "Америка на първо място", който дава приоритет на вътрешните проблеми пред международната помощ и интервенция. Съществува и аргумент, че за Тръмп мирът не е липса на конфликт, а по-скоро дистанциране на Вашингтон от него.

Има едно потенциално оптимистично тълкуване за последните удари в Иран. Алекс Ватанка, директорът по Иран от Института за Близкия изток във Вашингтон, предположи, че атаката на Израел може да е пресметнат хазарт, за да шокира Иран и да го накара да преговаря сериозно. Теорията твърди, че Израел е убедил Тръмп да позволи ограничени удари, които биха оказали натиск върху Техеран, без да предизвикат смяна на режима, като по същество е използвал военни действия за рестартиране на застоялата дипломация. В петък Тръмп предположи, че ударът срещу Иран може дори да е подобрил шансовете за ядрено споразумение.

"Това е малко вероятно да върне Иран на масата за преговори", каза Андрю Борене, изпълнителен директор по глобалната сигурност във Flashpoint и бивш щабен офицер в офиса на директора на националното разузнаване на САЩ. "Това бележи началото на поредното бързо разрастващо се огнище в глобалния контекст на нова хибридна студена война, която ще се води както на земята, така и в най-тъмните кътчета на мрежата."

Дали тази стратегия ще успее зависи изцяло от реакцията на Иран. Режимът може или да се върне към преговорите с мъка, или да се откаже напълно от дипломацията и да се стреми към ядрени оръжия по-агресивно. Ранните индикатори сочат, че Техеран може да не е в настроение за помирение, след като съоръженията му бяха бомбардирани, а генералите му бяха убити.

Но дори и по-оптимистичните прогнози да се окажат верни, това не променя по-широката реалност: всеки голям конфликт, който Тръмп наследи или обеща да разреши, се е засилил по време на неговото управление.

Тръмп обеща да бъде миротворец. Вместо това той наблюдава множество войни, докато дипломатическите му инициативи се сриват в реално време. От Газа до Украйна и Иран, светът изглежда по-нестабилен и опасен, отколкото когато положи клетвата си преди месеци.

Източник "Факти"