7731 | 23 апр. 2025 | 12:10

Руски Крим може да отреже американския и европейския достъп до Централна Азия, като в същото време ще бъде от огромна полза за Китай. Членките на НАТО Турция, Румъния и България могат да загубят най-много

Миналата седмица държавният секретар Марко Рубио проведе дискусии в Париж с европейски и украински лидери относно мирния процес. Основният избор за трансатлантическите лидери все още е в сила: те могат или да изградят Украйна като опора срещу пълзящия руски империализъм по границата на НАТО, или да я пожертват пред руския измамник срещу пиров мир. Това пише Кауш Арха в The National Interest.

Всяка мирна сделка изисква ясна оценка на трансатлантическите интереси в региона и териториалната цялост на Украйна – в този ред. Признаването на руския контрол над Крим би било пагубно за интересите на Америка и Европа и положението в евразийския регион.

Кримският полуостров - като корона - седи на върха на Черно море, упражнявайки контрол върху него. Кремълският Крим превръща Черно море във виртуално руско езеро, предоставяйки на Владимир Путин власт над цялото украинско крайбрежие покрай Одеса до делтата на Дунав, както и Молдова и Румъния.

Русия с Крим и Черно море под неин контрол ще бъде свободна да насочи фокуса си към завършване на подчиняването на Южен Кавказ. Русия вече е навлязла дълбоко в Грузия, отвръщайки нацията от Европа. Зараждащата се контрареволюция в Армения, целяща да отхвърли руското иго, няма да оцелее при концентриран руски натиск, който да я върне в лоното.

Путин, с Грузия и Армения под петата си, ще постигне мечтата си да възстанови руския контрол над Черно море от турската граница на изток до Румъния на запад. Руски Крим, позволяващ на Кремъл да контролира Черно море и Кавказ, ще представлява голяма победа за неговата специална военна операция. За Америка и Европа това е огромно стратегическо поражение.

Русия с Крим и Кавказ под ботуша си ще контролира процъфтяващия икономически коридор Централна Азия-Кавказ-Европа (CACE). CACE или Средният коридор предлага алтернативен регионален изход на доминирания от Русия Транссибирски северен коридор. Русия подкопава тази разрастваща се икономическа артерия, която насърчава автономията на централноазиатските и кавказките републики.

Тъй като Русия твърдо контролира Крим, а оттам и Черно море и Кавказ, тя ще се опита да притисне транскаспийската врата към Централна Азия с цел да отмени нововъзникващата независимост на региона. Находищата на редки минерали в Централна Азия значително надвишават тези на Украйна, да не говорим за изобилните запаси от нефт и газ, разработени в големи части чрез американски инвестиции. Руският контрол върху Крим поставя достъпа на Америка и Европа до природните ресурси на Централна Азия в опасност.

Китай ще бъде най-големият бенефициент, ако Русия контролира тези евразийски въздушни точки между Централна Азия и Европа. Русия става все по-икономически васална държава на Китай и няма никакви лостове, за да се конкурира с него икономически в Евразия. В момента китайски инженери асфалтират пътя, свързващ пътната мрежа Иран-Армения-Грузия-Русия. Китай подписа стратегически партньорства с Азербайджан и Грузия и осигури концесията за експлоатация на черноморското дълбоководно пристанище Анаклия в Грузия. В Централна Азия Китай отдавна е изместил Русия като доминиращ икономически играч.

Ако Китай има най-голяма полза от руския Крим, то членките на НАТО Турция, Румъния и България могат да загубят най-много. Контролът над Крим значително би подобрил регионалната позиция на Русия спрямо Турция и би ѝ позволил да проектира влиянието си в Източното Средиземноморие. Разработването и експлоатацията на запасите от природен газ в западното Черно море от трите членки на НАТО ще бъде обект на смущения и тормоз от страна на Русия. Турските проекти за търговски пътища, свързващи я с тюркските републики от Централна Азия, ще бъдат подложени на руския контрол в Кавказ и Черно море.

Американското съгласие на руския контрол над Крим – надграждайки този над Южна Осетия, Абхазия, Луганск и Донецк – прави целия регион около Черно море от Кавказ до Източното Средиземноморие по-малко сигурен. Такъв пиров мир ще посее семена на конфликт между поколенията и ще бъде основателно бичуван през следващите десетилетия.

Президентът Тръмп и секретарят Рубио заявиха, че при липса на напредък към мир Съединените щати ще продължат напред. Поговорката, че лошата сделка е по-лоша от липсата на сделка, е особено подходяща в случая с Украйна. Достойните американски усилия за прекратяване на убийствата бяха възпрепятствани от погрешна стратегия, която подкопава, вместо да оптимизира американското влияние при преговорите за трайно примирие. Неуспехът на Америка да определи Русия като агресор и да изключи Украйна и Европа от колективните мирни преговори намали нейните лостове за влияние.

Учудващо, Съединените щати, въпреки че не формулираха никакви собствени червени линии, бяха готови да задоволят Русия. Американското високомерие преследва нарушаване на китайско-руското „партньорство без ограничения“, но би било добре да не позволим на Русия да вбие клин между САЩ и Европа.

Ранните американски маневри за мир в Украйна бяха в най-добрия случай объркващи, а в най-лошия - извънредно самонараняващи интересите и позицията на Америка срещу Русия и Китай. Не е твърде късно да се коригира курсът в дългогодишната американска традиция да се прави правилното нещо, след като са изчерпани всички други възможности.

Преговорите в Париж с европейски и украински партньори представляват навременна възможност за Съединените щати да преоценят и пренасочат усилията си за мир. Съединените щати, заедно със своите трансатлантически партньори, би било добре да развият споделено разбиране на необходимите териториални и регионални въпроси за справяне и прилагане на устойчиво примирие. Споделеният трансатлантически ангажимент за свободно и отворено Черно море трябва да бъде на първо място сред тях.

Всякакви отстъпки, които изострят регионалната сигурност и стабилност, поставяйки в неблагоприятно положение американските и европейските интереси в сравнение с тези на Русия и Китай, не подлежат на обсъждане. Следователно руският Крим не е опция, тъй като ще доведе до пряка загуба на американски и европейски интереси и позиция в Евразия и Източното Средиземноморие. Освен това може да постави началото на още по-кървав регионален конфликт в бъдеще. Има по-добър начин да сложим край на войната, докато все още държим по-силната ръка - нека не пропиляваме американското величие.

За автора:

Кауш Арха е президент на Free & Open Indo-Pacific Forum и външен старши сътрудник в Атлантическия съвет и Института за техническа дипломация Krach в Purdue. По време на първата администрация на Тръмп д-р Арха беше архитектът на Японско-американското стратегическо енергийно партньорство и Японско-американското стратегическо партньорство за цифрова икономика.

Превод и редакция: Епицентър.БГ