75000 | 15 окт. 2016 | 17:35

Комбинацията „Кристалина”, Изборен кодекс и предизборно „ваканцуване” създава напрежение, което ще избухне с нова сила след 6 ноември. Следващият държавен глава да се готви за задачата „служебен кабинет”.

Задават ли се предсрочни парламентарни избори, независимо как ще завършат президентските?
Изглежда, да. Заради сериозните грешки, които натрупват управляващите и които вдигнаха напрежението и тук, и сред българската диаспора.

Първата грешка беше „Кристалина”. Премиерът Борисов постави причудлив ултиматум на Ирина Бокова и когато абсурдното му условие да се класира втора не беше изпълнено, правителството пусна в състезанието на ООН втора българска кандидатура.
Сам по себе си този факт достатъчно накърни авторитета на България, тъй като лъсна грубото вмешателство на чужди страни в българските номинации. Истински сериозните  проблеми за Борисов и управляващите обаче започнаха не толкова от самата рокада, колкото от светкавичната развръзка на казуса. Това изтегли очакваната вътрешнополитическа криза около ООН по-напред във времето. Основателното разгорещяване на опозицията съвпадна с началото на президентската кампания, а обясненията на управляващите (и най-вече на министър Митов) бяха крайно несериозни, да не кажа обидни. Особено на фона на далеч по-доброто представяне на Бокова.
Накратко казано, нелепата ситуация със смяната на кандидатурите можеше да мине малко по-безболезнено, ако Бокова мирно и кротко се беше оттеглила. Ако се беше покаяла като реформаторски министър, хванат в крачка. Но тя не замете глупостта на управляващите, а Антонио Гутереш и подкрепящите го страни не се съобразиха с президентските избори в България… Опозицията рязко поиска вот на недоверие.

При вече скочилото напрежение забуксува и приложението на Изборния кодекс. Заложените в него гафове, за които мнозинството бе предупреждавано още при приемането на поправките, започнаха един по един да гърмят. Първо – ограничението за откриване на изборни секции в чужбина. Фактът, че то бе прието по идея на патриотите заради Турция, не сваля отговорността на всички, гласували „за”. Как така гласуването ще е задължително, а държавата ще спъва желаещите да гласуват? По света има на-разнообразни практики, улесняващи гражданите. Някъде има електронно гласуване, другаде – гласуване по пощата (Австрия се прочу с пощенските пликове заради касираните президентски избори) или ранно гласуване, което вече започна в САЩ (а американските избори са даже след нашите). За всички изброени съвременни възможности българските депутати абсолютно нехаят. Вместо да поощряват, те наказват избирателите си. Подобно поведение ще бъде наказано и от страна на избирателите.

Как може да бъде наказано? Например – чрез попълване на квадратчето „не подкрепям никого”. Но тук капанът отново щраква. Не подкрепяш никого, но получаваш първия! При президентски избори това означава, че с гласа си вдигаш избирателната активност и първата бариера пред балотажа (тази за активността) може по-лесно да бъде преодоляна. В същото време гласът се брои за недействителен и не участва в изчисляването на процентите. Първият става още по-пръв!
От ГЕРБ твърдят, че гафът е допуснат по настояване на РБ. При парламентарни избори това би помогнало на Блока да прескочи летвата от 4% за влизане в парламента. Дотук – добре с обясненията от страна на ГЕРБ. Защо обаче Народното събрание не поправи грешката – и със секциите в чужбина, и с коварното квадратче?

Тук стигаме до третата грешка. Народно събрание просто няма. То „ваканцува” предизборно. Ще се събере другата седмица извънредно, но не е ясно дали ще премахне квадратчето. Май – не.
Защо изобщо трябваше да се разпуска парламентът? Хипотезата с обесени по балконите не звучи убедително. Трудно се намират аргументи и за обстоятелството, че ГЕРБ подкрепиха предложение на „Атака”, която по всички правила на парламентарната демокрация би трябвало да е техен яростен опонент. Подобно опаковане може да се окаже прелюдия към сериозна политическа криза. Поради затворения парламент – след президентските избори. Тогава, когато опозицията най-после ще може да внесе и искането за вот на недоверие заради случая „Кристалина”.  

Комбинацията „Кристалина”, Изборен кодекс и депутатска почивка очертават следната картина: след президентските избори политическата криза неминуемо ще се задълбочи и нищо чудно новият държавен глава да реди поредния служебен кабинет, след като положи клетва. Ако Цецка Цачева победи без да е поправен Кодекса, напрежението няма да изчезне.

Който и да е победителят на 6 ноември (13 ноември), обществото си задава все по-често следните въпроси:
- Взима ли България самостоятелно решения или обслужва интересите на съюзници от ЕС и НАТО в противоречие със собствените си?  

- Докога изборните закони ще се прекрояват с оглед на служебни победи?

- Какво работят депутатите и чии интереси обслужват?

Последният въпрос не е от днес, но днес е повече от актуален. Почти всеки ден сме свидетели на обществено недоволство, свързано със следните теми: мигранти и опазване на границата; неизплатени заплати и експлоатация на нечии труд; съмнително правораздаване; катастрофи и саморазправа по пътищата; жертви на криминални престъпления и полицейско безсилие; пациенти, недочакали Спешна помощ; подозрения за корупция, вече и в реномирани университети като Медицинския; млади българи, напускащи страната. Страната, която, ако позволим, и утре ще направи всичко възможно да не могат да гласуват.