45114 | 24 май 2015 | 12:31

Не е лесно в умерен климат да се създаде екзотична градина

Слънчевите лъчи събуждат и мечти за далечните топли географски ширини. Но пленителната екзотика на юга може да пъстрее и съвсем близо до нас - в хола, в двора и градината. Достатъчно е да пренесем на местна почва някои от онези екзотични растения, които могат да оцелеят в България.

Не е лесно в умерен климат да се създаде екзотична градина, но усилията наистина си струват. Има различни начини да приближим на една ръка разстояние гледката на палми, вечна зеленина и ухаещи многобагрени цветя.

Растения, нетипични за България, могат да виреят в по-топлите части на страната, както и край морето, където климатът е по-мек и температурните разлики не са толкова големи. Достатъчно е подходящо да се избере разположението им. В останалите райони екзотика в дома идва чрез засадени в кашпи растения, които през лятото се изнасят и аранжират в двора.

Не забравяйте за влагата

Един от най-сериозните - и най-явни - проблеми при отглеждането на екзотични видове в по-студен климат са минусовите температури през зимата. Те „навестяват“ и най-топлите части на страната, а дори частично премръзване може да се окаже фатално за нежните растения. Причината? Екзотичните видове имат нужда от много вода, която съхраняват в листата си, и падането на температурите може да ги вледени и убие.

Не толкова очевиден важен проблем е свързан с влажността на въздуха. В своите родни места тропическите растения виреят при по-висока влажност. Това налага в наши условия да им се помага с пулверизирана, т.е. разпрашена вода.

Нужно е още добре да познавате вкусовете на вашите „зелени любимци“. За повечето видове е вредно директното излагане на слънце, а други - напротив - изискват много сухо и слънчево място. При растенията със субтропичен произход е важно почвата да е с много добри дренажни свойства. Цъфтящите екзотични видове не могат да понасят ниска влажност в съчетание с високи температури и красивите им цветове се задържат за кратко. Те също са особено взискателни към състава на почвата и не се чувстват добре, изложени на пряко слънце.

Най-подходящо за деликатните екзотични растения е отглеждането им в кашпи на закрито през студените месеци, въпреки че така те няма да достигнат естествените си размери. Но преди растението да се изнесе през летните месеци, му е необходимо да се адаптира към външните условия. Първите няколко дни то се изнася за по 10-15 минути и в никакъв случай на пряка слънчева светлина.

А после кашпите може и да се вкопаят в земята. Наоколо се разстилат - създава се илюзия, че растението е засадено.

Как изглежда една екзотична градина - отговорът е различен според представите и мечтите на всеки. Може да се комбинират растения от няколко основни групи, например цъфтящи с ароматни и красиви цветове; с листа, необичайни по форма и големина; растения с пустинен облик.

Лесната магия на вечнозеления кът

Този тип градини се създават в Европа още от XVII век, за първи път в Англия. В тях си правят компания различни видове, нетипични за Европа, но с възможност да се приспособят в по-хладния Ӝ климат: рододендрон, калмия, ерика, брукенталия, гаултерия. 

Такава градина не е под покрива. За нея трябва да се избере слънчево и добре защитено от ветровете място и да се подготви с кисела торфна пръст и пръст с борови и елхови иглички, пясък и дренажна пръст. В средата на април или през първата десетдневка на май започва засаждането.

Интересен вид придават декоративните вечнозелени дръвчета джуджета - хоризонталната хвойна, красиво цъфтящи ниски храстчета като лаванда, махония, златиста туя. Други растения, подходящи за вечнозелена градина, са калуна (Caluna vulgabis), емпетрум (Empetrum nigrum), хвойна (Juniperus), тис (Taxus) и т.н.

Евкалиптът е символ на екзотичната градина. Тези вечнозелени дървета и храсти от семейство Миртови достигат до 3 м височина.

В период на израстване такова растение се полива обилно, но не трябва да се допуска задържане на вода, както и засушаване. Мястото, което трябва да изберем за него, е с много слънце, свеж въздух и завет.

Бамбукът е изключително бързорастящо растение. Неговата разновидност черният бамбук е красиво вечнозелено растение. То е студоустойчиво и по тази причина е подходящо за отглеждане и в България.

Много палми се чувстват отлично в България

Най-популярни и обичани сред тропичните растения са палмите. Но в България те трудно преживяват зимните понижения на температурите и често страдат от премръзване. Затова най-подходящо е да се отглеждат в кашпи с изнасяне навън през лятото. Развиват се добре на тежка и богата на хранителни вещества пръст.

Повечето палми, които понасят студ и слани, растат в Средиземноморието, затова често ги наричат средиземноморски. Всъщност един от най-често използваните видове за нашите градини е китайската конопена палма (Trachycarpus fortunei). Засадена в българска градина, тя може да издържа на температури до минус 18 ºC. Палмите от род Брахея (Brahea edulis) имат репутацията на студоустойчив вид и отлично презимуване при условията като в Пловдивско например. Имат нужда от силна и пряка слънчева светлина.

Когато танцуват багрите

Разнообразието от екзотични цъфтящи видове е голямо - рододендрони, азалии, камелии, магнолии... Красивите, ароматни цветове създават в градината неповторим пейзаж, който напомня южните географски ширини.

Магнолията е едно от най-красивите растения, които успешно са се адаптирали в наши условия. Teзи екзотични растения са с много красив цъфтеж, който при някои видове идва в ранна пролет, още преди разлистването. Магнолиите обичат светлината, но виреят и на сянка.

Развиват се по-добре на неутрални и кисели почви, през горещите летни месеци е необходимо обилно поливане, по-добре с варовита вода. При по-бедни почви се препоръчва добавянето на компост или подхранване с прегорял оборски тор. През септември торенето трябва да се прекрати.

Левизия (Portulacaceae) образува приземна розетка от сочни листа с прелестни цветове. Съществуват сортове във всевъзможни нюанси. Някои разновидности са достатъчно студоустойчиви за отглеждане на открито у нас, но са чувствителни към влага, затова трябва да се осигури перфектен дренаж.

Наричат пасифлората цвете на страстта. Тя е топлолюбиво и светлолюбиво растение с изумителни ароматни цветове. Как ще я разположите спрямо слънцето, е от особено важно значение за цъфтежа (от май до септември). Полива се обилно и се пулверизира с вода през летния сезон. Зимува на закрито.

Вистерия (глициния) е разкошно и ефектно растение, което цъфти през май и юни с ароматни гроздовидни съцветия - сини, виолетови, розови и бели. Студоустойчива е и е подходяща само за градина.

Пълзящата хидрангея е част от голямото семейство на хортензиите. Произхожда от Източна Азия и в нашата страна е студоустойчива и листопадна. Цъфти от юни до октомври с големи и красиви бели съцветия.

Странни плодове отдалеч

Екзотичната градина може да бъде обогатена с ядливи плодни дръвчета и храсти.
Японската мушмула (Eriobotrya japonica) е близък родственик на ябълката. На открито е вечнозелено дърво, достигащо височина 6-8 м, или храст с гъста компактна корона. Плодовете са яйцевидни с големина на орех или малко по-големи. Узряват през май, юни и юли. Този вид може да се отглежда почти навсякъде в Южна България.

Шанхайската череша (Nanking Cherry) е малко известно студоустойчиво листопадно растение с максимална височина 4 метра. Цветовете са бели или розови, отварят се, преди да се появят листата, и са в огромно количество.

Плодът е сладък, малиновочервен и зрее през ранно лято или късна пролет.

Не бързайте да лишите кактуса от покрив

Кактусите са популярни растения със субтропичен произход, изключително разнообразни по видове и размери.

В дома са лесни за отглеждане, но не е така, когато се изнесат навън.

Едно от най-важните условия при пренасянето им от затвореното пространство в двора е да се намери подходящ заслон, защитаващ ги от силните дъждове - не трябва да се допуска преовлажняване.

Преди всичко кактусовата градина трябва да се подреди на слънчево място.

Най-подходящ за това е южен склон, с много пропусклив, минерален и каменист субстрат, защото дори най-устойчивите кактуси не издържат дълго на задържала се вода.

Страниците подготви сп. „Наш дом“