14695 | 27 март 2015 | 12:34

За България е важно да не се подпали плевнята на съседа

Вече за никого няма съмнение, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е най-добър в копаенето на трапове. Ако направи крачка напред поради абсолютното си и безкрайно политическо перчене, той ще попадне в трапа, наречен „с европейските пари дотук“. Ако за момент обаче измени на стила и реториката си и направи компромисна крачка назад, тогава ще попадне в трапа, наречен „популистки обещания с нулев ефект“. Крачка встрани е невъзможна нито за него, нито за европейските му партньори.

И така - в понеделник Ципрас и Ангела Меркел проведоха дългоочакваната среща за

сближаване на политическите позиции

След нея обаче г-н Ципрас направи единствено коментари от общ характер: „Атина търси решение, което ще бъде от полза за всички страни, след което Гърция ще получи европейски пари, от които има остра нужда.“ На 6 април Гърция ще трябва да изплати първия транш от предоставената от МВФ помощ. През 2015 г. сумата, която Гърция трябва да върне на инвеститорите, е около 30 млрд. евро. От 2016 до 2042 г. падежиращите суми се движат около 10 млрд. евро годишно.

В този ред на мисли 2015 г. е най-критичната. Европейската централна банка даде инструкции към най-големите гръцки банки да се въздържат от покупки на гръцки краткосрочни държавни книжа. Това е пореден шамар за правителството в Атина, тъй като тези книжа в момента се изкупуват единствено от местните участниците на гръцкия финансов пазар и това може в прав текст да блокира бюджетните разплащания като здравни и социални разходи, което буквално ще разпердушини „социалната политика“ на Ципрас, а това той просто не може да си позволи.

ЕЦБ вече наложи лимит от 3,5 млрд. евро краткосрочни държавни книжа, които гръцките банки могат да използват като обезпечение срещу финансиране. От Атина настойчиво повтарят пред инвестиционната общност, че правителството има достатъчно пари, за да посрещне своите задължения в началото на следващия месец, но това надали отговаря на истината. Канцлерът Меркел за пореден път повтори, че за да получи свежо финансиране, Гърция трябва стриктно да се придържа към условията на споразумението в първоначалния му вид. Да, германците все повече губят както търпение, така и толерантност към южните ни съседи. Според направено социологическо проучване вече 59% от германците предпочитат Гърция да напусне еврозоната, при 48% един месец по-рано. 80% от германците също така смятат, че Гърция не е надежден партньор на останалите държави членки на еврозоната.

Да, това са доста нелицеприятни данни за премиера Ципрас. В свое писмо от 15 март той анонсира, че през април неговото правителство ще бъде изправено пред дилемата дали да продължава социалните разплащания, или да се въздържи от връщането на парите на МВФ. Не мога да разбера обаче защо в същото писмо

той говори единствено и само за „социална икономика“

Да, ако беше в качеството си на социален министър, тази му позиция щеше да бъде лесно разбираема. Той просто отказва категорично темата за структурните реформи като единствено условие за получаване на нови европейски средства. Да, Ципрас е превърнал копаенето на трапове в свое основно професионално занимание. Миналия месец ЕЦБ наложи ограничение спрямо гръцките банки за евтино финансиране при залог гръцки държавни книжа. И от централата на ЕЦБ заявиха, че ще възстановят финансирането само при условие, че Гърция се придържа стриктно към подписаното споразумение с тройката. Марио Драги категорично опроверга критиците, че централните банкери не са съпричастни към гръцкия народ. До този момент ЕЦБ е финансирала с близо 100 млрд. евро гръцката финансова система, което представлява близо две трети от размера на брутния продукт на страната. На 5 март в своя реч Марио Драги каза: „Последното нещо, в което ЕЦБ може да бъде обвинявана, е, че не подкрепяме Гърция.“ Ключът от заключените европейски средства за Гърция е в ръцете на Ципрас. От позицията на неговата младост това е съществен риск. Представяте ли си, ако изкрещи „Свободни сме!“ и захвърли ключа в Средиземно море. Дали? Тогава действително ще има удоволствието да не преговаря с омразната тройка, а в Гърция трайно ще се настани единствено МВФ. Да, но при това условие просто няма да има нужда от финансов министър, защото изплащането на месечните пенсии ще се подписва в централата на фонда във Вашингтон.

България, която вече премина по този път в средата на деветдесетте години на миналия век, прекрасно знае, че „Фондът на сълзи не вярва“. Изобщо не можем да говорим за политическото бъдеще на Ципрас. Такова няма. Прогнозата ми е, че партията СИРИЗА я очаква мрачно бъдеще. Твърде вероятно е Гърция да бъде изправена пред нови политически избори прекалено скоро. Убеден съм, че Ципрас вече осъзнава провала си. Но ако абдикира точно в този момент, това ще бъде най-безотговорната му постъпка от всички най-безотговорни постъпки, защото

договор се подписва с действащо политическо правителство

Не ви ли се струва, че финансовият министър Варуфакис някак си изчезна от сцената през последните две седмици. Той беше още по-перфектен от Ципрас в сътворяването на гаф след гаф. Разбира се, че „апогеят“ в неговото творчество бе показаният среден пръст.

До настоящия момент единственото, което успяха да направят европейските политици, е да спрат часовника точно на 12-ия час. Да, петте минути изтекоха. За разлика отпреди три години в момента европейските институции са подготвени за едно евентуално напускане от Гърция на еврозоната. Включително и европейските търговски банки. Това, както и фактът, че гръцката икономика представлява само 3% от размера на БВП на Европа, прави в някаква степен този процес контролируем. Знаете ли обаче кое ще бъде най-лошото за еврозоната като цяло, ако това стане факт? Това, че еврото рязко ще поскъпне спрямо долара. Говоря за моментално поскъпване в рамките на 5-8%.

И така Ципрас е в следната ситуация. Изправен е между два трапа със златния финансов ключ в ръка. Какво ще избере? За първи път Европа е решена да действа безкомпромисно спрямо южните ни съседи. Както каза един официален представител на европейските власти: „Ние сме готови да приемем всяко едно решение на гръцкия народ. Ако те решат да напуснат еврозоната, то ние ще уважим това тяхно решение.“ Да забелязвате каквато и да е нотка на компромис в тези думи? Аз лично - не. Излизането на Гърция от еврозоната изглежда все по-реално. Дебело обаче искам да подчертая, че това в никакъв случай не трябва

да бъде класирано в графата „европровал“

Напротив, това подчертава необходимостта от спазване на европейските правила и категорично отхвърля всяка една възможност за манипулиране провеждането на обща европейска политика. В кратката история на ЕС на Гърция й бяха направени два реверанса, фаталният обаче беше по време на приемането й за член на еврозоната. Всички без изключение знаеха, че данните по изпълнение на Маастрихтските критерии са изманипулирани, но си затвориха очите. Точно този реверанс към Гърция, който не беше направен спрямо нито една друга страна членка на еврозоната, е в основата на настоящия крах на гръцкия модел. Дано всички са си научили надлежно урока, че за разлика от политическите решения в реалната икономика всеки компромис с финансовата дисциплина води до държавен крах.

На 6 април съдбата на Гърция ще стане известна. Надявам се, че Ципрас осъзнава този факт. За нас е изключително важно да не се подпали „плевнята на съседа“, защото нали знаете как продължава тази българска поговорка.