18790 | 29 септ. 2026 | 20:07

Южната ни съседка настояваше в замяна България да върне над 400 ценни византийски и гръцки ръкописи, както и църковна утвар. Тези артефакти са изнесени от българската армия по време на Първата световна война от манастири в района на Серес и Драма (най-веч

След еуфорията от днешната новина, че Гърция ни връща костите на цар Самуил, изникна основателният въпрос - срещу какво?

И следващият въпрос е - даваме ли 400-те уникални византийски ръкописи, съхранявани у нас?

Споразумението, подписано днес от министрите на културата на Гърция и България предвижда „реципрочно предаване за съхранение на исторически артефакти и реликви“. Вместо ръкописите, България се съгласява да предаде 48 ценни църковни артефакта и утвар, изнесени от българската армия по време на Първата световна война от манастирите „Св. Богородица Икосифиниса“ и „Св. Йоан Предтеча“ край Серес и Драма.

Гърция в продължение на десетилетия настояваше за връщане на 400-те ръкописи като условие да ни даде костите на цар Самуил. От гледна точка на международното право и минали спогодби обаче, тези ръкописи вече законно принадлежат на България и се съхраняват в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ и НБКМ.

Българската дипломация е успяла да раздели исканията, запазвайки ценния книжовен фонд в София. 

Запознати с дългогодишната сага около преговорите си спомнят позицията на проф. Божидар Димитров и защо такава договорка не бе постигната преди 12 години, когато темата отново бе на дневен ред в разискванията между българската и гръцката страна.

Проф. Божидар Димитров (приживе директор на Националния исторически музей) беше един от най-яростните застъпници за връщането на костите в България. Той категорично заявяваше, че това не са „мощи на светец“, а кости на велик български владетел, който трябва да намери вечен покой на българска земя. Димитров настояваше те да бъдат погребани в столичната църква „Света София“ – план, който официално вече се реализира. 

Гърция в продължение на десетилетия поставяше условие за връщането на Самуиловите кости. Южната ни съседка настояваше в замяна България да върне над 400 ценни византийски и гръцки ръкописи, както и църковна утвар. Тези артефакти са изнесени от българската армия по време на Първата световна война от манастири в района на Серес и Драма (най-вече манастира „Св. Йоан Предтеча“).

През 2014–2015 г., по време на засилените преговори около 1000-годишнината от смъртта на царя, проф. Димитров се противопостави на пълната размяна. Неговата емблематична позиция беше фразата: „Не сменям кон за кокошка“. 

Според международното право и спогодби, ръкописите вече законно принадлежат на България. Той смяташе, че костите на Самуил имат огромна сантиментална и историческа стойност за нас, но от научна и материална гледна точка, стотиците безценни средновековни ръкописи са много по-скъпи и уникални.

Неговото предложение бе България да предостави на Гърция дигитални копия или прецизни копия (факсимилета) на ръкописите, или временно да ги преотстъпва за изложби, вместо да се лишава от оригиналите.

Според информация от българската и гръцката страна в замяна на тленните останки на цар Самуил, България предоставя на Гърция само 48 ценни църковни предмета и реликви с културно-историческа стойност.

Списъкът включва общо 48 артефакта – основно църковна утвар, мощехранителници, обкови на евангелия и елементи от църковен олтар.

Тези предмети произхождат от два манастира в Северна Гърция – манастира „Света Богородица Икосифиниса“ (в планината Пангей) и манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Серес, както и от Светата митрополия на Серес и Нигрита.

Ценностите са били пренесени в София през 1917 г. по време на Първата световна война и досега са съхранявани и излагани в Националния исторически музей на България.

В тази договореност не се предвижда предаване на средновековни ръкописи. Гърция дълги години настояваше за връщането на стотици книги и ръкописи (общо над 400), но в крайна сметка обхватът на споразумението беше ограничен единствено до споменатите 48 предмета на църковната утвар.

Това е сериозно постижение на българската културна дипломация, която хем успява да върне костите на българския цар, хем не допуска да се разделим с ценните книги и ръкописи.

Те се съхраняват в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски” като най-старите от тях датират от IX век. Това са безценни паметници на световното културно наследство
Колекцията включва славянски, гръцки и ориенталски текстове и привлича учени от цял свят включително от Австралия и Япония, които идват в София специално за да работят с оригиналите. Ръкописите се изследват, реставрират и консервират в специализирана лаборатория, а центърът участва в няколко международни научни проекта.

Тези 400 гръцки ръкописа са прекият първоизточник, по който българските книжовници от Преславската и Охридската школа (а по-късно и Търновската) са превеждали уставите, литургиите и хрониките на старобългарски език. Чрез тях учените изследват как се е родила славяно-византийската културна общност.

Колекцията е едно от най-важните свидетелства за духовното и културното наследство на Средновековна Европа и Балканите. Сбирката съдържа изключително важни богослужебни книги, евангелия, псалтири и лекционарии. В текстологията тези гръцки оригинали служат за реконструиране на т.нар. Византийски текст-тип на Новия завет. Както и за изучаване на еволюцията на гръцкото писмо от унциал (главни букви) към минускул (бързописно курсивно писмо).

Повечето от тези ръкописи датират от периода между IX и XIV век, което ги прави директни свидетели на разцвета на Византийската империя и Средновековна България. Оцелелите в цял свят византийски кодекси от тази епоха са ограничени, а всеки нов или частично проучен текст дава фундаментални сведения за средновековната епоха. Част от кодексите са илюминирани ръкописи — те съдържат изящни византийски миниатюри, орнаменти, заставки и златни букви.

Това ги прави не просто текстови източници, а шедьоври на средновековното изобразително изкуство. Стилът на изписване и художествената украса разкриват как са работили императорските и манастирските скриптории в Константинопол и Солун.

В сбирката от 400 византийски ръкописи (т.нар. Косиница/Икосифониса колекция), съхранявана в София, има няколко световноизвестни шедьовъра. Един от най-впечатляващите и ценни паметници сред тях е
Ръкопис „Дуйчев гл. 67“ — известен в науката като Евангелие от Косиница (Codex Kosinitza 67).

Това е изключителен пример за луксозна средновековна книга, която привлича вниманието на учени от цял свят със своите художествени и текстови достойнства.

Ръкописът съдържа изумителни целостранични портрети на евангелистите (Матей, Марк, Лука и Йоан), изрисувани върху богат златен фон. Цветовете и финесът на линиите показват, че книгата е изработена в елитно столично ателие (скрипторий) в Константинопол, вероятно за нуждите на висш духовник или член на императорското семейство. Текстът е изписан с изключително красив, правилен и дребен византийски минускул (курсивно писмо), съчетан с великолепни орнаментирани заставки, заглавия и начални букви (инициали), изпълнени с течно злато и скъпи багрила. В полетата на ръкописа личат по-късни бележки, оставени от монаси през вековете. Те служат като "дневник" на манастира „Панагия Икосифониса“ и разкриват детайли за бита, даренията и оцеляването на манастирското братство по време на османското владичество на Балканите.

Затова българските учени не искаха на никаква цена да се разделят с тези уникални извори на човешкото познание.

Дано наистина българската дипломация е успяла да ги съхрани за българската история!

Защото в съобщението от днес четем: "Продължават преговорите за идентифицирането и включването в бъдещо споразумение на исторически артефакти от взаимен интерес, които не са обхванати от настоящото".