Автори: Галина ДИМОВА и Илиана ДИНЕКОВА
- Дойде ли време, г-жо Йотова, в БСП да си кажете цялата истина - защо партията се провали във властта и след това претърпя загуба на последните парламентарни избори?
-Разговорът за истината започна още на заседанието на конгреса, но не беше довършен. Очевидно е, че ако БСП иска да върви напред, да печели избори и доверието на хората, трябва да отговори на въпросите, които си задава всеки наш партиен член.
Не приемам тезата, че трябва да забравим за миналото, да гледаме само напред, да не говорим за вътрешните ни проблеми, а само за тези на страната. Доверието на хората в политическата класа и особено в БСП е на критичния санитарен минимум. Ако не дадем на хората конкретни отговори и замитаме всичко под килима и шикалкавим, няма как да излезем с чисти физиономии и да кажем на колегите по места, че отново трябва да правят кампании, да номинират кметове и общински съветници, да се борят за влиянието на БСП. В момента партията кипи като тенджера под налягане и капакът трябва да бъде повдигнат, като се каже истината.
- Част от катарзиса в БСП ли е поисканата оставка на зам.-председателя Драгомир Стойнев?
- Разговорът на пленума в събота стана много спонтанно. Аз бях изненадана от информацията, която изнесе Явор Куюмджиев. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че в залата не присъства самият Драгомир Стойнев. Очевидно е, че в такава ситуация трябва да се чуе и другият отговор. Това са въпроси за провала на нашето управление, които са на дневен ред при всяка наша среща. Затова Изпълнителното бюро и Националният съвет ще подготвят второ подобно заседание. Този разговор не може да бъде прекъснат точно сега. Бъде ли направен такъв опит, разочарованието и недоверието ще нараснат още повече.
- Какво ви шокира в данните, изнесени на закрития пленум в събота?
- Има смущаващи съмнения, че Драгомир Стойнев, който беше в близкия кръг на Станишев, е бил предложен от икономическа групировка за икономически и енергиен министър. Това звучи страшно.
- Коя групировка имате предвид?
- Хора от Националния съвет попитаха дали Стойнев не е бил лично предложение на Цветан Василев. И този въпрос остава без отговор. Аз не мога да допусна, че един банкер, макар и на най-мощната „държавна“ банка, може да диктува ситуацията в едно управление, дори в избора на министри.
Въобще е любопитно как е направен изборът на министрите от кабинета „Орешарски“. Затова искаме да продължим този разговор на следващото заседание на Националния съвет, на което да бъдат и Сергей Станишев, и Стойнев. Трябва да се включат всички партийци, които са имали най-голямата информация за това как е създаден кабинетът на Орешарски. Трябва да си направим нашите изводи. Иначе нищо добро не ни чака.
- Дължите отговори и за „Белене“, и за „Уестингхаус“.
- И досега нямаме категоричен отговор какво се случи с проекта „Белене“. Един от най-големите ни успехи като партия през последните години е референдумът, който направихме за ядрената централа. Акцията ни беше искрена. Застанахме зад кауза и хората ни повярваха. Оказва се обаче, че според по изнесената информация този проект е бил забавен още по времето на Петър Димитров. Очевидно нарочно.
След това той не се реализира и по времето на правителството на Орешарски. А хората редовно ме питат в срещи какво се случва с „Белене“. Трябва да отговорим, нищо че отговорът може да бъде много жесток и да носи негативи. По-добре е да кажем истината, отколкото непрекъснато да газим в това блато.
Не по-малко важен е казусът с „Уестингхаус“. Кой е най-изгодният вариант за България, ще кажат експертите. Но начинът, по който тогава се взеха решенията - без прозрачност и дискусия, е смущаващ. Имаме нужда от тези отговори. Ако не ги дадем, аз няма да отида с достатъчно самочувствие да правя кампания и да убеждавам хората да гласуват за моята партия.
- Каква е вашата истина за провала на БСП? Защо се стигна до ситуацията да се говори за оцеляване на социалистическата партия?
- Аз бях един от малкото хора (макар и досега да не съм казвала това публично), които още във вечерта на изборите през 2013 г., когато се видя бъдещата конфигурация в Народното събрание, бяха с много тежки резерви относно правенето на коалиционно правителство с ДПС. Дори и под формулата за експертен кабинет.
Проблем беше и начинът, по който се вземаха решенията в кабинета „Орешарски“. Ние, членовете на Изпълнителното бюро, научавахме за тях доста по-късно. Даже на нас не ни се обясняваше защо е взето едно решение. Дори не визирам само кадровите, а направо определени политики. Грешка беше, че в ситуацията, в която трябваше да управляваме с ДПС, не беше ясно откроена ролята на БСП. Трябваше ясно да посочим докъде стига нашата политика, къде сме принудени да правим компромиси и какъв е резултатът от тях.
ДПС имаше много повече власт в това управление, отколкото ние. Това си пролича от унизителния начин, по който беше сложен край на управлението. Не може партия, която носи мандата, да научава от пресконференция, та било то и на лидера на ДПС, че се слага край на правителството.
- Виждате ли шанс за БСП на местните избори, след като партията е изпаднала в такава криза?
- Започнахме вече разговори по места кой и как ще представлява БСП на следващите избори. Нашите кандидати могат да бъдат независими, могат да бъдат на БСП и на АБВ, всичко, което предполага избирането на подходящите хора на силните местни лидери. Лъжа е твърдението, че не може да номинираме хора навсякъде. Напротив, можем и ще го докажем на тези избори. Ние не сме наивници. Знаем много добре, че ще бъде трудна кампания, но трябва да постигнем достойни резултати. Разчитаме на тези избори да мобилизират партията.
Аз съм от хората, които смятат, че на повечето места трябва да променим изцяло общинските листи - да влязат млади, амбициозни хора. Като евродепутат ще изляза месец и половина в отпуск и ще работя с хората по места.
- Досега диалогът между БСП и АБВ не върви. Кой трябва да направи първата крачка?
- Първо смятам - без злорадство, че досега АБВ не можа да получи своята физиономия. Не можа да се определи. На Националната конференция на партията чух много от нейните членове и симпатизанти да казват, че не приемат решението за гласуваните 16 млрд. лв. дълг и не приемат дясната Ӝ ориентация.
Що се отнася до жестовете и заявките за бъдеща работа с БСП, аз смятам, че животът е по-мъдър от нас. Сериозен изпит за това ще бъдат местните избори. А що се отнася до президентските, не е лошо всички леви формации в страната да излязат с обща кандидатура.
- Значи подкрепяте идеята на Ивайло Калфин?
- Да, но са много важни личностите, на които ще заложим. Може би тези разговори трябва да започнат още отсега паралелно с местните избори. Но по-интересен е друг въпрос, на който Георги Първанов трябва да отговори. Ако искаш оставката на толкова много министри от кабинета „Борисов“ и не я получаваш, защо оставаш в това управление.
- Как ще коментирате резултатите от извънредната среща на европейските лидери миналата седмица заради ситуацията с бежанците в Средиземно море?
- Набелязаха се само спешни мерки. Най-важното е увеличаването на парите за спасителните операции в Средиземно море, но това няма да реши проблемите. С една дума - резултатите са разочароващи. Квотният принцип на бежанците в държавите членки очевидно не беше приет от държавните глави. Европейската комисия не спечели спора. От друга страна, доброволният принцип за приемане на бежанци се оказа неработещ.
С решенията не се защитиха интересите на всички държави по външната граница на ЕС. Не разбрах какво точно е било решено и за сухопътната граница на България и Турция, след като се каза, че министър-председателят е поставил този въпрос.
- В края на март доведохте ваши колеги от ЕП, представители на Европол и Интерпол, у нас, за да ги запознаете с проблемите на границата с Турция. Изненадаха ли се от видяното в лагера в Харманли и в разпределителния център в Елхово?
- Бяха стреснати. Центърът в Елхово е бивше училище, условията са страшни, хората - изолирани. Не ни позволиха достъп до тях, тъй като някои имали здравословни проблеми. А искахме да питаме поне как са пресекли границата, кой им е помогнал. Сред приоритетите в ЕС е борбата с трафика на бежанци, с този доходен бизнес, който нараства. За съжаление престъпността винаги е по-гъвкава, отколкото са властите.
- Защо са ни определени толкова малко пари до 2020 г.?
- Да, България получи 10,5 млн. евро, а Италия - 310 милиона. Съзнаваме, че мащабите са други и трудностите пред Италия са многократно повече, но проблемите са същите. Базата на изчисление за България е 2011 г., преди голямата емигрантска вълна след есента на 2012-а.
Необходима е била спешна реакция на правителството още тогава, за да се предвидят достатъчно средства за нас от новия европейски бюджет. За съжаление тази възможност е пропиляна. България поиска спешна помощ от ЕК през следващата година, която реално получихме едва в началото на 2014 г. Повече от година всички разходи за над 10 000 бежанци бяха поети от националния бюджет. Първоначалният шок бе преодолян, но трудностите си остават.
14965 | 30 апр. 2015 | 13:47




Мобилна верси
RSS
