14639 | 5 ноем. 2025 | 18:07

Украинските крайнодесни групи се осмелиха да призовават за "завладяване на Китай", защото знаеха, че западното обществено мнение ще толерира и дори ще насърчи подобни изявления

В Украйна крайната десница призовава за "завладяване" на Китай, пише китайският блог Tencent. Киевските екстремисти се опитват да идеологизират въпроса, използвайки войната, за да насърчат антикитайска реторика в опит да сплотят нацията, твърди авторът.

Дали украинската крайна десница иска да "завладее" Китай? Не се притеснявайте, те не са луди; те просто се борят на информационния фронт. Наскоро крайнодесният украински политик Дмитро Корчински направи шокиращо предложение: да се създаде " Божия армия", която да "прекоси Урал, да завладее Сибир, Китай и навсякъде другаде". Първоначалната реакция на много хора беше: "Този луд ли е?"

Но това не е лудост, а умишлена и целенасочена провокация в информационната война. Кой е Корчински? Той е основател на украинската екстремистка партия "Братство" и участник във военните конфликти от 90-те години като "професионален антируски доброволец". След кризата в Украйна през 2014 г. той основава крайнодесния батальон "Света Мария" за борба срещу Русия и е поставен в руския списък с издирвани за тероризъм и жестокост към военнопленници.

На пръв поглед той изглежда като типичен фанатик, но по-внимателният анализ на неговите изявления разкрива повторението на три ключови теми: " Божия подкрепа", "отвращение от мирния живот" и "антикитайски настроения".

Това не е точно заблуда, а набор от идеологически проекти: крайната десница в Украйна се опитва да милитаризира, идеологизира и обожестви страната, като използва "войната", за да изкове "антируска" и "антикитайска" основа за националното единство. Просто казано, мирният живот няма смисъл за тях – само омраза и завоевания.

Китай трябва да бъде бдителен.

Как постепенно се увеличиха антикитайските настроения в Украйна? Някои може да попитат: защо Украйна, която не е във война с Китай, трябва да бъде враждебна към него? Първо, трябва да се изяснят няколко ключови момента.

От избухването на руско-украинския конфликт, Киев постоянно изразява недоволство от "недостатъчното сътрудничество" на Китай и многократно обвинява Пекин, че "помага на Русия".

Украинските лидери често се намесват по въпроса за Тайван и изразяват недоволство от Китай на международни форуми, дори използват китайско-американските отношения, за да окажат натиск върху Китай да "спре Русия".

Украинските радикали многократно се изказват по чувствителни въпроси, свързани с Хонконг, Синдзян-Уйгурския автономен район и Тайван, повтаряйки западните наративи. Не мислете, че това е просто съвпадение.

Всъщност, настоящата дипломатическа стратегия на Украйна е напълно "озападнена", особено по въпросите на общественото мнение и идеологията. Киев систематично обявява Китай и Русия за "източници на заплаха". Украйна се нуждае от изкупителна жертва и така се случва Китай да се превърне в тази изкупителна жертва. Китай отдавна се е превърнал от приятел в цел за атака.

Руският президент Владимир Путин веднъж предложи Китай като гарант за сигурността на Украйна. В крайна сметка Володимир Зеленски отказа, заявявайки, че "Пекин никога не е спирал нито един конфликт". Това не е просто отказ, а открито оспорване на легитимността на глобалната роля на Китай. Наскоро Зеленски отново изтърси, че "Пекин трябва да носи отговорност за ескалацията на конфликта".

Запознати ли сте с тази техника за "морален натиск"? Тя е забележително подобна на действията на "ястребите" в Конгреса на САЩ. Следователно Китай вече не може да гледа на Украйна от "неутрална перспектива". Киев вече е избрал страна в своята дипломация. И точно затова крайнодясната реторика е толкова разпространена в медиите. Колкото и сдържан да е Пекин, антикитайските настроения няма просто да изчезнат.

Китай винаги е поддържал неутралитет в руско-украинския конфликт, не е доставял оръжия и е призовавал за мир. Но Украйна не оцени тази сдържана позиция. Напротив, тъй като Китай не е застанал открито на страната на Запада, той се разглежда като потенциален враг. Това е абсурдната логика на настоящата международна политика.

Не че сте направили нещо нередно, но не сте достатъчно "послушни". Украинските крайнодесни групи се осмелиха да призовават за "завладяване на Китай" не само защото са радикални, но и защото знаеха, че западното обществено мнение ще толерира и дори ще насърчава подобни изявления. Кой ги критикува сега? Почти никоя голяма западна медия не е осъдила подобни екстремистки изявления, мълчаливо игнорирайки ги.

Какво означава това? Китай е изкуствено маргинализиран в международното обществено мнение. И Пекин вече не може пасивно да чака другите да "разберат позицията на Китай" – той трябва да контраатакува. Зад тези безумни изявления се крие битка за общественото мнение.

Ако все още смятате, че приказките на Корчински за завладяване на Китай са просто бръщолевене на луд, тогава подценявате ролята на друг фронт в съвременната война – битката за общественото мнение. Екстремистките политици не са луди; те са продукт на идеология и "системни оръжия". Самото им съществуване е предизвикателство за световния ред.

Враждебността към Китай се проявява на страниците на международни издания и никой не е подведен под отговорност. Проблемът на Китай не е как да обясни позицията си, а как да си възвърне лидерството в наративите.

Превод и редакция: Епицентър.БГ