Биографиите на кандидати за новия състав на Висшия съдебен съвет включват министерски, заместник-министерски, депутатски и други политически длъжности. Това поставя въпроса дали членове на изпълнителната и законодателната власт трябва да преминават непосредствено към кадровия орган на съдебната система.
Изборът на нов състав трябва да постави ясна граница пред превръщането на ВСС в следващ етап от нечия политическа кариера. Работата в правителствен екип предполага следване на управленската линия на премиера и ресорния министър и се основава на политическо доверие. При преминаване във ВСС са необходими убедителни гаранции за дистанция от предишните ангажименти.
Особено значение има участието в политически кабинети. То включва работа в непосредствения екип на министър, участие в провеждането на неговата политика и отношения на политическо доверие. Освобождаването от длъжност или последваща номинация с обещание за независимост не заличават тази част от професионалната биография.
Сред обсъжданите кандидати е Андрей Янкулов, бивш прокурор и адвокат. От август до ноември 2014 г. той е заместник-министър на вътрешните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. От ноември 2014 г. до 22 февруари 2016 г. е заместник-министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов — първоначално при Христо Иванов, а след това за период и при Екатерина Захариева. През 2026 г. Янкулов е служебен вицепремиер и министър на правосъдието при Андрей Гюров.
Емил Дечев е съдия, назначен на 27 януари 2022 г. за заместник-министър на правосъдието при премиера Кирил Петков и министър Надежда Йорданова. Той остава на поста в двете служебни правителства на Гълъб Донев при министър Крум Зарков, а след това и при Николай Денков, в екипа на Атанас Славов, до април 2024 г. През 2026 г. Дечев е служебен министър на вътрешните работи при Андрей Гюров.
Таня Радуловска-Мадамжиева, адвокат и бивш съдия, през 2026 г. е заместник-министър на правосъдието в служебното правителство на Андрей Гюров, в екипа на Андрей Янкулов. При нея участието в изпълнителната власт е съвсем скорошно.
Васил Пандов е юрист и университетски преподавател, както и бивш народен представител от „Продължаваме промяната“. През 2022 г. той е началник на политическия кабинет на здравния министър Асена Сербезова в правителството на Кирил Петков. Биографията му съчетава ръководство на министерски политически кабинет и депутатски мандати.
Веселин Вучков е професор по наказателен процес. Между 2009 и 2013 г. е заместник-министър на вътрешните работи в първото правителство на Бойко Борисов при министър Цветан Цветанов. По-късно е депутат от ГЕРБ в 42-рото и 43-тото Народно събрание, а от 7 ноември 2014 г. до 11 март 2015 г. е министър на вътрешните работи във второто правителство на Борисов. Политическите му длъжности са по-отдалечени във времето, което също трябва да бъде отчетено.
Петима от седемте кандидати, подкрепени от депутати от „Продължаваме промяната“, имат пряко участие в изпълнителната или законодателната власт. Депутати от „Демократична България“ подкрепят трима от същите кандидати — Янкулов, Дечев и Радуловска-Мадамжиева, участвали в служебното управление през 2026 г.
Цвета Рангелова, подкрепена от депутат от „Възраждане“, също има партийна и парламентарна биография като бивш народен представител от формацията. Изискването за дистанция от политическата власт трябва да се прилага и към нея.
В обсъждането присъства и въпросът за командироването на магистрати. Васил Пандов поставя акцент върху риска от зависимост при този механизъм и предлага ограничения. Същата строгост при оценката на начина на назначаване и доверието на назначаващия следва да се прилага и към неговата собствена работа в политически кабинет.
Продължителното командироване трябва да се разглежда чрез ясни критерии и конкретни решения. Кандидатите с многократни министерски и заместник-министерски назначения също трябва да дадат отговор какви гаранции предлагат, че политическото доверие, върху което е изградена управленската им кариера, няма да се превърне в очакване за лоялност във ВСС.
Парламентарната квота не е партийна квота. Правото на депутатите да номинират и избират членове на ВСС не им дава право на последващо влияние върху тях. Близостта до партийно ръководство, парламентарна група или влиятелни депутати не може да замести доказателствата за независимост. В съвета не трябва да има запазени места за управляващи, опозиция или самопровъзгласили се реформатори.
Не може близостта до една партия да бъде основание за недоверие, а близостта до друга да се представя като гаранция за реформа. Сред предложенията на „Прогресивна България“ има съдии, адвокати, учени и университетски преподаватели с кариера в правосъдието и правната наука. Водещи при избора трябва да бъдат професионалният път, почтеността и конкретните решения за проблемите на системата, като същата строга проверка се прилага към всички кандидати.
Съдебната система се нуждае от реформи, работещи конкурси, навременни атестации и справедливи кадрови решения. Ако ВСС се превърне в продължение на политическите кабинети и парламентарните противопоставяния, тези задачи могат отново да отстъпят пред партийни сделки, лични амбиции и политически или публични кампании.
Кадровият орган на съдебната власт не бива да бъде убежище след приключил мандат или трамплин към следващ пост. За да защитава справедливостта, той трябва да бъде убедително независим от онези, които са го избрали.
Източник: dariknews.bg
|