113705 | 29 юли 2022 | 16:25

Двама комбинатори успяха да "продадат" на публиката измислените си фантазии за промяна, зад които скриха истинските си намерения - овладяване на властови позиции за лични цели.

"Продължаваме промяната" (ПП) дойде на вълната на надеждите за истинска промяна и в политиката, и в обществените отношения у нас.

Седем месеца по-късно рекапитулацията е отчайваща.

В предизборните си обещания Петков и Василев отричаха всичко това, което по-късно наложиха като стил на поведение в управлението.

След седем месеца на върха на изпълнителната власт двамата оставят след себе си държава с тежки политически конфликти, с междуинституционални битки, с наложен нов корупционен модел, прикрит зад кухи фрази, опакован с високомерие, властова самодостатъчност и политическа аматьорщина.

„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА" - ПОЛИТИКО-БИЗНЕС ПРОДУКТ КАТО ПРОВИОТИК

Още по време на предизборната кампания преди години и половина предупредих, че "Продължаваме промяната“ не е партия в класическия смисъл на думата - това е политически проект на хора, които следват своите бизнес-интереси и които ще ги реализират чрез властта. Днес виждаме, че те това направиха - основно в енергетиката, където прегазиха националните интереси, за да реализират безскрупулно корпоративни и лобистски щения на гърба на данокъплатеца.

За ПП няма ляво, няма дясно. Реполитизацията на политиката, която наблюдаваме в глобален план, беше доведена от харвардците у нас и наложена в обществено-политическите отношения. Преди година и няколко месеца с усмивката на холивудски актьори те умело предложиха политически продукт като провиотик - добре опакаван, без особено съдържание, но пък идеално промотиран. Така пред очите на отвратения от старите политически играчи електорат изгря новото поколение политици на глобализма - чужди на традиционните ценности като род, родина, семейство, корени, но пък добре обучени как да впрегнат властта за личните си бизнеси.

Още тогава, за съжаление, малцина прозряха, че за ПП Македония е бизнес-път до Скопие, а не чий е цар Самуил. И само шест месеца по-късно това се превърна в официална държавна политика, за която публиката бе умело приспивана.

Веруюто им - историята като минало не може да пречи на бъдещето като бизнес, се наложи като нов модел на правене на политика и залегна във всички сектори на живота - образование, култура, икономика. Прогнозирахме и то се случи - политиката на корпорациите започна да определя политиката на партиите. И сега вече няма връщане назад. Когато предупреждавахме, че в политиката нахлуват агресивни измамници, никой не искаше да чуе. Усмивките им бяха лъскави като във филм, словата галеха ушите и приспиваха разума.

Двама комбинатори успяха да "продадат" на публиката измислените си фантазии за промяна, зад които скриха истинските си намерения - овладяване на властови позиции за лични цели, подчинени и на чужди интереси.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БУРЕН В ПОЛИТИЧЕСКАТА НИВА

Преди година изборите отвориха вратата на модерните нови ленинци, за които властта се взима, за да се консумира, без оглед на идеологеми. Седем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев слизат позорно от властта на най-неадекватното и продажно българско правителство.

Но, за съжаление, ще оставят следа - като образи и поведение двамата са матрицата, по която ще бъдат налагани бъдещите водачи в обществото - брутални, безпардонни, напористи, рисувачи на красиво бъдеще, уж минирайки "грозното" настояще.

Петков/Василев бяха много точно подбрани от менторите си - единият гламав, а другият обигран умник (спомнете си аферата "Божурище"), и бяха спуснати в подходящия момент на тотален срив на политическото у нас.
И те на мига пуснаха корен, който седем месеца по-късно се оказа най-големият бурен на политическата нива у нас.

Безпардонното им поведение спрямо закони и Конституция, арогантното погазване на политически и обществени норми ще има дълготрайни последици, защото ще остави за последователите им усещането, че това е правилната норма - че да газиш Конституцията, за да влезеш във властта или да прокараш личния си интерес, е нещо в реда на нещата.

И Петков, и Василев показаха удивителна устойчивост в реализирането на целите - за кратко време се превърнаха във властелини на държавата, овладявайки всички икономически и финансови лостове - НАП, ДАНС, Митници, служби и други подобни структури.

Много бързо, както предупреждавахме, станахме свидетели на свръх представителство на интересите на едно икономическо малцинство и минимално представителство на интересите на огромното социо-икономическо мнозинство.

Но това не доведе до социална революция. Уви!

Новите ленинци използваха по болшевишки репресивни прийоми срещу опонентите си; не се посвениха да арестуват лидера на опозицията, без доказателства за закононарушения; изправиха срещу себе си бизнеса; скараха се с кметове; опасаха с решетки вратите на парламента; написаха закон-бухалка и си намериха човека, който да я развърти срещу нарочените от тях политически врагове. Ако Борисов раздаваше правосъдие от джипката, то същото правеше Петков, само че от екрана.

Овладя службите и със страст се опитваше да използва силата им срещу неудобните на властта. Искаше и да има послушен главен прокурор. Но тук се провали... Гешев се оказа непосилна хапка за Петков.

ПО ПРИМЕРА НА ТОДОР ЖИВКОВ

Шест месеца преди изобщо някой у нас да подозира, че се готви нов политически проект, някъде в края на 2020 година Асен Василев посетил високопоставен от времето на Тодор Живков комунистически познавач на тайните на тоталитарната власт (ще спестя името му). Представил му се и му разкрил, че у нас се готви нов проект с американска протекция. Умният и комбинативен Асен Василев искал да разбере как Живков управлявал тази държава цели 33 години. Разговорът-обучение продължил близо два часа - достатъчни за бързото мислене на финансиста.

Високопостаеният комунист разкрил на Асен Василев трите стълба, на които се държала властта на Живков - финансите, службите и пропагандата (медиите).

Година по-късно, когато ПП пое държавното кормило Петков/Василев така прекроиха държавната машина, че съсредоточиха в ръцете си всички финансови и икономически лостове, овладяха службите и подчиниха медиите.

Но това не им помогна да се задържат и година на власт, камо ли да се съизмерват с политическото дъголетие на Живков. Оказаха се слаби ученици - провалиха се заради алчността, некомпетентността, агресията и насаждането на омраза.

Не създадоха и трайна основа на проекта си. "Продължаваме промяната" все още е неустойчив откъм структури формат, но докато не изпълни своята мисия по разграждане на стария политически модел, няма да изчезне от политическата сцена. Защото така искат господарите му. И предстои тежка битка, която ще се развихри на предстоящите избори.

КИРИЛ ПЕТКОВ - ТОТАЛЕН УПРАВЛЕНСКИ ПРОВАЛ

Седемте месеца показаха, че Кирил Петков е тотален имиджов и управленски провал на създателите си.

Харвардецът "клетвопрестъпник" е първият премиер на България, който се срина, преди кабинетът му да е навършил и 100 дни и слезе от власт само след половин година, повлечен от вот на недоверие. Управляваше с арогантност, с омраза и непрекъснато посочване на врагове.

Партньорите му късно разбраха, че е тотално объркан в понятията си, че е агресивен, че не държи на договорки, че не признава и даже не познава фактите, че в същността на характера му е да сипе откровени лъжи, без да държи сметка за последствията. Публичното му поведение като министър-председателя бе извън контрол и не подлежеше на никакви пиарски ходове за спасение. Всяка негово интервю нанасяше вреди на кабинета.

И в това има обяснение - политиката като обществено занимание е твърде далеч от неговата същност; той приема управлението на държавата като менажиране на бизнескорпорация; а стремежът му за себеизява се сблъсква челно с нагласите и подготовката му за висш държавник.

Проблемът на България е, че точно в тези буреносни времена имаше за министър-председател човек с демонстративна инфантилност, с ниска политическа и коалиционна култура. В България такъв илюзионизъм в сградата на Министерски съвет не е имало.

Петков не бе премиер - това е човек, който дойде отнякъде за кратко и си отива пак някъде след кратко време.

Кирил Петков и неговите съдружници във властта живяха ден за ден. Не решиха нито един от големите проблеми пред България, но изпълниха предварително спусната им триединна задача – пуснаха РСМ в ЕС, наритаха руснаците от България, прекъснаха договора с "Газпром", без да държат сметка за последиците.

„Продължаваме промяната“ показа, че е клиентелна социална структура с огромен апетит за власт и облаги.

Именно заради власт и пари ПП се скараха безобразно с коалиционния си партньор ИТН и двете бизнес-корпорации в управлениито на държавата ни показаха нагледно, че българските политици са невъзпитани, коварни, непредвидими и задкулисни. Те нямат мярка на езика, не спазват правила за комуникаци, не знат как да водят диалог, нямат базисни основи за култура. Лъжат безразборно и безотговорно. Клеветят и маскарят. Вкараха понятието "мутра" в отношението и диалога помежду си.

РАДЕВ ГИ СЪЗДАДЕ, НО НЕ МОЖЕ ДА ГИ УНИЩОЖИ

И тук стигаме до въпроса за отговорността - когато Радев „създаваше” дуото Петков/Василев, когато бабуваше на проекта „Продължаваме промяната”, когато ни уверяваше, че България ще спечели, ако има повече министри като Петков (тогава служебен), президентът съзнаваше ли, какво ще стовари върху държавата?

Казват, че на Радев принадлежи репликата от 2021 година: Който и да е, само Борисов да не е. А днес, година по-късно, вече всички казват: Който и да е, само Петков да не е. И това за пореден път показва обществената ни драма - ние бързаме да разрушим старата къща, преди да сме изградили новата.

Когато Радев създаде политически Петков/Василев, беше воден от две цели – те да бъдат оръжието му във войната с Борисов, която бе обсебила цялото му политическо съзнание. И освен това чрез тях искаше да си отмъсти на Нинова като попречи на БСП в изборите.

Две години по-късно вдигнатият юмрук на Радев и оръжието му "Петков/Василев" не доведоха до унищожаването на ГЕРБ и Борисов. Напротив, Борисов възкръсна, ГЕРБ продължава да стои на върхи, а "оръжието"се обърна срещу създателя си, който прегази дори Конституцията, за да ни натресе харвардеца. Именно под благовидния поглед на президента харвардският кръг взе властта, преобръщайки цялото устройството на изпълнителната власт така, че да съсредоточи в ръцете си всички финансови потоци на държавата.

Без Радев дуото Петков/Василев не можеше да направи всичко това, което разруши държавата.

Харвардският кръг вилня в България седем месеца - от гаф в гаф, от скандал в скандал. Бяха като зомбирани. И наистина счупиха държавата. Сгромоляса се един несъстоял се политически елит от неопитни, но високомерни и... крадливи управници.

Бъдещето пред страната отново с неясен хоризонт.
И отново е време за избор. В което ще стане дума за вината, за активите и пасивите на това зловредно упавление.
Но е и шанс за промяна на Промяната.

И за съграждане на държавата.

Или... влизаме в нова спирала от избори.