17301 | 13 май 2015 | 12:33

Интервю на Ваня Георгиева за националната сигурност, службите и интригите

- Ген. Миланов, наскоро по време на дискусия, озаглавена „(Не)сигурните реформи в сектор „Сигурност“, казахте: „В България няма модел за национална сигурност.“ Защо смятате така?
- Преди да говоря по тази тема, искам да споделя, че интервюто ми не е продиктувано от това да търся дивиденти и административни постове. На вашия въпрос обаче ще отговоря така: Безспорно ние имаме един модел, но дали той е достатъчно ефективен? Считам, че има възможност системата за национална сигурност да бъде по-оптимално конструирана, за да бъде по-ефективна за целите на държавата, и то само чрез организационни действия.
- Как?
- Управленският модел на системата за национална сигурност не е най-добре подреден. Като изключа т.нар. силови ведомства, у нас почти всички министерства - на икономиката, на енергетиката, на финансите, имат отдели, които се грижат за сигурността. Може би ви прави впечатление, че нашата система за национална сигурност е прекалено съсредоточена в централните ведомства. Много от тях проявяват институционален феодализъм, което не е никак полезно.
- Тоест подхождат егоистично към информацията, пазят я за себе си?
- Те държат всичко при себе си. Ето например връзката митници - НАП - МВР не е изградена както трябва и не функционира. Защо? Защото всеки си съхранява сведенията при себе си, а те са държавна собственост. Те не са нито на митницата, нито на МВР.
- Да не би да визирате случая с тировете с контрабандни цигари, пропуснати на Капитан Андреево?
- Примерно. Но това показва, че няма събиране на информацията по дадени теми. Ще припомня нещо важно. Някъде през 2003-2004 г. по подобие на опита във Великобритания започна изграждането на център за борба с наркотиците. В него трябваше да влизат тогавашната НСБОП, Икономическата и Криминалната полиция, хора от разузнаването, контраразузнаването и от финансовото разузнаване, от митниците и данъчната администрация. Идеята бе всички да работят комплексно, а не за всеки проблем да правим министерство. Изградихме сграда с компютри с финансовата помощ на британското правителство. Обаче, уви, не стана. Защо? Заради този институционален феодализъм. Защото казват: как аз ще се доверя на еди-кой си от митницата, а той казва: как аз ще се доверя на еди-кой си от Национална служба „Сигурност“ и така...
- Всеки се страхува от изтичане на информация?
- Да. От една страна, има такава опасност, безспорно. Но каква е гаранцията, че човекът Х от някое друго ведомство е по-малко честен от служителя в полицията. Или обратното. Такъв подход е несериозен. Всъщност у нас трябваше да бъдат изградени общо четири центъра, които да работят на такъв мултиинституционален принцип. Първият бе център за противодействие на организираната престъпност с три крила - наркотици, контрабанда, финансови измами. Ето по тези проблеми трябваше да се обединят ресурсите. Аз лично не съм оптимист, че това ще стане някога. Вторият бе център за противодействие на корупцията, наречен БОРКОР...
- Който също не сработи...
- Третият - център за борбата с тероризма. Там водещ трябва да е ДАНС, но този център също трябва да работи на мултиинституционалния принцип, а не някой му праща едни документчета, едни справки, което бе характерно преди 30-40 години. И последният - четвърти - център за действие при кризи и аварии. Към противопожарна охрана и защита на населението наистина се направи един такъв хубав център за действия при бедствия. Обаче и в него не се работи на принципа на междуведомствената комуникация. Там работят само хора от МВР. В страната в последната година-две имаше много валежи, хидроложката картина беше много сложна. А от МВР не са компетентни да вземат решения в тази посока. Няма достатъчно добра комуникация между кметове, областни управи, регионалното министерство и още куп важни институции. Работи се малко на сляпо и се чудим откъде са ни дошли проблемите. Ето този център се изгради, но той не е добър пример.
- Ако трябва да обобщим, у нас се работи на парче, така ли?
- Да, институционалният феодализъм, за който говорех, води до работа на парче.
- Смятате ли, че пакетът от закони за спецслужбите (за цивилното и за военното разузнаване, за НСО, както и рамков закон за сектора - б.р.) ще подреди системата?
- Определено е крачка напред, но не съм оптимист по отношение на създаването на ефективна система за национална сигурност. Необходимо условие е приемането на четирите закона. Чрез тях ясно и точно се регламентират правомощията, форми за контрол, кой да упражнява този контрол и др.
- Добър знак ли е това, че разузнаването няма да е към президента, а към изпълнителната власт?
- Това не е особен проблем. Защото цялата информация, която е имало разузнаването, досега я е давало както на президента, така също на министър-председателя, включително и на председателя на Народното събрание. От друга страна, в чисто приложен план, предоставяйки информацията на президента, той може да я реализира само чрез изпълнителната власт. Тоест ако премиерът е на друго мнение, държавният глава как ще я реализира, той няма този инструмент?
- Казахте, че Национална служба „Охрана“ (НСО) не трябва да е в МВР, каквито мнения чухме от експерти. Да не би да се опасявате, че ще изтичат много по-големи тайни от това, че държавните гардове през годините са били пращани от политици и техните съпруги да пазаруват кисело мляко, да разхождат дакели?
- Аз съм се родил в МВР и естествено, съм пристрастен, това е разбираемо. Идеята е в това ведомство да не се съсредоточават много информация и власт. Пращайки НСО в МВР, връщаме модела на УБО, макар и несъизмерим с тогавашната служба. Второ, информацията, която има НСО за движението на цялото държавно ръководство, не трябва да обслужва партийни интереси. Най-политически неутрално е да бъде в структурата на президента. Началникът на НСО знае къде отиват министър-председателят и президентът, но не знае как протичат разговорите им. Информацията за движението им понякога е свързана и с техния личен живот. Говори се, че службата събирала данни за здравословното състояние на осигуряваните лица. Ами разбира се, че ще събира. Това е световна практика. Когато идва чужд гост, президент или министър-председател, за него се дават данни каква му е кръвната група например, има ли заболявания и т.н.
- От вашите партньорски служби?
- Да, същото правим и ние. Представете си най-различни ситуации. Примерно при евентуален терористичен акт предварително се уточнява в коя болница ще го откарат, каква му е кръвната група, какви медицински действия трябва да се предприемат. Преди време, когато аз оглавявах службата, ни гостува президентът на Италия. Той беше възрастен и в колата му имаше лекар, който заради заболяването му ни каза, че трябва да има определени медикаменти. И ние ги осигурихме.
- Събирате информация за някого, но не за да я употребявате с неясна цел?
- Тази информация ни е необходима във връзка с непосредственото изпълнение на служебните ни задължения. Така че, съотнесено към въпроса защо НСО не може да е в МВР, отговорът е - министерството няма нужда да съсредоточава в себе си толкова много информация. То трябва да има чисто полицейски функции и да осигурява защита на населението.
- Лидерът на реформаторите Радан Кънев дори изрази мнение, че България няма нужда от НСО, защото 12 души имали нужда от държавна охрана. Така ли е?
- В Сараево навремето убиват австро-унгарския престолонаследник и това е повод за започване на Първата световна война. Това е история, не може да връщаме филма назад. Искам да кажа обаче, че не само заради тези 12 души е нужна тази служба, но и заради гостите, които ни посещават на официални визити. У нас в последно време се формира една практика „реформаторите реформират“. Аз вече като чуя „реформа“, трябва да ви кажа, че се плаша, защото сега от всички реформи правим разрушения. С коя реформа нещо подобрихме. Без да проявявам любов и инертност към миналото, но вместо да се опитваме да надграждаме системите и това, което го имаме, ние се чудим с красиви думи като „реформи“ как да намалим потенциала на службите.
- А вие как приемате обединяването на БОРКОР с комисията за конфликт на интереси в новосъздадения център срещу корупцията?
- Това малко ми прилича като да смесим вода с олио - нито е за салата, нито да се изкъпеш с него. Но тук искам да се върна към друг ваш въпрос, който засегнахте по-рано - защо не сработи до този момент т.нар. БОРКОР (Миланов е шеф на БОРКОР в периода 2011-2012 г. - б.р.). Идеолог на този център за борба с корупцията е германецът Ролф Шлотерер, който е работил в Румъния по същите проблеми. Та защо не сработи? Защото към центъра не се насочиха информационни потоци от различните ведомства, имащи отношение към корупцията. Следващата стъпка е анализ, оценка и планиране на антикорупционни мерки на пет нива и контрол за тяхното изпълнение и резултатност. А то си остана една затворена структурка с един великолепен софтуер, хардуер и дотук. Първият проект на БОРКОР, който трябваше да разработим, бе за електронните обществени поръчки. Къде е - няма го. Никой не иска да го приеме. Все пак трябва да има и политическа воля.
- Първият кабинет на Борисов ли не я прояви?
- Не, след това.
- Получихте ли укор от Бойко Борисов за това, че се изхарчиха милиони за нещо, което така и не видяхме как работи? В крайна сметка той сне доверието от вас.
- Да отговоря на първата част на въпроса ви. Подобни структури натрупват капацитет, който се реализира след третата, четвъртата година. Ние, българите, много обичаме да създаваме „чудеса“ веднага. На втората част - и до този момент не знам основната причина за смяната ми. Мога само да предполагам.
- Ще я споделите ли?
- Подцених ролята и мястото на интригите, които са чужди за мен. А един ръководител не трябва да ги пренебрегва, това е бойно поле. Човек се учи цял живот.