22221 | 17 март 2015 | 18:26

Узбекският лидер се готви за нова победа на изборите в края на март

Президентът на Узбекистан Ислам Каримов е лице на един от най-репресивните режими в света и редовно попада в челната десетка на най-различни класации на съвременните диктатори. Държавен глава в продължение на четвърт век, 77-годишният Каримов няма никакво намерение да се отказва от високия пост. Напротив - той отново е безапелационен фаворит за изборите на 29 март.
Каримов безцеремонно отхвърля всякакви критики срещу едноличното си управление. Както много от лидерите на други бивши азиатски съветски републики, лавира между
Запада и Москва, мачка в зародиш опити за „оранжева революция“ в родината си.
Друг противник, с който централноазиатската република се бори, е радикалният ислям. Засега усилията на Каримов в тези посоки се увенчават с успех и властта му изглежда непоклатима. Единствената мъка на вечния президент на Узбекистан е, че е баща на две дъщери и няма син, който да продължи делата му.

„Европа гледа само своята демокрация, правата на човека и свободата на пресата. Аз поставям под въпрос тези ценности“, е веруюто на диктатора Каримов. По повод строг закон за религиозните свободи в страната и борбата с ислямските екстремисти той е още по-краен: „Подобни хора трябва да бъдат разстрелвани. Ако се наложи, ще го направя и лично!“

„Готов съм да отсека главите на 200 души, за да спася мира в републиката“, заканва се президентът по адрес на фундаменталистите, които се опитват да разклатят властта му и да застрашат мира в Узбекистан.

Той има основания за безпокойство. Родината му бе най-голямата мишена за атентати в региона преди инвазията на САЩ в Афганистан през 2001 г.

Каримов е роден на 30 януари 1938 г. в един от най-древните градове в света - Самарканд (създаден VIII в. пр.Хр.). Още когато е на една годинка, попада в приют за сираци. Причината е, че според съседи на семейството Ислам е извънбрачно дете и е роден, докато баща му е излежавал 5-годишна присъда за кражба. След като излязъл от затвора, Абдугани Каримов отказал да го признае за свое дете, но по-късно размислил, простил на жена си - таджичката Санобар, и се съгласил детето да се върне у дома. Кога точно е станало това - не е ясно, тези детайли липсват в официалните биографии на Ислам Каримов. По-късно комшии на семейството си спомнят, че детето се прибрало озлобено, било „истинско малко зверче“. Но станало старателен ученик и комсомолец.

Партийна кариера

Ислам завършва Политехническия институт в Ташкент като инженер механик, по-късно взема и икономическа диплома. Трудовата му кариера започва през 1960 г. - той е помощник-майстор, майстор и технолог, инженер конструктор в авиационен завод. Влиза в КПСС, през 1983 г. и започва бързото му издигане: последователно е министър на финансите на Узбекската ССР, шеф на комитета за планиране, зам.-председател на узбекското правителство. През 1989 г. изкачва върха - избран е за първи секретар на ЦК на Узбекската компартия. Жени се за Татяна, раждат им се дъщери - Гулнара (42 г.) и Лола (36 г.). На 24 март 1990 г., малко преди края на СССР, Върховният съвет го избира за президент на Узбекската ССР. Такъв е и до ден днешен.

Запознати твърдят, че шеметната му кариера се дължи на близостта му с Исмаил Джурабеков (1917-1983), влиятелния по съветско време председател на президиума на Върховния съвет, земляк от Самаркандска област. Скоро след като поема президентския пост, Каримов обявява независимостта на Узбекистан. Датата е 31 август 1991 г., до разпада на СССР остават само 5 месеца. Приета е нова конституция, насрочени са и избори за държавен глава.

Издигнат за кандидат от казионните профсъюзи, Каримов печели безапелационно изборите с 86% от гласовете. Единственият му опонент - Салай Мадаминов, кандидат от създадената набързо Демократическа партия, се задоволява с 12,3%. Оттогава Каримов е несменяем държавен глава и сега е най-възрастният ръководител в страните от бившия СССР.

Вечният президент от самото начало е безмилостен към опозицията, държи властта с твърда ръка. Всички политически противници са хвърляни в психиатрични клиники, в затвора. Много от тях умират там, изтезанията са рутинна практика. Заради систематичното и грубо нарушаване на човешките права ЕС веднъж вече наложи ембарго върху продажбите на оръжие за Узбекистан.

През 1996 г. Каримов удължава мандата си до 2000 г. с помощта на референдум, който според Запада е нагласен. След това е преизбран с още по-висок резултат - с 91,9% от гласовете. Единственият му съперник - Абдулхафиз Джалалов, признава, че се е впуснал в надпреварата, за да изглежда целият процес демократичен.

В този период за Каримов - сунит и привърженик на светската държава, се появява ново предизвикателство. Радикалният ислям, потискан и държан в желязна хватка по времето на СССР, набира сила и в Централна Азия. За това допринася и войната в Афганистан (1979-1989). В състава на съветските войски служат десетки хиляди наборници от региона. Те се връщат у дома не само ядосани от загубите и защото са принудени да се бият с едноверци, но и впечатлени от ислямския устрем на противниците си.

Ислямското предизвикателство

Един от тези съветски бойци е узбекът Джумабой Ходжаев. Заедно със сънародника си - мюсюлманския идеолог Тахир Юлдашев, наричан азиатския Осама бен Ладен, създава Ислямско движение на Узбекистан (ИДУ), чиято цел е свалянето на режима на Каримов и основаване на ислямска държава, подчинена на строгите закони на шериата. С военна помощ от талибаните ИДУ атакува райони и в съседните Таджикистан и Киргизстан, през 1999 г. се доближава до крайната си цел. Шест коли бомби избухват в узбекската столица Ташкент при опит за убийството на Каримов, който обаче остава невредим. Той се впуска с нови сили да унищожи враговете си, като търси помощ от САЩ, и месец след атентатите от 11 септември 2001 г. предоставя на американските сили военната база „Ханабад“ срещу 10 млн. долара годишен наем.

С напредването на водената този път от САЩ война срещу талибаните бойците на ИДУ бягат в Пакистан. При въздушен удар срещу съюзниците им - пакистанските талибани, Юлдашев и Ходжаев са ликвидирани. ИДУ постепенно губи сила, въпреки че е активно до днес и се кълне във вярност на новата „Ислямска държава“.

Спечелил битката с вътрешния враг, Каримов си взема обратно базата от САЩ, за да не разгневи възвърналия мощта си съсед - Русия, все пак Ташкент е член на доминираната от Москва организация „Договор за колективна сигурност“, създадена още през 1992 г. Каримов поддържа отлични връзки с Кремъл и редовно се среща с Путин, за последен път - миналия декември. Освен това Русия е основният търговски партньор на Узбекистан с обем на стокооборота повече от 4 млрд. долара за 2014 г.

Днес Каримов заедно с лидера на Казахстан Нурсултан Назарбаев са единствените несменяеми първи лица на постсъветското пространство от обявяването на независимост на държавите им. Избори в Узбекистан предстоят, но интрига няма. На практика няма и опозиция, която да застраши властта на президента, който очевидно ще векува на поста си.

Така единственото предизвикателство пред Каримов е как да се справи с непокорната си дъщеря.

По-голямата щерка
изпадна в немилост

Неволите на Гулнара почват с дело за корупция

Секретни информации от посолството на САЩ в Ташкент на сайта на „Уикилийкс“ определят Узбекистан като „кошмарен свят на ширеща се корупция, организирана престъпност, принудителен труд и насилие“. Много от съобщенията са посветени на „чаровната и спорна личност Гулнара“, която безцеремонно е определена като „най-мразения човек в държавата“.
През 2009 г. авторитетното сп. „Форин полиси“ включва по-голямата щерка на Ислам Каримов в класацията „Най-лошите дъщери на света“.

Само преди две години Гулнара Каримова (42 г.) летеше в облаците - оглавяваше бизнес империя, изживяваше се като поп звезда с артистичния псевдоним Гугуша и като моделиер. Мнозина дори я спрягаха за наследник на президентския трон. Оттогава нейната империя е напълно разрушена. Отнет й бе и рангът „извънреден и пълномощен посланик“, даден й от местното Външно.

Неволите на „първата дъщеря“ започнаха с дело за корупция. Журналисти от Швеция разкриха, че финландско-шведският телекомуникационен гигант „Телиа Сонера“ е платил 300 млн. долара, за да стъпи на неразработения, но перспективен мобилен пазар в Узбекистан. А сумата била преведена на Гаяне Авкаян, доверена помощничка на Каримова, като според запознати тези 300 млн. долара са били само върхът на айсберга от злоупотреби в компанията й „Зеромакс“.

„Зеромакс“ е регистрирана през 2005 г. в Швейцария и за кратко се превръща в най-големия конгломерат и най-мащабен работодател в Узбекистан. В сферата на дейност влиза хранителна промишленост, текстил, енергетика, добив на злато, производство на памук. Неочаквано компанията обявява банкрут през 2010 г. въпреки декларираната печалба от 3 млрд. долара за предишната година.

Според една от версиите любимата щерка на Ислам Каримов просто е прекалила със злоупотребите си и той окончателно се е вбесил от своеволията й и решил да се отърве от конгломерата.

Веднага след това Гулнара сменя тона и се превръща в защитник на правата на съгражданите си, въпреки че най-вероятно е под домашен арест. Активна е в социалните мрежи, където редовно критикува режима на баща си.

Западът преглътна клането в Андижан

Годишнината от трагедията в Андижан не се отбелязва в Узбекистан, сякаш кървавите събития никога не ги е имало. Но за много от свидетелите на клането 13 май 2005 г. е ден на национална трагедия.

Днес, десет години по-късно, все още не е известен точният брой на жертвите на стрелбата срещу демонстрантите. Официално загиналите са 187 души, но очевидци и международни правозащитни организации твърдят, че убитите са в пъти повече. Нямаше и никакво разследване на клането, което да изясни кой е нападнал военния гарнизон и затвора в града. Нито кой е заповядал в отговор да се стреля по невъоръжени граждани, включително жени и деца.

Президентът Каримов тогава заяви, че демонстранти се опитали да вдигнат ислямистки бунт. В действителност наистина ставаше дума за бунт, взел оръжие от местна казарма. Но това бяха роднини и приятели, тръгнали да освободят стотици затворници, осъдени по съмнително „бърза процедура“. След това всички участници в събитията излязоха на мирен протест срещу режима на Каримов. А той в типичния си стил нареди демонстрантите да бъдат „неутрализирани“. И обяви, че е предотвратил поредната цветна революция в постсъветското пространство.

ЕС и САЩ веднага обвиниха Ташкент в репресии и призоваха за международно разследване на клането в Андижан. Когато Каримов не го позволи - наложиха санкции над страната. Е, след 5 години външните министри от ЕС решиха, че свалянето на наказателните мерки ще подобри ситуацията с правата на човека в Узбекистан, а Ислам Каримов бе приет лично от шефа на Еврокомисията Жозе Барозу в Брюксел в началото на 2011 г. Месеци по-късно в Ташкент пристига и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън. Тя „приветства подобряването на политическите свободи“ в страната и се захвана да ухажва местния лидер за подкрепа, след като американските сили се изтеглят от Афганистан. Така Каримов излезе сух от водата, а старите му грехове бяха забравени от Запада.