14471 | 28 юни 2016 | 03:15
Дните след 23 юни отвориха - както се казва - очите и на слепите, за някои неща. Видя се, че лидерите на ЕС (включително и Дейвид Камерън) се оказаха неспособни да предвидят "Брекзит". Те, заедно с хората от най-високото ниво на брюкселската бюрокрация, не можаха да въобразят "Брекзит" и по тази причина съюзът се оказа без обмислен план "Б".
И висшите бюрократи на ЕС, и лидерите на страните членки, досега поне, не успяха да поставят в "дневния си ред" въпроса за отговорността на политиката именно на съюза и ръководните му органи, за да се стигне до "Брекзит". САЩ, които са главен съюзник на ЕС и в много отношения и вдъхновител и "привилегирован клиент" на неговата политика, също не предвидиха "Брекзит".
Дори и само тези, видими за всички явления, са достатъчно свидетелство, че ЕС е в дълбока екзистенциална криза. Ако не бе случилото се при референдума във Великобритания, тази криза най-вероятно щеше да продължи да се задълбочава и да търси повече или по-малко експлозивен път за решението си. Поне това показва съдбата на подобните на ЕС социални конструкции. Разпадането им е толкова по-разрушително, колкото по-дълго са пренебрегвани симптомите на развиващи се кризи.
В този смисъл, "Брекзит" е положителен за ЕС, защото подава и на политическите лидери, и на обществото в цялост, категоричен и ясен по смисъла си сигнал за дълбочината на кризата и то, в момент, когато все още има възможности да се опита тя да бъде преодоляна.
Ще се възползва ли ЕС от шанса, който му предлагат обстоятелствата, и - по-специално - "Брекзит"?
Навечерието на срещата на лидерите в Брюксел не внуши особени надежди в това направление. Не личи готовност да се признае дълбочината на кризата, в която е ЕС. Още по-малко - да се определи и поеме персонално вина - за политиката, обусловила тази криза. Едва ли не се разчита, че с лицата, и с политиката, довели ЕС до тук, ще се осигури и извеждането на последния на някакъв друг път и друго равнище.
Разбира се, изключително сложната и в много отношения драматична геополитическа игра, в която "Брекзит" се яви като повратен момент, има значителен потенциал, и като време, и като възможни ходове. Може да станем свидетели и на неочаквани засега явления в ЕС, и при избора на партньори, и при използване на нови средства и приьоми, а защо не и за лансиране на по-друга политика?
Мобилна верси
RSS
