52253 | 10 май 2019 | 17:02

Евроизбори 2019 може да се окаже вотът, който ще запомним с неподправена война с преференции.

Евроизбори 2019 може да се окаже вотът, който ще запомним с неподправена война с преференции.

Даването на предпочитания на някого от кандидатите в партийните листи се използва и за трите вида избори в България – местни, парламентарни и европейски. Характерно за европейските е обаче, че прагът е по-нисък – пет на сто.

И най-важното - водачите на листи не са защитени!

„При регионални и парламентарни избори водачът много трудно би могъл да бъде изместен. Може да се каже, че практически е бетониран. Когато в листата няма отбелязана преференция, тя се брои като преференция за водача. При евровота обаче няма такова правило и първият може да слезе по-надолу, защото не е защитен“, обяснява проф. Михаил Константинов, експертът с десетки избори зад гърба си.

Дотук българите сме изпратили 52-ма наши представители в Европейския парламент, като само двама от тях са избрани с преференции.

През 2014-а Светослав Малинов измести №1 в листата на Реформаторския блок – Меглена Кунева. За нея също имаше отбелязани предпочитания, но по-малко от тези на Малинов.

В същата година се случи и явлението 15/15, вследствие на което Момчил Неков стана един от четиримата представители на БСП, които се класираха за ЕП.

Сега обстоятелствата са малко по-различни.

Огромният интерес към преференционалното гласуване на предстоящия вот е провокиран от няколко обстоятелства.

Първото е, че избирателите натрупаха опит и вече добре се ориентират в този начин на гласуване. На предишните европейски избори симпатизантите на БСП бяха очевидно толкова мотивирани, че освен с листата под номер 15, бяха отбелязали и кандидата с номер 15. За затвърждаване на резултата, вероятно.

Вследствие на дублажа 15-ят в листата – Момчил Неков излезе начело, избута останалите и сега е на финала на петте години в ЕП.

За да не става объркване повече и да не се повтори куриоза, който нашумя като „феномена 15/15“ депутатите взеха мерки. Номерата на кандидатите в листата сега ще се различават от този на цялата партия, като ще започват от 100 и ще движат нагоре. Така кандидатът под номер 1 ще бъде 101, под номер 2 – 102, а последният в списъка от 17 кандидати ще е с номер 117.
Партиите и коалициите, участващи в изборите, имат номера само до 100, така че неволно дублиране няма как да стане.  

Втората причина за очакваното масово използване на предпочитанията е, че ГЕРБ за първи път се явяват в избори с коалиционен партньор и са отредили на представителя на СДС – Александър Йорданов, една много добра шеста позиция.

С други думи, ако ГЕРБ (СДС) повтори резултата си от 2014-а – шестима евродепутати, то мястото на „ястреба“ Йорданов е напълно избираемо. Но не е сигурно, тъй като с пет процента преференциален вот всеки кандидат от седмо до 17-то място в коалиционната листа може спокойно да го измести.
Предполага се, че в листата има претенденти, които са амбицирани да се изкачат по-нагоре. Предполага се също, че те имат достатъчно симпатизанти, силно мотивирани да ги видят на европарламентарните банки.
Не се предполага, а е сигурно, че електоралният резервоар на ГЕРБ е по-мощен от този на синята партия, която днес може да се похвали единствено с „марката СДС“.
 
Кандидатите от първо до пето място, излъчени от ГЕРБ, едва ли ще се „цакат“ един друг. На този етап, по време на многобройните си обиколки из страната, те неизменно подчертават, че са от един отбор. Пукнатини, разбира се, не бива да се изключват и в най-сплотения тим. Пък и знаем ли какво мислят тези, които ще пускат бюлетините в тъмната стая...  

Ако допуснем, като чисто хипотеза (която позволява по-лесното пресмятане), че за ГЕРБ ще бъдат подадени 500 000 бюлетини, то с пет процента от тях, тоест 25 000, всеки излиза по-напред и измества имената, за които няма валиден брой преференции (25 000 и повече).  
Казано още по-просто: ако Лиляна Павлова (или друг след шестата позиция) има над 25 000 предпочитания, а Александър Йорданов има преференции под този праг на валидност, той изпада назад, а Павлова тръгва нагоре. Дали ще влезе, зависи от две неща: колко са кандидатите от листата с валидни преференции и колко са местата, които печели ГЕРБ.

За разлика от листата на ГЕРБ, в тази на БСП се окачва огромна динамика и така стигаме до третата причина за предполагаемия масов вот с преференции.

Интригата тук е най-сериозна.

От всички регистрирани листи, в тази на БСП за България има най-много мажоритарни като профил кандидати – поне пет.

Интригата се завърза на инфарктния Национален съвет (15 април), когато списъкът на Изпълнителното бюро и на Корнелия Нинова претърпя нещо като „Големия взрив“ чрез тайно гласуване на други номинирани от пленума социалисти. Сигурни бяха единствено местата на представителите на гражданската квота – първо за Елена Йончева (одобрена по-рано), четвърто – за Иво Христов и десето – за Велизар Енчев. Всичко останало претърпя трансформация. Като краен резултат отсъстващият от листата на Нинова Сергей Станишев влезе на пета позиция, Деница Златева и Румен Гечев от избираемите трето и пето място се озоваха на седмо и осмо, а в суматохата младите Петър Витанов и Цветелина Пенкова дръпнаха рязко нагоре и се подредиха след Йончева и преди Иво Христов.

Изборите на 26 май може да бъдат второто действие на хаоса, особено ако симпатизантите на БСП не са наясно с механизма на преференциалното гласуване и начина на отчитане на резултатите.

Да допуснем отново, че за листата на БСП гласуват 500 000 избиратели и валидният праг на преференции започва от 25 000. Ако именити партийни фигури като Станишев, Златева, Гечев (и други) вземат повече от 25 000 предпочитания, те правят нов списък – списък А. В него са подредени според броя на преференциите.

Оттук нататък вариантите са следните.

Партията взима шест мандата, а попълването им започва с имената от списък А. Ако те са шест, влизат шестимата.
Ако в списък А са само трима, то следващите три се попълват от имената от партийната листа. Например: в списък А са Станишев, Златева и Гечев. Те влизат с предимство. Следващите трима ще са Йончева, Витанов и Пенкова.
Последният вариант е подредените в списък А да са повече от шест, но ще влязат шестимата с най-много преференции.

Примерите са произволни като имена, а вариациите – много. Всеки от 17-те има шанс да се окаже в привилигирования списък А, а оттам – и в ЕП съобразно броя на мандатите, спечелени от партията. Включително номинациите от гражданската квота – Елена Йончева, Иво Христов и Велизар Енчев.

Важното е да се знае, че №1 – Йончева, не е защитена от преференциите на другите. Всеки, който иска точно тя да стане евродепутат, трябва специално да отбележи желанието си. Гласоподователят има право само на една преференция.

По-назад може да отиде и Иво Христов, ако не получи достатъчно предпочитания за сметка на кандидати от петото място надолу.

Всеки, който иска да стане участник в списък А, трябва да събере над 5% от гласовете, подадени за листата

При третата политическа сила, която има всички шансове за сериозно присъствие в следващия ЕП – ДПС, масово използване на преференции не се очаква заради дисциплинирания електорат.

При ВМРО и „Да, България“ това е почти невъзможно, въпросът е колко ще са мандатите, които ще вземе листата като цяло.

„Системата с преференциално гласуване се практикува в около 20 държави от ЕС, като в някои от тях като Финландия и Полша прагът е нулев и важи всяка преференция.

При ожесточена преференциална борба партията печели, защото за цялата листа се получават като цяло повече гласове. А всяка партия се интересува най-вече колко мандата в крайна сметка ще спечели. Има и вариант, при който вътрешната борба отблъсква избирателите, което плаши партийните ръководства. И двата аргумента имат резон“, коментира проф. Михаил Константинов.

Какво точно ще се случи на 26 май, каква ще е избирателната активност и кои ще са следващите 17 наши избраници, предстои да се види.

Без излишна агитация и пропаганда, сега можем да дадем два разумни съвета:
Гласувайте. И гласувайте информирано!