19146 | 6 юли 2015 | 14:03

Граничните ни пунктове са в окаяно състояние

Дупки, липса на маркировка, проблеми с осветлението, тоалетните и чистотата. Освен периодичните опашки от тирове това е обичайната гледка от години на двата най-големи гранични пункта - Калотина и Капитан Андреево. На най-голямата врата на България на границата с Турция ремонтът продължава и тази година, но вече се вижда краят му. След него пунктът няма да стане по-широк, но поне ще е по-подреден и по-приветлив за преминаващите.

На другия голям пункт - Калотина, на границата ни със Сърбия, пълна промяна на облика едва ли ще има и в следващите години. Там са правени само частични ремонти, но все възникват проблеми. Периодично в интернет излизат снимки, на които се вижда, че на надписа „Република България“ светят само част от буквитe. Дупките на места са огромни, няма маркировка, разказаха преминали през пункта наскоро. Работещи на границата добавиха, че при една от кампаниите по почистването преди месец всички се организирали и

събрали 7 камиона с боклуци

Вече имало и нови кофи за смет, друга тема е дали пътуващите ги ползват по предназначение. Известно е например, че турските гастарбайтери, които всяко лято задръстват границата ни, хвърлят боклуците навсякъде, но не и в контейнерите. От двете тоалетни работи само една, оплакаха се пътуващи.

Всички тези неуредици и опашки по границите отдавна щяха да са в миналото, ако страната ни бе изпълнила изцяло втория проект „Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа“ на Световната банка с бюджет 53 млн. долара. В него бе заложено до края на 2014 г. граничните пунктове Калотина и Капитан Андреево да са изцяло нови, не просто ремонтирани, разказа пред „Преса“ бившият директор на Граничната полиция ген. Валери Григоров. Той беше и съветник по граничния контрол на бившия министър на държавната администрация Николай Василев и близо 10 години се е занимавал с въпросите за управление на границите ни.

Проектът стартира през 2004 и бе одобрен през 2007 г., а за пълната промяна на Калотина и мащабното строителство там бяха предвидени 32 млн. долара, останалите средства бяха за Капитан Андреево. Предвиждаше се изграждане и на нови пунктове на сръбската и македонската граница. В последствие те отпаднаха от първоначалните планове, а за вратата ни към Турция се взе решение да започне само ремонт.

Нашите ГКПП са строени през 70-те и 80-те години на миналия век, в тях е заложена друга философия - на социалистическото общество, и целта е да се затруднява колкото е възможно повече излизането и влизането през границите, обясни ген. Григоров. Той си спомни, че на Капитан Андреево бетонните конструкции стояли наредени на входа и изхода на страната ни и по периферията на пункта, така че

да възпрепятстват движението

на танкове. Така било и на Малко Търново, там имало и тежки метални противотанкови бариери. Логиката на Калотина е същата. Двата най-големи пункта у нас са като фуния - по-широки са там, където се влиза, и по-тесни на излизане. На Капитан Андреево това е показано по най-добрия начин - в края на излизащите платна от България и влизащите в страната са по една лента за движение.

Именно заради това в навечерието на приемането ни в Европейския съюз и бъдещото ни членство в Шенген през 2009 г. България подготвя проекта за преобразяване на двата най-големи пункта, за да се увеличат пропускателните им възможности. Нови ГКПП трябваше да бъдат направени по всички външни граници, но най-голяма част от средствата били предвидени за Калотина и Капитан Андреево.

Това не се случи. Проектът беше провален през 2009-2010 г. поради изключителната некомпетентност на финансовото министерство и Симеон Дянков, каза още ген. Григоров, но отказа да навлиза в подробности. Дотогава обаче за двете врати на България бяха направени подробни устройствени планове, приети от Междуведомствения съвет по граничния контрол през 2008 г. На Калотина се предвиждаше трасетата за влизане и излизане да са на едно ниво, а не на две, както е сега заради денивелацията от 20%. Работните места на митничарите и граничните полицаи трябваше да са на една линия, а на пункта щеше да има само една административна сграда за двете институции – там, където сега е тази на Гранична полиция. Единствената нова и по-хубава сграда сега е на лабораторията за санитарен, ветеринарен и фитосанитарен контрол. Тя е изградена по проект на Министерството на околната среда и водите, но в концепцията на новия пункт.

Ако Калотина и Капитан Андреево бяха направени, България нямаше да има проблеми през следващите 10-20 години, защото възможностите им бяха предвидени за

10 милиона автомобила годишно

разказа още ген. Григоров. И дава пример, че със същите параметри е и унгарският пункт Надлак на границата с Румъния, който отговаря на всички европейски и шенгенски изисквания за граничен контрол.

„В момента по границите не се прави нищо, не съм чул да работи и Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол. Което означава липса на политика в тази област, а в същото време чуваме декларации за готовност за Шенген“, коментира ген. Григоров. Той бе категоричен, че ако страната ни беше следвала логиката като политика на членството ни в ЕС, двата най-големи пункта по границата щяха да бъдат направени до 2014 г. И дава пример с Унгария, която има изключително успешна политика в тази област. Две години преди влизането йв ЕС на браздата с Австрия са построени 10 нови ГКПП. Словакия пък за 6 месеца прави нов пункт на границата с Украйна, в противен случай приемането й в Шенген било под въпрос.

Трета година се влачи строителството на Капитан Андреево

Багери копаят на самия изход на ГКПП Капитан Андреево към Турция. Работници и самосвали щъкат само на метри от ничията земя преди отсрещния пункт Капъкуле. Зад работещите хора и машини се вижда 30-метров пилон с турското знаме. Малко по-вдясно в края на Капитан Андреево също на 30-метрови пилони се веят знамената на България и на Европейския съюз.

„Горчивата истина е, че ако не са флаговете, трудно можеш да разбереш дали излизаш, или влизаш в Европейския съюз“, констатира с иронична усмивка наш шофьор от Пловдив. Защото пунктът на комшии­те не само е по-голям и удобен за преминаване, но и доста по-лъскав. Свети от чистота, в безмитните му молове може да се купи почти всичко, при това на цени два пъти по-ниски, отколкото във вътрешността на страната. В същите тези молове има кафенета и ресторанти. Там пътниците могат с кеф да си похарчат парите, ако по една или друга причина им се наложи да чакат. Удобства, които на Капитан Андреево ще си останат само мечта, дори и след като завърши обновяването му.

Зациклилият трета година ремонт на българския пункт далеч не е единствената причина нашата граница убедително да губи по точки в сравнение с турската. Най-големият сухопътен пункт в България Капитан Андреево е разположен на площ 185 дка. Реконструкцията му започна през ноември 2012 г. и по план трябваше да приключи в края на 2013 г. След това типично по български срокът бе удължен до юни 2014-а. Година по-късно ремонтът на практика е безсрочен. В момента всички институции твърдят, че ремонтът е „на финала“, но никой не се наема да каже точна дата кога ще приключи. Всички, които работят на пункта, се надяват това да стане до края на 2015-а. Преминаващите шофьори и пътници още повече. В момента по бетонния плац зеят дупки, които са препятствие дори за големите и широки гуми на тировете. Но предстои цялостно преасфалтиране и може би скоро кратерите ще изчезнат.

Голяма част от средствата за ремонта на Капитан Андреево бяха осигурени като заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Заемното споразумение е от 2007 г., но строителството започна след дългогодишно протакане.

По принцип всеки ремонт се прави за хубаво и вече някои нови придобивки дават резултати. Тоалетните тип „войнишки нужници“ остават в историята. На пункта ще има 6 тоалетни за пътниците и една отделна само за служители. Направени са по всички европейски изисквания. По нищо не отстъпват на тези в моловете, само дето музика и реклами не се чуват. Служебната и три от тоалетните за пътници вече са завършени и се ползват, останалите още се строят.

„Голямо предимство е, че вече пуснахме паркинга с площадката за фитосанитарен контрол. Там се отбиват всички камиони, които карат живи животни или хранителни продукти. Паркингът разполага с 50 места, което значително облекчава трафика на останалите тирове“, каза пред „Преса“ новият началник на митницата в Свиленград Юлиян Мирков.

Към момента всички тирове, които влизат по 8-те платна, се обработват по електронен път. Пътните и всички останали такси се плащат на едно гише. С карта, което означава, че служителите вече нямат достъп до банкноти. Новата система се очаква да намали рязко корупционните практики на плаца, убедени са митническите шефове. На изхода системата за електронна обработка на камионите още не е завършена, но се очаква скоро и тя да заработи.

Обновеният ГКПП Капитан Андреево ще разполага с 8 платна за влизащи камиони, 4 платна за излизащи към Турция тежки возила. За лекия трафик от коли и автобуси са предвидени по 10 платна в двете посоки. В момента се ползват само по няколко. Но със сезона на отпуските ще тръгне безкрайният керван от турски гастарбайтери. Тогава и 20-те платна за леки автомобили може да се окажат тесни.

------------

Комшиите вдигнаха чисто нов пункт за година

За разлика от нашия Капитан Андреево само за по-малко от една година комшиите успяха да вдигнат чисто новия ГКПП Капъкуле в Турция. И докато по предварителни разчети нашият ще излезе около 70 млн. евро на българските данъкоплатци, турският е коствал на тамошните предприемачи два пъти по-евтино - едва 85 млн. лири при тогавашен курс на лирата около 0,9 български лева. А когато един от навесите на Капъкуле протече веднага след откриването му, властите в Одрин веднага заведоха съдебно дело срещу изпълнителя. И го спечелиха, а фирмата изпълнител отнесе тлъста глоба като неустойка.

Капъкуле и Капитан Андреево формират най-големия граничен комплекс в Европа и втори по площ и натовареност в света. Първенецът е гигантът Сан Диего-Тихуана на границата на САЩ и Мексико. На малцина е известен фактът, че Капъкуле е замислен като умалено копие именно на американския пункт Сан Диего. Рекордьорът в САЩ разполага с по 26 ленти за преминаване в двете посоки. Капъкуле посреща влизащите от България в Турция с 5 платна за тирове и 13 за леки коли и автобуси. В обратната посока лентите са 7 за лек трафик и 6 за тировете.

Дуранкулак е пущинак,

Лесово - с най-модерен облик

Пунктът Лесово, който бе открит през 2009 г. е единственият, който има по-съвременен облик, макар че е в противоречие с инфраструктурата на турската страна. Съседите не са реализирали напълно проекта на Хамзабейли заради липса на средства и затова има проблем при огледалния образ на граничния пункт, коментираха експерти. България е изпълнила 100% всичко, а това струва на бюджета около 30-35 млн. лева.

За разлика от него Дуранкулак е заприличал на пущинак. Там сградата е изоставена, тъй като след приемането ни в ЕС граничният контрол се изнесе на румънска територия. Тоалетна там никога не е имало и пътуващите от и за Румъния се облекчават в храстите.