18652 | 4 юли 2015 | 16:24

За институциите е полезно да проумеят какво им казва Църквата - или помогнете да се възпитава обществото в морални, християнски ценности, или поемете отговорността за разпадането му

Светият синод все по-убедително се изявява като духовен стожер на православните българи. В последния ден от лятната си сесия архиереите приеха извънредно послание към клира, миряните и държавните институции. От върховете на Църквата отекна упрек срещу официалните власти, които съдействат за пропагандирането на „нетрадиционни религиозни учения и практики“.

Реакцията бе провокирана от изцепките на просветното министерство, което допусна в два изпитни теста да се появят текстове за йога. При това единият бе копиран от български сайт, пропагандиращ източното религиозно учение. Ден след „София прайд“, с благословията на патриарх Неофит в православните църкви бе отправена молитва за вразумлението на българския народ. Намекът е очевиден - кой има нужда от вразумление?!

Църквата е длъжна да бие камбаната, когато обществото се окаже в духовен хаос. Когато някой отвън се опитва да ни налага какво и как да мислим. Затова синодът трябва да бъде поздравен за позицията му и срещу лансирането на чужди за българите религиозни системи и срещу парадното натрапване на нетрадиционна сексуалност. Но да не забравяме и евангелския призив: „Лекарю, изцери първом себе си.“

Преди да заклеймяват хомосексуалните, нека клириците

да се справят с пороците

в собствената си среда. Втора година вече се бави църковно-наказателното дело и срещу нежните интернет излияния на монах от Троянския манастир, и срещу похотливия епископ Борис, и срещу епископ Павел, който имал извънбрачно дете. Изгледи за скорошни решения няма...

Конституцията обяви православието за традиционно изповедание на българите, но тези, които мотивирано го практикуват, са между 3 и 10% от всички, декларирали се като православни на преброяванията. Поради него има опасност Църквата отново да не бъде чута. Нация, която чества 1150 години от своето покръстване, днес търси помощта не на свещениците, а на ясновидци и екстрасенси. Налива се с енергия от Вселената, но не търси упование в Бога, когото смята за „нещо“, а не за „Някого“.

Синодът нека бъде снизходителен към Тодор-Таневото ведомство - гафът с изпитните текстове за йога е в абсолютен унисон с доминиращите в България духовна еклектика и псевдорелигиозност. Такъв гаф би бил невъзможен само в общества с утвърдени християнски ценности, които са адекватни дори на модерността.

На този фон звучи като фикс идея, лишена от връзка с действителността, твърдението в извънредното синодално послание, че „идентичността на българския народ е православно-християнска“, че православието има „държаво-творчески заряд“. Това е симптом за тежнения към „етнофилетизъм“ в БПЦ - ереста, която превръща Църквата в инструмент на нацията и държавата и беше актуална през XIX век. Прозира и

абсолютно необоснована претенция

за институционалната доминация на православието пред другите изповедания - недопустимо в светска държава, лишено от конкретно-историческа логика. Може да възбуди и амбицията Българската църква вместо духовен стожер да стане духовен ментор, чиято позиция трябва безапелационно да се приема от цялата нация - все пак 39% от нея според „Галъп интернешънъл“ се определят като атеисти или нерелигиозни. В едно плуралистично общество печели авторитетът, не агресивният тон.

В своето извънредно послание синодът упреква държавата, че не въвежда предмета „Религия“ в училище, а министерството на образованието допуска двойни стандарти, като неглижира християнството, но лансира чужди религиозни учения. Архиереите предупреждават, че „някои отговорни фактори сякаш изпитват притеснение от факта, че и ние имаме вяра, от която произтича безупречна ценностна система... И всячески се опитват да я принизят и потиснат“. Разбира се, държавниците и политиците нямат повод да се стряскат, че БПЦ им обявява война.
Синодът няма куража да се опълчи срещу най-сигурния си спонсор дори когато има право. Все пак за институциите е полезно да проумеят какво им казва Църквата - или помогнете да се възпитава обществото в морални, християнски ценности, или поемете отговорността за разпадането му. Синодалите дори сравняват сегашната ситуация със залеза и на двете средновековни Българии - през X и XIV век - когато всевъзможни лъжеучения подкопават устоите на държавата. Но пропускат, че тогава е имало

безспорни колоси на православието

Каквито сега липсват. Синодът очевидно го осъзнава.

В извънредното послание за първи път се признава и вината на клира за сегашната духовна криза: „Нам е поверена отговорността да научим българския народ... Става дума за спасението на този народ. Човек по човек. Душа по душа.“ Архиереите декларират осъзнатост, че докато държавата ги залъгва с въвеждането на предмета „Религия“, заедно със свещениците трябва да масово да откриват неделни училища, да откликват на нуждите на всеки вярващ: „Църквата не е място за спокоен живот на клира!“ Поклон за това прозрение!!! Остава да го приложат и на дело.

Заседаващите в Синодалната палата обаче забравиха, че докато те едва сега се опомнят за мисията си, други отдавна сеят Божието слово и следват Христовата любов. Достойното лице на православна България не са архиереите, а дядо Добри от Байлово, отец Иван и синът му отец Георги от Нови хан, свещеници и миряни от десетки енории, които хранят бедни, посещават затвори, поддържат православни сайтове, издават литература - и то без синодална подкрепа. В същото време Синодалното издателство е за­мряло, Синодът няма нито един социален проект, а манастирите все по-рядко са духовни средища - неофициалната статистика (официална липсва) тревожно сочи, че всички монаси у нас са под 190 души.

Топи се и бялото духовенство

- православните свещеници са около 1000 и проблемът не е само демографски. Един-два процента от младежите, които на година завършват Семинарията, посвещават живота си на Църквата като свещеници или монаси - другите не се осмеляват да влязат в институция, която нехае за служителите си.

„Второто възраждане на България трябва да започне пак от недрата на българските православни християни.“ И този призив в синодалното послание звучи вдъхновяващо, ако има кой да го последва. Преди да тръби за кризата в обществото, БПЦ трябва да преодолее вътрешната си криза. За немалко духовници служението е професия, не мисия - спазват работно време като чиновници и също толкова формално контактуват с паството си. Тези които не пестят силите си, за да създадат църковна общност - свещениците с харизма, - уви, все още са рядкост.

В БПЦ мъчно ще се случи онова, към което зоват архиереите, а вярващите отдавна бленуват: „В църквата трябва да се върне човешкият разговор... да стане място за общуване, за съпричастност, за солидарност.“ Би станало само когато духовните авторитети се окажат повече от духовните чиновници. Когато милостта и любовта престанат да са дефицит на родното ни православие, както е в момента. В извънредното синодално послание от 23 юни обаче конкретни стратегии за това няма. Нито ред. Духовната мъдрост е обезличена от кресливи и кухи фрази...

***

Ден след извънредното синодално послание се разбра, че предстои завършването на документалния филм „Тихият ангел“, посветен на дядо Добри. Той, както знаем, проповядва вярата не с декларации, а с простички думи и с неуморни дела. Затова всички го обичат. Искрено.