307 | 12 окт. 2026 | 12:30

България е готова да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море, за мораториум върху бойните действия в басейна, каза държавният глава на международен форум в София

Черно море трябва да остане пространство на свободно, предвидимо и безопасно корабоплаване, защитено от военни, хибридни, кибер заплахи. За целта са необходими нашата национална отговорност, съюзническа солидарност в рамките на НАТО, Европейския съюз и международните организации, както и постоянен дипломатически ангажимент за прекратяване на военните действия и намиране на устойчиво мирно решение на войната в Украйна. България има възможност и отговорност да бъде активен участник във всички тези три направления.

Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването в София на международната конференция „Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа“.

Форумът се провежда под патронажа на държавния глава и е организиран от Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC) и Българската академия на науките. Събитието събира представители на институции, дипломати, учени, технологични специалисти, предприемачи, които обсъждат стратегическото значение на Черноморския регион за европейската сигурност и икономическа устойчивост.

Свободното и безопасно корабоплаване е въпрос не само на регионалната, но и на европейската и глобалната сигурност, както и на продоволствената сигурност за цели региони от света, каза Илияна Йотова и заяви, че сигурността в Черно море не трябва да бъде разглеждана единствено през призмата на военното противопоставяне, а като общ интерес – от икономическа свързаност, от опазване на морската среда и от защита на човешкия живот. По думите й, първа и основна задача е да се гарантира свободното корабоплаване в Черно море.

Пред участниците във форума президентът Илияна Йотова представи концепцията на България за изграждане на европейски рамков механизъм за сигурност и безопасно корабоплаване в Черно море. Около необходимостта от разработването на механизма се обединиха участниците в свиканото от държавния глава на 7 октомври заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Илияна Йотова посочи, че тази мярка, която ще бъде предложена на европейските ни партньори, ще бъде практически ориентирана, без да се създават паралелни структури, а по-добре да се използват вече съществуващите европейски възможности. Тя може да се реализира в контекста на Центъра за морска сигурност в Черно море, който е в изпълнение на новия Стратегически подход на ЕС за Черноморския регион. Механизмът обхваща различни инструменти като европейска система за ранно предупреждение при заплахи за гражданското корабоплаване, обмен на информация в реално време между държавите членки, използване на сателитни системи за наблюдение, общи протоколи за реакция при инциденти с търговски и граждански кораби.

Президентът призова за тясна координация с НАТО, Международната морска организация на ООН и черноморските държави. България има интерес и отговорност и работи заедно с Румъния и Турция за гарантиране на безопасността на корабоплаването, каза държавният глава и допълни, че е необходим диалог между всички черноморски държави. В този контекст България е готова да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море, за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност, каза Илияна Йотова.

Президентът акцентира върху ключовото значение на дипломатическите усилия. Нито една система за наблюдение, нито една противодронна способност и нито един механизъм за защита на инфраструктурата не могат да заменят необходимостта от политическо решение на конфликта. Най-голямата гаранция за сигурността на региона е прекратяването на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир, каза държавният глава и допълни, че България иска да участва активно в този процес.

Президентът мотивира необходимостта от комплексен и дългосрочен подход към Черноморския регион с влошената среда за сигурност и все по-трудното разграничаване между традиционните военни заплахи и хибридните, кибернетичните и технологичните заплахи. „Последните случаи с атаките срещу търговски кораби не са вече инциденти, това са реални военни действия. Те поставят под въпрос не само сигурността на отделни кораби и екипажи, но и принципа на свободното и безопасно международно корабоплаване“, каза Илияна Йотова. Тя определи като тревожна тенденцията за използване на все по-голям брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи. Това увеличава рисковете за критичната инфраструктура – пристанища, енергийни обекти, подводни комуникационни кабели, транспортни коридори и други стратегически обекти, посочи държавният глава.

Президентът отбеляза, че освен допълнителна защита на критичната инфраструктура, България работи за ускоряване на способностите за придобиване и развитие на антидрон системи. Тя посочи, че страната ни използва пълноценно и възможностите, които предоставя членството в НАТО.