27769 | 10 май 2024 | 11:49

Ако обществената апатия вземе връх и на 9 юни отбележим нов печален рекорд по ниска активност, никакъв периферен вот няма да има – нито протестен, нито наказателен

- Господин Асланов, последните данни за нагласите сочат, че ПП-ДБ губят гласове, като според някои ваши колеги отливът е около 200-240 хиляди гласа. Защо избирателите наказват коалицията? Заради скандалите около водещите лица, заради управлението им, заради излъганите очаквания, заради „сглобката“?

- От всичко по малко, но и още други неща. Тази тенденция е съвсем логична. ПП-ДБ държаха много да се отъждествят с приключилото управление на страната и да го представят като тяхно, независимо, че без подкрепата на ГЕРБ то не би оцеляло. В крайна сметка правителството на акад. Денков не остави обществени усещания за напредък и масовите оценки бяха белязани от нарастващ негативизъм.

Към всичко това се прибавиха и последващите корупционни скандали, засягащи имената на ключови фигури от ПП. Нямаше как да не последва отлив на потенциални гласове, а според мен това ще продължи до деня на изборите.

- Този път няма месия, няма нова мощна сила, която да привлече протестен вот. Но протестни нагласи има. Накъде ще се насочат гласовете на недоволните? Ако е към по-малки формации, какви ще са негативните ефекти от това? И какви - положителните?

- Ако обществената апатия вземе връх и на 9 юни отбележим нов печален рекорд по ниска активност, никакъв периферен вот няма да има – нито протестен, нито наказателен. Малките, както ги нарекохте, формации ще си останат малки и ще отпаднат от надпреварата за разпределение на депутатските места, а големите ще се представят с различен успех в зависимост от степента на мобилизация на електоралните ядра. Подобна перспектива, която никак не е малко вероятна, ще обърка всички предварителни прогнози и в изборния ден можем да станем свидетели на маса изненади, включително и големи.

- Като социолог с натрупан опит имате ли прогноза за някои от възловите интриги – битката за второто място, колко политически сили ще присъстват в следващия парламент, откъде биха могли да дойдат изненади? Какво ще е различното, ако сравним резултатите със сегашната конфигурация?

- За прогнози е твърде рано. През последните години видяхме няколко пъти, как в последния момент предварителните електорални нагласи се обръщат. Имахме поредица от парламентарни избори, на които победителят винаги беше различен от предходния. Според мен на предстоящите избори никому не е гарантирано каквото и да е място в общата подредба.

Засега изглежда, че ГЕРБ ще спечели, а битката за второто място ще се води между ДПС и „Възраждане“, но не вярвам да остане така до края. Масовите нагласи са твърде динамични и подвластни на всякакви изненадващи събития, а има и скрита динамика.

- Сложна ли ви изглежда комбинацията за следващо редовно правителство?

- Може да е сложна, но може и да е много проста. А може и да е невъзможна. Не бива да изключваме вероятността следващият парламент да не успее да формира устойчиво мнозинство и да не се състави редовно правителство.

- С бума на технологиите не е трудно в днешно време да се води черна кампания и то без да е ясно кой е нейният автор, за да бъде наказан от гласоподавателите. Масовото очерняне обаче води до отвращение, до отказ за гласуване. В риск ли е представителната демокрация в България?

- Демокрацията у нас отдавна е компрометирана заради растящото недоверие към начина на правене на политика, заради поведението на институциите и на партийните елити. Основните играчи са отдавна известни и отдавна са омръзнали, тъй че очакванията за същностна промяна са сведени до нула. Новите кандидати за славата също не се представят убедително, а останалите, с някои изключения, не оставят впечатление за последователност. „Черните“ кампании не работят, защото никакви компании не помагат изграденият негативен образ на политическите играчи да бъде променен. Въпреки това са възможни изненади, ако отвращението към едни се прелее във вот към други, спрямо които разочарованията са по-слаби.

- На политическия пазар има всичко и въпреки това висок дял от избирателите смятат, че нямало за кого да гласуват. Как си обяснявате, че едновременно има и предлагане, и дефицит?

- Предлагането е фиктивно, а дефицитът е видим. Проблемът е в това, че единственият политически разговор е сведен до разправия между партиите. Почти никой не говори на хората и за бъдещето. Ако някой успее да запълни този дефицит, ще е големият победител. Избирателите нямат желание повече да се ядосват, а да чуят кой какво ще направи, за да промени положението.

- Кои са големите теми днес, които бихте искали да присъстват в предстоящите дебати на вота 2 в 1?

- Няма да коментирам европейските избори, тъй като интересът към тях е твърде слаб и изненади за тях по-скоро не се очакват. Що се отнася до националните избори, очакванията на хората са много далеч от темите, които политиците смятат за най-важни. Шенген, Еврозоната и прочие изобщо не присъстват в дневния ред на масовия човек, а въпросите, които го вълнуват отсъстват от политическия дебат. Тези въпроси са свързани най-вече с теми от сферата на икономическата стабилност и социалната сигурност.

- Кампанията тепърва ще набира скорост, дотук видяхме подредбата на листите. Какво разчитате зад имената?

- Това не са мажоритарни избори, поради което имената в листите имат значение най-вече за самите носители на имената. Хората ще избират партии, без значение кой кой е в листите.

- Националните избори ще заглушат европейските. Но отсъства ли България и сега от големия европейски дебат?

- Така е, но то е обяснимо. Хората добре разбират, че гласът на България в Европейския парламент е почти неразличим, а възможността да се изпратят в Брюксел 17 чиновници с високи заплати и привилегии не е особено привлекателна, при положение, че мнозинството вярва, че в Брюксел решенията се вземат от „големите“, а българските представители чинно следват тяхната воля. Към всичко това се наслагва и впечатлението, че нашите представители в Брюксел и Страсбург бързо забравят защо са там и кой ги е изпратил и в редица случаи предават националния интерес.