34471 | 24 апр. 2015 | 12:37

Ще продължа да работя, за пенсия не мисля

-Четири мандата сте кмет на Хасково, г-н Иванов. Каква е формулата за успешно управ­ление?
- Най-важното в управлението е човек да има огромно търпение. На това се свиква с годините. Трябват и добри идеи, които да намери начин да реализира. Когато не си обвързан с политическа сила, е много по-трудно. Защото всеки политически субект, особено когато е на власт в държавата, се опитва да ти наложи волята си. Било с политически, било с икономически механизми. Аз съм единственият кмет на областен град в България, който не е подкрепен от политическа партия.
- Как успявате през годините?
- Огромно предимство за мен е да работиш за родния си град. Когато знаеш, че това, което успееш да направиш, ще остане и хората ще го ползват и ще му се радват. Дори и в началото да си неразбран, в крайна сметка те оценяват какво се прави за тях. Това винаги ми е давало огромен импулс. С годините започнахме взаимно да си печелим доверието с гражданите. Те осъзнаха и свикнаха, че когато се захвана с нещо, го довършвам докрай. Нещо повече, самите жители на Хасково започнаха да ми дават и подсказват идеи, които успяхме да осъществим заедно. Като цяло управлението за мен през тези 16 години е ползотворно. Успяхме да преобразим голяма част от града и да превърнем Хасково в едно удобно място за живеене. Разбира се, има още много какво да се желае, но с оглед на възможностите смятам, че сме постигнали максимално добър ефект.
- Успяхте ли да постигнете финансова стабилност в общината?
- Успяхме да постигнем едно добро икономическо състояние. И тази година завършваме без дългове, което означава, че сме успели да балансираме добре между приходите и разходите. В предишните години също сме го постигали. Винаги съм се стремял да ограничавам разходите, така че приоритетни да са тези с най-голям обществен интерес. От друга страна, събираемостта на местните данъци и такси е на много добро ниво. На всички селски кметове съм предоставил бюджети. Това, което успеят да съберат от данъци и такси, остава за селата. И когато имат разумни идеи, да използват тези средства. Така се повишава събираемостта. Когато поех община Хасково преди 16 години, тя имаше много дългове. Нещата бяха трагични, те тогава и годините бяха трудни. Защото и болницата беше на общинска издръжка, субсидиите бяха недостатъчни, а част от средствата бяха изхарчени за неща, които явно не са били крайно необходими. За съжаление и до днес в България има общини, които тънат в разруха.
Там нещата си останаха на онова ниво, в което беше и Хасково преди 16 години. Ако трябва да говорим в цифри, общината през 1999-а имаше 9 млн. лева дългове и неразплатени заплати в бюджетната сфера за три-четири месеца. Сега нямаме дългове и финансите са ни стабилни. Успяхме да създадем някои нови общински предприятия като общинското лесничейство. То осигурява дърва на хората, а и носи приходи на хазната. Поддържаме и тролеите, макар че един голям проект за 18 млн. лева беше провален заради новата политика на правителството да насочва европейските средства от Оперативна програма „Транспорт“ основно в шестте най-големи града.
- Кои са нещата, които бихте отличили като успешни?
- Построихме два нови булеварда, обновихме основно централната градска част, ремонтирахме стадиона, двата големи парка - „Кенана“ и „Ямача“. Сградата на театъра е на образцово ниво. Но най-вече се гордея с някои емблематични за града паметници. Възстановихме Старата часовникова кула на Хасково, която някога е била строена със средства на занаятчиите. Имаме монумента на Света Богородица, с който Хасково и България влязоха в Книгата на рекордите на „Гинес“. Това е най-високото изображение на Божията Майка в света. А и Богородица е закрилница на Хасково.
Тази идея възникна много спонтанно, но се случи и монументът се наложи като символ на града, колкото и да го отричат или подценяват някои хора. Реставрирахме църквата в с. Узунджово, която е най-голямата селска църква в България. Тя е бивша джамия на пашата на Узунджовския панаир, който е историческият предвестник на Пловдивския панаир. И с единствения Паметник на завистта можем да се гордеем. Той се намира в центъра на Хасково и много добре отразява сегашното положение на българския народ. Защото както има много доброжелатели, така има и много хора, които ни мислят лошото. Навремето един областен управител провали довършването на болницата в Хасково. Мотивите му бяха: „Ако позволим на Иванов да довърши болницата, той ще е кмет, докато пожелае.“ Това е! Шопската поговорка, че е по-важно на другия да му е зле, явно важи за цяла България.
- Кои са големите проекти, по които се работи в момента?
- Най-големият проект ще приключи през юни. Новото сметище и корпусите за преработка на отпадъци - там строителството върви в график. Другият голям и важен проект е за водния цикъл, който на два пъти беше спиран заради политически поръчки от местни депутати. Смятам, че Хасково трябва да изгради общинско ВиК дружество. Така както е в съседен Димитровград. Вече имаме решение на общинския съвет и ще вървим в тази посока. Защото водата в Хасково е една от най-скъпите в страната. Вода наоколо има в изобилие, мисля, че ще можем да намалим драстично цената Ӝ. Но това ще се реши в рамките на новия програмен период.
- Държавата едва ли ще е съгласна…
- За мен по-важно е какво мислят гражданите. А те вече са го заявили с решение на общинския съвет. Водните асоциации са възприети от държавата, за да се улесни финансирането ни от Европейския съюз. Но този модел не е съобразен със спецификата на нашия манталитет и етнос. А нашият манталитет е много особен. Голяма част от ВиК инфраструктурата е общинска. Държавата иска ние да Ӝ го прехвърлим безвъзмездно. Защо пък да не стане обратното? Ние да получим или да изкупим частта на държавата. И без това по-голямата част от общата инфраструктура е общинска.
- Подобриха ли се отношенията между община Хасково и централната власт, след като синът ви Станислав Иванов стана депутат от Реформаторския блок?
- Не! Напротив, даже се влошиха. Не исках да говоря за политика. Но Реформаторският блок е само един параван на властта. От тях нищо не зависи, въпреки че имат седем министри. Те само ще отнасят негативите от това управление. Пък и самият Реформаторски блок не се интересува от това, което става извън София. И който твърди, че реформаторите са преяли с власт, да ми каже едно тяхно назначение тук. Имат само един заместник областен управител, но това е по коалиционна договорка. Няма един реформатор, който да ръководи държавна служба в Хасково. Това обаче не е най-важното. Имаме добри идеи за развитие, по които работи и депутатът Станислав Иванов, и други кадърни хора от и извън Реформаторския блок. Но няма да бъда конкретен, за да не ни атакуват още в зародиш. С течение на годините аз възприех да не правя първи копки, а да режа ленти.
Два пъти правех първа копка и двата пъти се опитаха да ни спрат в съда. Затова в Хасково така няма мол и до ден днешен. И затова хората винят кмета, макар че не аз спрях строителството. И с хипермаркета на една голяма верига също имахме големи проблеми. Четири години се съдихме, имаше претенции за терена, но се построи и магазинът вече отвори врати. С течение на времето изградих екип, с който успяваме да преодоляваме трудностите. Тези хора имат големи заслуги за всичко добро, което постигнахме за града и общината.
- Годината е изборна. Какви са ви плановете?
- Имам планове, разбира се! Аз съм човек, който е икономически независим. Имам бизнес идеи, които вероятно ще реализирам. Нека мен да не ме мислят. Аз ще се оправя някак. По-важното е хората да мислят кого ще изберат наесен. Да не се ръководят от принципа „Ама той много хубав, много сладък“. Да мислят какво ще може да направи за развитието оттук нататък. Надявам се гражданите да са достатъчно разумни да си изберат кмет, който да бъде на нивото, което аз съм постигнал в Хасково. Да има същата воля, същия хъс и същия инат, за да работи за доброто на града.
- Звучи като сбогуване с кметската власт.
- Ами нормално е. Човек трябва да знае кога да спре. Трябва да си знае капацитета, да си знае възможностите. Аз вече съм на 61 години. Пък и много удари понесох през тези години. Защото хората са казали „Не питай старило, питай патило“. Аз и там натрупах значителен опит. А и с годините човек забавя темпото. Това му дава възможност да разсъждава повече. А това води до по-добра преценка и възможност да направи верните ходове. Аз ще продължа да работя, за пенсия не мисля.
- Какво ще пожелаете на своя приемник?
- Ще участвам активно в подбора на този, който да поеме нещата оттук нататък. Защото рано или късно Хасково ще има нов кмет. Трябва да продължи да работи по този начин. Много от колегите, които управляват общини, не разбират, че не е най-важното да се направи нещо. Много по-важно е да се опази постигнатото.
Много средства и усилия поглъща поддръжката. Например чистотата, уличното осветление, всички тези неща, които ни помагат да не изпитваме дискомфорт, когато излезем на улицата. Много е важен детайлът и трябва да му се обръща внимание. Не е въпросът да направиш нещо голямо. Много важно е да го поддържаш, така че да изглежда като току-що открито. А за да има добра поддръжка, са необходими и съответните приходи.