1080 | 8 окт. 2026 | 23:00

От въвеждането на това правомощие в Закона за съдебната власт нито един министър на правосъдието в историята на България не се е възползвал от правото си да номинира кандидат за главен прокурор.

За пръви път от Живково време министър на правосъдието предлага главен прокурор!

През следващата седмица предстои изборът на нов изпълняващ функциите главен прокурор за срок от шест месеца. Мандатът на Ваня Стефанова изтича на 22 октомври, а Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да реши кой ще застане начело на държавното обвинение до избора на титуляр.

Вчера Прокурорската колегия предложи поста на заместник главния прокурор Магдалена Лазарова-Проданова, а гласуването в Пленума се очаква на 15 октомври.

На този фон днес министърът на правосъдието Николай Найденов е стартирал собствен ход. Той е поискал от Върховната касационна прокуратура съгласие за номиниране на нов и.ф. главен прокурор.

Тези действия прикриват вече избрания от него кадър. Това е Цветомир Йосифов, прокурор във ВКП, пише ФОКУС, позовавайк се на свои източници.

Така на върха на прокуратурата министър Найденов се кани да инсталира отявлен представител на "джуджетата". Ноторно известен факт е, че Цветомир Йосифов е кръстник на дъщерята на Петьо Петров-Еврото и негов дългогодишен "партньор" в схемите му.

С този ход министърът на правосъдието умело прокарва реставрация на модела "джуджетата" и "Нотариуса".

Епицентър. бг припомня: Министърът на правосъдието има право да прави номинации за поста, но от въвеждането на това правомощие в Закона за съдебната власт нито един министър на правосъдието в историята на демократична България не се е възползвал от правото си да номинира кандидат за главен прокурор.

Правото на правосъдния министър да прави подобно предложение беше въведено с цел да се осигури по-голяма публичност и алтернатива при избора, но до момента министрите съзнателно отказват да го упражняват. Изборът на главен прокурор е процедура в рамките на независимата съдебна система. Всеки министър е част от изпълнителната власт и ако той предложи кандидат, това веднага би се разтълкувало като директен политически натиск и опит на управляващата партия да назначи „свой“ човек начело на държавното обвинение.

Тъй като министърът само председателства заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас, неговата кандидатура би била уязвима без предварителна подкрепа от мнозинството в съвета.

През годините редица правосъдни министри (като Христо Иванов, Надежда Йорданова, Крум Зарков и служебните министри след тях) изрично заявяваха, че няма да номинират кандидати, за да запазят разделението на властите.

Така при всички проведени избори (включително процедурите около избора на Сотир Цацаров, Иван Гешев и последващите обсъждания за нови титуляри) номинациите винаги са идвали единствено от самата Прокурорска колегия на ВСС.

Опитите на днешната изпълнителна власт от "Прогресивна България" да влияе и да кадрува директно в съдебната система напомнят времената на тоталитарния режим, при който прокуратурата бе изцяло подчинена на политическата власт. Директното назначаване и партийното командване на прокурори са тоталитарни отживелици. Правото на правосъдния министър да участва в процедурата чрез номинация (без право на глас при самия избор) е легитимен конституционен инструмент, чието използване обаче изисква изключителен такт, за да не се превърне в политически натиск.

В този смисъл представители на съдебните среди разглеждат действията на сегашния министър на правосъдието като прекрачване на системни червени линии.

Тъй като нито един министър до момента не е правил подобна номинация, активирането на това правомощие точно за позицията на временно изпълняващ длъжността се възприема като пряк опит на изпълнителната власт да наложи свой фаворит начело на държавното обвинение.

Освен това аносираният от Найденов алтернативен кандидат от Върховната касационна прокуратура има спорни връзки с минали корупционни мрежи (като кръга „Джуджетата“), което превръща прецедента не просто в политически, а в опасен за интегритета на самата институция.

Прокурорската колегия вече има своя номинация в лицето на Магдалена Лазарова. Намесата на министъра с втора, паралелна номинация създава прецедент на открита война между Министерството на правосъдието и кадровия орган на прокуратурата.

Наличието на две паралелни номинации – една от Прокурорската колегия и една от министъра чрез ВКП - е безпрецедентна ситуация в съвременната правна история на България.