7569 | 14 юни 2025 | 23:37
Неотдавна попаднах на изложбата “Цветовете на Индия”. Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Оказа се дама, обречена в курта - туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с няколко думи за слушателите на Покана за пътуване.
Стефания Янакиева е омъжена за Индиец и от четири години живее в многомилионната страна. Чрез нея имаме възможността да задълбаем в дебри на тамошното общество, до които никой няма шанса да се докосне, ако не е част от него.
Всички са чували за кастите в Индия или поне имат приблизителна представа за тези затворени групи, съсловия или прослойки, които в древността са били 33 на брой. Те се характеризират със строг вътрешно-групов произход на наследяване, с ограничение в избора на професия, дори на диета. Както и със строго регламентирани личностни отношения между членовете на различните касти.
През вековете са останали пет
- Брахмани – жреци и учители
- Кшатрии – воини и владетели
- Вайши – земеделци и търговци
- Шудри – работници и занаятчии
- Далити – или „Недосегаеми“, които са презрени и поемат най-тежката и мръсна работа.
Конституцията от 1950-а би трябвало да ги отмени, но те продължават да съществуват неофициално в обществото. Според Стефания Янакиева през последните двайсетина години огромните различия между кастите се размиват, но сега пък в държавната администрация има квоти за назначаване на работа или прием в университет за представители на по-нисшите касти.
Всеки, който е ходил в Индия е получавал съвети от препатили приятели как не бива да яде нищо на улицата, да пие само минерална вода от запечатана бутилка, да мие със сапун плодовете и прочие хигиенен апокалипсис. От Стефания Янакиева разговаряме за предпазните мерки, които задължително трябва да взимаме в многомилионната азиатска страна.
Невъобразимото улично движение в Индия, където всеки кара с ръка върху клаксона и прави виртуозни движения с волана се оказа преодолимо с помощта на таксита, моторикши и всякакви други форми на транспорт. При тях обаче пазарлъкът не върви толкова яростно, колкото в магазините, където има тарифи за чужденци и за местни.
Да се надяваме, че Стефания Янакиева ще обиколи подножието на Хималаите и отново ще има повод да разказва в Покана за пътуване за друга част от Индия, която в последните години е нейна втора родина.
Не сменяме континента, но се отправяме към тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга, където е издигнато село на кокили.
За него четете тук
Мобилна верси
RSS
