Синът на Людмила Живкова и Иван Славков и потомък на Тодор Живков бe сред кандидатите за кмет на София. Уви, внукът на именития политик не само не успя да се пребори за почетно място, но събра едва 482 гласа!
Малък Тошко остана на дъното в класацията, без никакви шансове да повтори успеха на знаменития си дядо. Позабравен факт е, че политикът от БКП, минал през всички важни държавни постове в периода 1954-1989 година, е бил... и кмет на София.
Тодор Живков е градоначалник едва няколко месеца, но кметското кресло го изстрелва направо в небесата на държавната йерархия. Любопитен факт е, че за разлика от своя предшественик, както и наследник – Бившият Първи е бил избран от хората за тази длъжност, а не е поставен там по партийна линия.
Кмет в периода от 27 май – 1 ноември 1949 г. Живков стремително се извисява до първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989).
С подобен успех не може да се похвали потомъкът му, събрал по-малко от 500 подръжници. Тодор Славков влезе в надпреварата с ясната визия за малките си шансове, но с огромно самочувствие, заявявайки за себе си: "Тодор Славков има толкова опит, че може да бъде кмет, министър-председател и президент едновременно!".
Издигнат от Движeниe "Нaпрeд, Бългaрия", създадено в началото нa 90-тe oт покойния му бaщa Иван Славков, Малък Тошко не влиза в изборната надпревара за кметското място с нагласата, че е следващият градоначалник, а следвайки принципа "проба-грешка". "Аз съм реалист. Знам, че на тези избори нямам никакви шансове да стана кмет, но на следващите ще имам по-голяма възможност", каза Славков дни преди вота.
И въпреки това надали съименникът на Тодор Живков е очаквал подобни разгромяващи резултати. Шепата хора, оказали подкрепа на Славков, надали ще се умножат на следващия вот, разбира се, ако бизнесменът се осмели отъново да "играе" на общински терен.
И все пак внук и дядо имат нещо общо - обичта към социализма! Живков - емблематичен водач на БКП, а Тодор Славков - комунист по душа, бленуващ за близкото минало и споделящ, че не харесва София в сегашния ѝ вид и, ако зависело от него, не би съборил някоя от емблемите на социалистическата столица.
Едно е ясно: миналото не може да бъде повторено! Тодор Живоков ще си остане един от най-известните политици у нас - обичан и мразен, но запазил почетно място в историята на управата на страната и на столицата. А опитите на Малък Тошко да излезе от публичния образ на мачо и бохем, са обречени на провал - поне засега.