13294 | 1 март 2013 | 06:37

Бурните събития в България се случват само седмици, след като властите в Албания иззеха активите на ЧЕЗ и изгониха компанията от страната

Планът на ЧЕЗ да стане основен регионален играч сред източноевропейските енергийни компании се проваля, след като втора страна за три месеца предприе стъпки за отнемане на лиценза на чешката компания. Българският енергиен регулатор започна миналата седмица процедура, с която да се отнеме правото на чешката енергийна компания да осъществява дейност чрез електроразпределителната си мрежа, след като високите сметки за ток предизвикаха протести сред населението, които пък свалиха правителството на балканската страна.

Бурните събития в България се случват само седмици, след като властите в Албания иззеха активите на ЧЕЗ и изгониха компанията от страната. Двата случая показват, че ЧЕЗ е подценил опасностите от инвестирането в една от най-бедните части на Европа, посочват анализатори и инвеститори. Акциите на ЧЕЗ поевтиняха с 11 % тази година, което е два пъти повече от спада на основния борсов индекс в Прага. “Много инвеститори дори още не са проумели принудителното излизане на ЧЕЗ от Албания, а ето че вече са изправени пред българската криза,” посочва пред Блумбърг Ярослав Вибирал, анализатор в чешката банка CSOB. “Това е важно предупреждения за цялата инвестиционна общност,” отбеляза той.

Българският премиер Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари на фона на яростни протести, след като българите излязоха на улиците да протестират срещу неочаквания скок на цените на електроенергията. Повишението бе предизвикано от студената зима и забавяне в отчитането на потребената енергия. Повечето български домакинства използват електроенергия за отопление, пише агенцията. “Средното българско домакинство харчи около 95 евро (124 долара) месечно за електричество,” според Георги Атанасов, електротехник от североизточния град Силистра. Средният доход в България, най-бедната страна член на ЕС, е около 360 евро месечно миналата година. “Хората бяха изключително ядосани, когато получиха последните си сметки за ток, посочил Атанасов в телефонно интервю за агенцията. “Някои семейства трябваше да платят двойно повече, отколкото обикновено. Просто не могат да си го позволят.”

България представлява около 1,5 % от оперативната печалба на ЧЕЗ и загубата може да намали с около 20 крони цената на акция, според оценки на Erste Bank AG. Компанията съобщи миналата седмица, че е инвестирала около 12,8 милиарда крони (655 милиона долара), откакто е влязла в страната през 2005 година и досега е получила обратно 4,8 милиарда крони в дивиденти. Акциите на ЧЕЗ поевтиняха с 1,1 % вчера до 607 крони в Прага, което е близо до най-ниското равнище от 2008 година, постигнато миналата седмица, когато акциите струваха 599 крони.

Електричеството с доставка догодина в Германия, където ЧЕЗ изнася част от продукцията си, поевтиня за втори пореден ден до 41,90 евро за мегаватчас, след като достигна исторически минимум от 40,40 евро на 31 януари. “Българската инвестиция изглеждаше разумна навремето, тъй като тези пазари демонстрираха доста по-голям растеж от Западна Европа и страни като България и Румъния бяха възприемани като безопасни, тъй като са членки на ЕС,” посочва анализаторът от Erste Bank Петър Бартек. “Да се надяваме, че няма да приключи като в Албания,” допълва той.

България започна процедура за отнемане на лиценза миналата седмица, обвинявайки че ЧЕЗ за 21 нарушения, включително нарушаване на закона за обществените поръчки, пише Блумбърг. Регулаторният орган на страната ще изслуша ръководството на ЧЕЗ на 16 април. ЧЕЗ обяви, че ще обжалва отнемането на лиценза пред български съд и поиска от ЕС да окаже натиск върху балканската страна. Чешкият премиер Петър Нечас определи решението на регулаторните власти като “безпрецедентна стъпка.”

ЧЕЗ, чиято централа е в Прага, започна шопинг обиколка през втората половина на миналото десетилетие под ръководството на главния изпълнителен директор Мартин Роман, който купи дялове в разпределителните мрежи на няколко балкански страни, включително Румъния и Турция. Стратегията за разширяване бе прекъсната през 2010 година, тъй като цените на електроенергията се понижиха и компанията реши да се съсредоточи върху планираното разширяване на ядрената централа в Темелин на стойност 10 милиарда долара.

Сега проблемите на балканските пазари, стагниращите цени на електроенергията и сривът на европейския пазар на квоти за изхвърлен в атмосферата въглеводород заплашват съществено да свият печалбата на ЧЕЗ.  Чешката компания е един от главните източници на приходи за чешката държавна хазна, като правителството притежава 70 % от компанията. Тя е платила на държавата около 130 милиарда крони дивиденти, данъци и други плащания през периода 2009 - 2011 година. “Инвеститорите ще следят много по-отблизо следващите стъпки на ръководството, отколкото преди,” посочва Вибирал от CSOB. “От икономическа гледна точка разширяването на “Темелин” не  е много разумно на този етап, което поражда още несигурност и съмнения”