На пръв поглед президентът Плевнелиев взе успешно завоя и състави в срок правителство. Също така на пръв поглед съставът на служебното правителство е читав и значимо по-образован от този на предишното.
Голямата въпросителна за неговата независимост обаче остава. Не защото в редиците му има силно пристрастни партийни функционери, а защото вече почти месец президентът премълчава позицията си по три определящо важни за насоката на действията му въпроса.
Първо, успешно или провалено е правителството на Борисов? Второ, погазени ли са, или не нормите на демократично управление и функциониране на институциите, включително на най-висшата - парламента? Трето, има ли, или не срастване на партия и държава, на държава и полиция в България? Или обобщено казано, бе ли управлявана България в продължение на 42 месеца еднолично, некомпетентно, самовлюбено и самохвално, хаотично и волунтаристично, антисоциално и антинационално?
Мнозинството от българските избиратели имат категорично мнение по въпроса, и то не е в полза на Борисов.
Какви са позициите на Росен Плевнелиев по тези съдбоносни въпроси? Мълчаливи...Затова ние, българите, сега сме оставени в състояние да гадаем, вместо да знаем. Е, добре, нека погадаем тогава.
Доминиращата част от най-значимите позиции в служебния кабинет, включително и тази на премиера, са с мирис на ГЕРБ, също както и селекционерът им. Встъпителната реч на Марин Райков, по подобие на тази на новия му шеф, не засегна нито един от поставените три съдбоносни въпроса.
Постът шеф на МВР се заема от човек отвътре и изтърканата шега за невъзможността гробищата да се реформират отвътре сама се набива на очи. Как точно Цветановският екип ще гарантира честни избори, е точно толкова проблематично, колкото и охраната на агнетата вътре в кошарата на вълка.
Служебното правителство би допринесло за преодоляване на политическата и социалната криза в България само ако категорично застане на страната на мнозинството българи. А това означава Плевнелиев и Райков да дадат ясна оценка за провала на ГЕРБ; да извадят всичко докрай на масата, тоест да престанат да мълчат и да замитат безобразията на управлението; незабавно да разпуснат Цветановия състав на ръководството на МВР - и в центъра, и по места; да сменят Борисовите областни управители и партизирана администрация; да насочат държавната машина отново да работи за хората, а не обратно. И най-важно - да се елиминират Борисовско-Дянковско-Цветановските съзнателни и безсъзнателни, глупави и безумни бариери пред малкия и средния бизнес, които породиха небивалата безработица.
За 100 дни, без да е необходим нито един лев, е възможно да се отървем от политиката в полза единствено на монополите, довела до монополизиране на цялата политическа система.
Искрено желая на Плевнелиев и Райков да тръгнат по този път. По пътя на възстановяване на България. По пътя на истината, която 42 месеца отсъстваше от нашата територия.
(в. Преса, печатно издание, брой 73 (424) от 15 март 2013)
31552 | 15 март 2013 | 10:34



Мобилна верси
RSS
