31790 | 1 юни 2013 | 13:14

Автомобилът е тест за смелост

Американецът възприема автомобила като превозно средство. Поради сложни исторически причини българинът му отдава повече значения. Автомобилът е негова собственост. Част от личното пространство. В колата той е по-защитим. Тя е неприкосновена територия. Възприема машината и като социална визитка. Каня те на майбах, мила!

Приютен от автомобила, пичът става различен. Иначе хрисимият, добричкият в службата и милият в семейството придобива самочувствие. Зад волана става звяр. Затова си го връща на живота, като кара със сто и петдесет, отнема предимство, фучи и лети. Гази знаци. Той е на корида. Той воюва. Избива комплекси. Понякога и хора.

В това лично пространство се приютява и теренът на изневерите. Каквото и да говорим, секс в автомобил е бич на конвенционалното. Дарява усещане за изключение. За красиво престъпление. Да, ама разни нехайници не спазват инструкциите на галактическия сексуален маниак. И следват грешките.

Първо, трябва да се обясни на дамата защо в автомобила. Не само защото чувствата напират. Как така в купето, между стърчащите джаджи, скоростния лост и други неудобни атрибути, а не в хотел? Ако не е съмишленичка и не изповядва идеологията на нестандартното, тя може да ви обвини в материална зависимост. Нямаш мангизи за един хотел. Бедняк! Скрънза! И продължаващи социално-психологически анализи.

Второ, с какво е оборудван теренът. Има ли минерална вода, някакъв чаршаф, мокри кърпички, ароматизатор. Защото, както е известно, всеки секс понамирисва. Работи ли климатикът? А по време на героическата битка с щастлив край двигателят ще бъде ли включен? Ако работи, предизвиква подозрения, привлича вниманието на разни навлеци, най-големи от които са полицаите. При работещ двигател КАТ има повече причини за проверка. Да не говорим за кибиците. Секс в кола - идеален обект за перде-кириз.

Добре, машината е изключена. Ама това изключва и климатика. Недай боже, да не си на скорост и страстта да натисне ръчната спирачка. Какво следва, ако си на наклон? 

Следва още по-ангажиращата разработка: къде паркираш? Къде в пространството разполагаш извънбрачното ложе? Важна ситуация. Тя изисква подготовка. Не може да отбиеш ей така, вдясно от магистралата. Трябва рекогносцировка. Разузнай, тогава спирай.

Един колега паркираше на Витоша. Над Камбаните. Но му се навлякоха строителите на жилищни комплекси от затворен тип. Понеже не е комплексар, продължи да търси свободни стоянки в подножието на планината. Ставаше му все по-трудно. В подножието изникнаха стотици къщи, вили и палати. Те му превзеха девствените територии. И вече е принуден да ги търси надалече. Жалко! - идва в редакцията и ругае. Тоя бензин все поскъпва. А в хотел ми е скучно като на планьорка. Планьорка е заседание на шефовете на вестника, при което всеки се прави на активен, можещ, велик.

Ако първата изневяра не е с колежката, значи сте темерут. Ако  следващите са с колежка, значи сте оптимист. 

Сексът в колата е кротко уязвим - уликите са минимални. Изхвърляш употребения синтетичен материал, толкоз. Не се налага да метеш следите, да огледаш гънките на чаршафа, да сгънеш кърпите - баня така и така липсва. Може да си крещиш, колкото искаш. Няма съседи. И тъщата я няма даже. Ако си по-напорист, ще установиш и как са ти ресорите. Все едно провеждаш годишен технически преглед.

Има две-три неудобства. Трябва да надничаш навън. Последователите на перде-кириза са навсякъде. Изникват изпод земята. Особено когато рекогносцировката е калпава. Ако не се появи Горския, ще се появи Полския. Тия имат усет. Различават детайли в тишината, които вие не чувате. Ако сте на градски терен, може катаджия да ви помоли да си приберете от паважа току-що употребения материал. Едно на ръка, стотачка за нарушаване на обществения морал. Някъде близо до къщи трябва да надникнеш по пода. Жените имат навика да изпускат я фиба, я шнола, я някоя и друга прашка. То е, защото обичат да се посяват. Оставят следи, за да се продължат.

Изтупай стелките. Особено ако си бил на планински завет. Кал, суха пръст - знаци.

Предимствата са благодатни. Не плащаш за хотел. Не намигаш свойски на рецепцията, за да ги чатнеш, че стаята ти е нужна само за един час. Не си зависим от приятеля, който ти е дал ключ. Не си подложен на страхове. Не развиваш синдрома на виновния. Ти си в прекрасно социо-психологическо здраве. Твоята кола е твоят рай.

Всеки нормален мъж е болен от фантазми. Чукането на задната седалка е проверка на творческото въображение. Правиш го, за да се докажеш. Можеш, затова експериментираш. Автомобилът се превръща в тест за смелост. Ставаш изобретателен. Нищо че преди сто години Форд ти е набутал в купето ръчки и педали. Ти затова превръщаш това пространство в експеримент: за да докажеш, че у всеки мъж зрее техничар.

Чукането в автомобила е бунт за повече права, за повече свобода. То ускорява социалния напредък на човечеството и донякъде изразява идеология. Стимулира майсторите на интериора. Правят колите с все по-обилно пространство, за да ви разширят хоризонта. Изчисляват на колко градуса и на колко милиметра се позиционират седалките. Заменят лоста с автоматична скоростна кутия. Работят за удобства, защото знаят, че повече обем осигурява повече щастие. То е като големите гърди - никой не страда от богата реколта.  

(в. Преса, печатно издание, брой 146 (497) от 01 юни 2013)