55129 | 10 юни 2013 | 12:30
Багряна се ражда като Елисавета Любомирова Белчева на 29 април (стар стил - 16 април) 1893 г. в София в семейство на чиновници. По нейните думи детството й е красиво и безгрижно, „като сън“, а в дома им цари разбирателство. Учи за кратко в Търново, където баща й, специалист в железниците, е на работа. Бъдещата поетеса завършва известната навремето Първа софийска девическа гимназия през 1910-а. Учителства за кратко в ямболско село, преди да стане студентка в Софийския университет по славянска филология. Признавала е в интервюта, че е започнала да пише от 14-годишна. Но дебютира в сп. „Златорог“ с псевдонима Л. Белчева едва през 1915-а с две стихотворения - „Вечерна песен“ и „Защо“, подтикната от Йордан Йовков. Запознава ги Георги Райчев, влюбен в нейна приятелка, тогава Лиза е още студентка.
Йовков често гостува
 |
|
Багряна, портрет от Иван Табаков, 30-те години. |
запознава, докато учителства във Враца (от 1915 до 1919 г.). Той е син на известния фолклорист Кузман Шапкарев - днес име на уличка зад Централната поща. С „фамилията“ Багряна се появява в сп. „Златорог“ и заради популярността по това време на друга Белчева - Мара, красивата вдовица на убития в центъра на София финансов министър Христо Белчев (1857- 1891 г.), а после вярна спътница на Пенчо Славейков.
В семейната история с Шапкарев Лиза е роден вариант на Ана Каренина. Преди да го напусне и да зареже единственото си дете - Любомир, тя се чувства в еснафски капан, щракнал пред творческите й амбиции. Мъжът й я ревнува от поезията, налага се да крие тетрадките със стихове. А свекърва й- необразована жена с македонски нрав, непрекъснато пустосва, че снаха й не си гледа женските работи и я дебне на всяка крачка.
Преплитането на съдбите на двете най-дълголетни наши поетеси - Багряна и Дора Габе, е сред най-одумваните в литературния ни живот. За любовните триъгълници, в които се оказват съперниците, родени с петилетка разлика (поне по официални данни), са изписани тонове хартия. Май доста повече, отколкото за самото им разностранно творчество, отдавна оценено като родна класика. Първото „кръстосване на саби“ е за сърцето на известния ерудит, литературен изследовател и чаровен бонвиван проф. Боян Пенев. Преобладават писанията, че по-младата Багряна отмъква съпруга на Дора Габе през 1925-а, зарязвайки своето семейство. Биографите й Блага Димитрова и Йордан Василев обаче доказват, че браковете им са обречени преди Лиза и Пенев да предприемат
дръзкото си пътешествие
Не че този факт по-малко скандализира патриархалното ни общество по онова време. И двете поетеси все още са омъжени, когато пламват първите искри в новата двойка. Но отношенията между Багряна и Шапкарев още през 1923-та са разстроени и тя заминава за Германия за близо година. „Аз съм тук зад три врати
заключена/ и прозореца ми е с решетка,/ а душата волна, волна птица в клетка,/е на слънце и простор научена“, изповядва поетесата в стихотворението „Зов“, публикувано във „Вечната и святата“. През 1924- та раздялата е вече факт и тя живее отделно. По това време и Дора Габе не е до Боян Пенев според разказ на сестра й Белла Казанджиева. Любопитна история описват няколко от изследователите на Багряна. Когато тя отива да си прибере малко вещи и много книги от дома на Шапкареви, съпругът й кавалерски я придружава с файтона, за да й помогне. Денят е 16 април 1925 г. Разстроен от личните драми, той закъснява за
опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Св. Неделя“, на което трябва да присъства като офицер. Забравил е и задължителните принадлежности - пелерини ръкавици, зато- ва го връщат от входа. Когато е на няколко крачки от църквата, се чува страхотен трясък. Така Иван Шапкарев оцелява при страшния атентат. „Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!“, признава той пред биографи на известната си съпруга.
заключена/ и прозореца ми е с решетка,/ а душата волна, волна птица в клетка,/е на слънце и простор научена“, изповядва поетесата в стихотворението „Зов“, публикувано във „Вечната и святата“. През 1924- та раздялата е вече факт и тя живее отделно. По това време и Дора Габе не е до Боян Пенев според разказ на сестра й Белла Казанджиева. Любопитна история описват няколко от изследователите на Багряна. Когато тя отива да си прибере малко вещи и много книги от дома на Шапкареви, съпругът й кавалерски я придружава с файтона, за да й помогне. Денят е 16 април 1925 г. Разстроен от личните драми, той закъснява за
 |
|
Багряна и Боян Пенев (в средата) във Франция, средата на 20-те |
Багряна и Боян Пенев се срещат в дома на Маня Милетич и Начо Букурещлиев. „Оплели сме се като макарони в една чиния“, шегуваше се навремето мой колега за отношенията между известните хора в малка България. Така се случва, че след години Маня е учителка по литература на Блага Димитрова и я запознава с вече зрялата Лиза, която пък по-късно кумува на сватбата им с Йордан Василев. От бягството на Багряна и Боян Пенев във Франция, където живеят в Париж и пътешестват из страната, се ражда изящната стихосбирка „Бретан“. Когато се връщат у дома, той е пред развод с Дора Габе и смята да узакони връзката си с младата й колежка. Но... умира нелепо след рутинна операция от апендицит (25 юни 1927 г.). На 34 години Багряна
отново е самотна
Още няколко пъти съдбата й се кръстосва в любовни съперничества с Дора Габе. Следващият мъж в живота и на двете е известният публицист и дипломат Тодор Христов. Като младежи с Лиза изживяват кратка любов, докато той е директор в селското училище, където тя преподава. Разделят се, когато бъдещата поетеса заминава да следва в София. Две десетилетия по-късно Христов се влюбва в Дора Габе. Малко преди да се венчаят обаче, той е покосен от инфаркт в посолството
ни в Москва, където е пълномощен министър. Няколко години след тази загуба Габе отново е годеница, и пак на публицист и дипломат - Александър Ликов. Той е интелигентен, красив, харизматичен, комунист от старата школа, владеещ няколко езика. По това време Багряна скърби – този път след смъртта на поредния си любим - талантливия хуморист Матей Вълев. Убиват го през ноември 1944-та малко след като е заминал доброволец на фронта.
ни в Москва, където е пълномощен министър. Няколко години след тази загуба Габе отново е годеница, и пак на публицист и дипломат - Александър Ликов. Той е интелигентен, красив, харизматичен, комунист от старата школа, владеещ няколко езика. По това време Багряна скърби – този път след смъртта на поредния си любим - талантливия хуморист Матей Вълев. Убиват го през ноември 1944-та малко след като е заминал доброволец на фронта.
По това време двете поетеси не са си проговаряли от 2 десетилетия, макар че по светски и литературни събития често са се сблъсквали. Лиза моли Дора за помирение. Дали това е причината, не е съвсем ясно, но Габе запознава Багряна с бъдещия си съпруг при среща в Народния театър. Скоро след това Ликов отменя годежа си и се жени за авторката на „Вечната и святата“, а венчавката им е благословена лично от патриарх Кирил. Как точно се е развила поредната драма, Лиза не споделя и с най-близките си приятели. Остава съпруга на Ликов до смъртта му през юли 1954 г. И двете с Дора Габе нямат повече бракове. Но тук-там се споменава за още един техен „общ любим“ - чешкия поет, композитор и художник Витезслав Незвал. С него Дора има роман през 1933-34 г., свидетелстват десетки писма и един епос на Незвал, в който българката е главна героиня. Багряна пък разказва пред приятели, че Незвал е бил влюбен и в нея. Но дотук с личните драми и
нелитературни емоции...
 |
|
40-те години, Лиза и любимият й хумористът Матей Вълев (вдясно) кумуват на приятелска двойка. |
В различни периоди избухва общественото любопитство около участието на Багряна в съдебния процес срещу Вапцаров. Виновна ли е поетесата, призована като свидетел? Или пък е смела, добронамерена, щом дръзва да се появи в съда? Нещо, от което са се укрили доскорошни приятели на Йонко Вапцаров - политиците Никола Мушанов и Таско Стоилков. Доста по-плашливо е поведението на художника Константин Щъркелов като свидетел, въпреки че е личен познат на поета. Багряна отговаря на всички въпроси в съда едносрично - че не познава лично Вапцаров, но пък познава поезията му (въпреки че е прочела „Моторни песни“ вечерта преди разпита, признава в анкета пред Иван Сарандев години по-късно). „Има ли родолюбие в неговата поезия?“, питат още в съда? „Да, има!“, отговаря Багряна. Това са фактите - казва тя. - Останалото е само безотговорно разпространение на клюки.“
Трудно е да се опишат всички лъкатушения в толкова дълъг и колоритен път. Любопитни са например срещите й с именити личности от различни националности - пътешествието й до Бразилия в началото на 60-те, където се запознава с Педро и Дилма Русеви. Или гостуването й в Турция, за което е поканена лично от Кемал
Ататюрк след запознанството им в дома на нейни колеги. Малко известен факт е, че по време на Втората световна война Багряна слага името си под подписка в защита на евреите. Тя помага на писателя комунист Асен Босев преди Девети да бъде спасен от концлагер. След 1944-та пък се застъпва за анархиста Делчо Василев, заплашен със същото от народната власт... След като „Вечната и святата“ се превръща в литературно събитие през 1927-а, с различен успех са приети
„Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“ през 30-те, „Пет звезди“ - написана в унисон със соцреалната тезисност на 50-те, „От бряг на бряг“ - вдъхновена от бразилския воаяж през 60- те, „Контрапункти“ и „Светлосенки“ през 70-те, „На брега на времето“... От лиричното опиянение на „волната скитница“ Багряна стига до терзанията на интелектуалката. До зрелостта и дълбоката старост тя е отрупана с всякакви почести. През 1969-а получава Златен медал на поезията в Рим. У дома пък е удостоена със званието „Герой на НРБ“ (1983 г.). Предлагана е от родни интелектуалци за Нобелова награда.
Трудно е да се опишат всички лъкатушения в толкова дълъг и колоритен път. Любопитни са например срещите й с именити личности от различни националности - пътешествието й до Бразилия в началото на 60-те, където се запознава с Педро и Дилма Русеви. Или гостуването й в Турция, за което е поканена лично от Кемал
Ататюрк след запознанството им в дома на нейни колеги. Малко известен факт е, че по време на Втората световна война Багряна слага името си под подписка в защита на евреите. Тя помага на писателя комунист Асен Босев преди Девети да бъде спасен от концлагер. След 1944-та пък се застъпва за анархиста Делчо Василев, заплашен със същото от народната власт... След като „Вечната и святата“ се превръща в литературно събитие през 1927-а, с различен успех са приети
„Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“ през 30-те, „Пет звезди“ - написана в унисон със соцреалната тезисност на 50-те, „От бряг на бряг“ - вдъхновена от бразилския воаяж през 60- те, „Контрапункти“ и „Светлосенки“ през 70-те, „На брега на времето“... От лиричното опиянение на „волната скитница“ Багряна стига до терзанията на интелектуалката. До зрелостта и дълбоката старост тя е отрупана с всякакви почести. През 1969-а получава Златен медал на поезията в Рим. У дома пък е удостоена със званието „Герой на НРБ“ (1983 г.). Предлагана е от родни интелектуалци за Нобелова награда.
Още веднъж обаче
 |
|
Поетесите съперници с Тодор Живков на писателски конгрес през 70-те. |
съдбата й изневерява
Последните месеци от живота си Багряна прекарва по своя воля в Дома за стари хора в Горна баня. Личната й асистентка вече не може сама да се справя с безбройните грижи около възрастната поетеса. Тя пък в младостта е отрязала пътя към сърцето на единствения си син. И е орисана да завърши земния си път сред чужди хора. Спомням си погребението й в края на март 1991 г. Денят се случи необичайно за този сезон топъл и слънчев. Но улисани в политически битки от началото на промяната, малцина откъснаха време да се простят с легендата от „минали епохи“. Срамно, но не се мярна дори един от първите мъже на държавата да преклони глава в знак на почит. И сякаш чуваме дръзките строфи на младата Багряна от стихотворението „Потомка“: „Може би съм грешна и коварна,/ може би сред път ще се сломя / аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице-земя.“
(в. Преса, печатно издание, брой 155 (506) от 10 юни 2013)
Мобилна верси
RSS
