20185 | 1 авг. 2012 | 16:43

4 процента, 800 дни, 39 гладни и др.

Честито, днес (1 август) Преходът става на 8300 дни. Не е кой знае какъв празник, но нима хората не се черпят и при далеч по-неубедителни поводи.
Последният солиден юбилей на същия Преход беше на 5 октомври м. г., когато Той закръгли 8000 дни. Не го отпразнувахме ни най-малко.

Засекретен юбилей

На пръв поглед причина за онзи пропуск бе предизборната кампания. Но от сигурен източник на „Дондуков“ 1 научаваме друго: всъщност 8-хилядният ден е бил засекретен и укрит заради неговото крайно неподходящо съседство с 4 октомври 2011 г., когато пък не отпразнувахме 800-ия ден на кабинета „Борисов“. (В политиката не е уместно да подсещаш хората за разни неизпълнени обещания...)
Така е то, аритметиката на Прехода е пълна с потайности, нищо че култовите му числа не са чак толкова много.

10

Ако се върнем към 1989-а, числото е дата - 10 ноември, когато един заговорнически подготвен пленум на ЦК на БКП свали Тодор Живков. Някои оспорват значимостта на този ден, но с много исторически дати е така - те невинаги съвпадат с велики събития, те често са условности, някакви удобни уговорки.
Иначе през 1989-а нелоша дата е 14 декември, когато митинг на демократичните сили вря и кипя около числото

1

изисквайки незабавна отмяна на член 1 от конституцията на НР България: „Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия...“
Любопитно е, че онзи митинг хем не успя, хем успя - исканата промяна не дойде „незабавно“, но и не беше протакана нито ден. Беше направена в най-краткия допустим по конституция срок и влезе в сила на 15 януари 1990 г. ето така: Член 1: „Република България е демократична, парламентарна и правова държава.“
Затова 1 е най-хубавото число на Прехода - при всичките дивотии на тези 22-23 г. ред важни събития протекоха хем демократично, хем законно (като в „правова държава“) и мирно.
С парламентарното начало нещата са по-сложни.

240

депутати има в парламента, пише го конституцията, изработена през 1990-1991 г. Нито човек по-малко, иначе няма парламент. Така през юни 2001 г. 39-ото НС забуксува; оказа се от 239-има, тъй като избраният от две места Бойко Борисов тежко се заколеба иска ли да бъде народен представител, или по-скоро не. (Това беше при старта му в политиката, а понеже денят се познава от сутринта, г-н Борисов до днес изпада в двоумения относно своето място и поведение в света на демократичните институции.)
В празна зала
А за 240-те някои смятат, че са прекалено много и може би са прави. И сега залата често е полупразна, а закони често се приемат с гласовете на 60-70 души. Но работата не е в количеството на депутатите. Във всяко Народно събрание, избирано в последните 8300 дни, неизменно плъзват вирусите на мързела, далаверата и детинщината.
И - уви! - храмът на народовластието отдавна е сред най-непопулярните институции в България. Например сега едва един от петима българи одобрява 41-вото НС (данни на НЦИОМ за юли).

39

През май 1991 г. 39 сини народни представители в Седмото Велико народно събрание (общо 400 депутати) напуснаха заседанията му и даже обявиха гладна стачка. Те толкова силно не харесваха почти изработената конституция, че искаха ВНС да се саморазпусне. То обаче не се саморазпусна.
39-те се запомниха и с тях се постави началото на разни извънпарламентарни действия на парламентарно представени сили. По-късно в този жанр се изявиха и други групи, които много искат да стане каквото те искат, а не могат да натежат с гласуване. „Атака“ е доста интересна в такава роля, например когато никак не искаше президентът да бъде президент.

4

процента от действителните гласове трябва да е спечелила една партия (коалиция) в изборите, за да има щастието да види свои представители в Народното събрание. Наричат това правило, въведено през 1991 г., „праг“ или „бариера“ и то е разумно, доколкото отсява множество неубедителни кандидати, а и предпазва парламента от прекалено вътрешно раздробяване на споменатите вече 240.
Прагът обаче може да препъне и сериозни партии, както се случи още през 1991 г. В 36-ото НС не влязоха уважавани, че и репресирани стари демократи, докато вътре най-шумни се оказаха яростно посинели довчерашни комсомолци.

3000

Измерен в левове, доларът натежаваше през цялата 1996 г., той достигна 200 лв. в края на май, когато един хляб струваше 100 лв. През септември в отчаян опит да бъде овладяна галопиращата финансова криза основният лихвен процент беше вдигнат на 300 на сто.
В края на 1996-а хиперинфлацията вече чукаше на вратата; юнашки скочи и доларът, който на места се разменяше и за 3000 лева. Това не остана траен курс, но числото се запомни, отразявайки не само финансова реалност, но и психологическия шок към края на Виденовото управление, когато имаше „пенсии по 4-5 долара“.

150 000

През лятото на 1999 г. у нас се роди забележително доказателство на тезата „Всичко е относително“. 150 000 щатски долара са много пари и сега, и тогава, когато с тях можеха да се купят и 2 тристайни апартамента в София.
Но като цена за 75% от акциите на авиокомпания „Балкан“ сумата не е кой знае какво. И все пак толкова плати израелският бизнесмен Гад Зееви, а след това нахално се запретна да съди държавата. Работата е доста по-сложна, особено като имаме предвид, че националният ни превозвач беше пред фалит. Но „Балкан“ (със 150-те хиляди) си остана символ и марка на един особен вид нашенска приватизация.

800

„Готов съм - рече г-н Симеон Сакскобургготски - да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“
Беше 6 април 2001 г., а Преходът беше точно на 4164 дни. Забележете: това е половината от сегашната му възраст, така че още не бяхме обръгнали на демагози. И не щеш ли много българки и българи се вързаха на думите на бившия малолетен цар и му дадоха властта.
По-късно г-н Сакскобургготски неведнъж се е отмятал от своята дума и своето число. „Никога нищо не съм обещавал“, заяви той и съвсем неотдавна - през юни т.г. Което ни подсеща, че не всекиму е дадено да се държи царствено дори да има династическо потекло.

8/5/3

До това съотношение БСП, НДСВ и ДПС стигнаха след протяжни преговори през юли и август 2005 г. Така трябваше те да си разделят важните постове в държавата, а вероятно и други важни неща, произтичащи от властта. Формулата обаче се препъна почти незабавно в бурни недоволства около разпределянето на областните управители в България. Същото 8/5/3, наричано също 3/5/8, създаваше различни спънки в работата на ведомства и институции и допринесе колкото можа за безславния край на тройната коалиция.

Смени я, както знаем, ГЕРБ, чиито лидери сами пречат народът да ги запомни с някое хубаво число. Те постоянно говорят за милиарди и милиони. Споменават ги с такава скорост, че никой да не смогне да се замисли или да провери достоверността на милиардите и милионите. Какво пък, като политическа тактико-аритметика и това не е лошо.