Младежката безработица е болест, която мъчи България отдавна. Правителствата повтарят като заклинание колко важно е лечението й, но рецептите, които предписват, не дават желания резултат. Къде за пред Брюксел, къде за лична утеха, бълват програми с финансиране от бюджета или от Европа за работа на младите. Ефектът е краткротраен, защото облекчава симптомите, а не премахва причината. Решението според специалистите е: професионално ориентиране още от детската градина и училище, както и промяна в правилата на играта в социалното подпомагане, за да отиват парите при действително нуждаещите се.

Защо австрийският модел за ниска младежка безработица не проработи в Европа

 Веселка МАРИНОВА,
 Кореспондент на ПРЕСА във Виена

  Когато през март м.г. председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу беше в Австрия, той обеща, че съюзът ще „продаде“ австрийския модел за ниска младежка безработица. Австрийците се гордеят с най-добрия практичен модел в Европа - младежите от 15 до 24 г. се обучават в реални условия, а после безболезнено прекрачват на пазара на труда, вместо да се шляят по улиците, като нито учат, нито работят.
 На пръв поглед изглежда твърде просто - копираш австрийския модел. Да, ама не. Младежката безработица в Европа продължава да е зашеметяващо висока. Още по-тревожното е, че изследвания, направени от базирания в Мюнхен информационен институт, които са представени и на ЕК показват, че моделът на Австрия трудно се имитира, освен ако и държавата не застане зад него.
 Системи за професионално обучение има още в Германия (твърде сходна с австрийската) и в Швейцария. Какво правят австрийците?
 „През тази година - казва магистър Волфганг Бамберг - ръководител на центъра „Младите на работа“ - 40 000 млади хора в Австрия са постъпили за обучение в професионални центрове. Като се има предвид, че срокът на обучение е 3 г., общо броя на получаващите квалификация сега е 120 000. Компаниите им предоставят възможност за стаж от по 2-3 седмици. Целта е да убедим работодателите, че готвим качествени кадри.“ Резултатът е, че почти всички, преминали през центровете, после започват работа. „Магия“ обаче има. И тя е, че центърът „Младите на работа“ си има „лоби“ и никой от поддръжниците му не казва: „Това не е моя работа!“ „Лобито“ е обществото, онази част от него, която не просто казва „искам“, а продължава с „мога“ - местните компании, търговските камари на отделните провинции, профсъюзите, училищата, обществените институции. За борба с младежката безработица в Австрия през тази година от обществените фондове ще бъдат дадени 123 млн. евро (90% от необходимите пари). Останалата част идва от общините и компаниите.
 „Не е толкова важно колко точно пари ще бъдат вложени за обучението на младите. Същественото е връзката между институциите, създаването на работеща мрежа за решаване на проблемите“, казва Бамберг.
 Системата за професионално обучение в Австрия води началото си от края на Втората световна война. Сегашните центрове, създадени през 90-те години на ХХ век, стъпват на нея и доразвиват най-доброто от дотогавашния опит.

                                                                 Препъникамъните в Европа

За страни, където работните места по една или друга причина се сменят често, австрийската система не е подходяща. Компаниите не искат да инвестират в обучение на младите, защото, след като то свърши, те поемат към друг работодател за по-висока заплата. Младите пък не вярват на работодателите, защото знаят, че след изпитателния срок или малко след него ще бъдат уволнени, а на тяхно място ще влезе друг нископлатен младеж. Да не говорим за обучението „по принцип“ - заради дипломата за висше образование или тапията за професионална квалификация, които никой не знае кому и кога ще потрябват.
Австрийците също емигрират в други страни за по-високи заплати и по-добра професионална реализация. Но даже когато недоволстват, знаят, че имат сигурен гръб - социалната система на страната, която може и да поскърцва, но е добре смазан  механизъм. Той те пази - от раждането до пенсионирането. Другото са подробности. 

Мениджър социални медии

 Това е човекът, който управлява представянето на марката в сайтовете за споделяне, включително в платформи за снимки като Фейсбук, Гугъл, Туитър и други. Той снабдява клиентите и феновете с полезно допълнително съдържание. Очаква се професионалистите с такава дейност да растат с двуцифрени темпове, като в САЩ заплатите са между 23 и 86 хил. долара годишно.

Уебразработчик

 Разработчиците са хората, които създават и поддържат съвременните интернет страници, като се грижат за оформлението на сайта, навигацията и неговата функционалност. Младежите все повече се ориентират към подобен тип дейности, тъй като могат сами да разполагат с времето си.

Посредник при решаването на конфликти

 Естествено не става въпрос за обикновено квартално сбиване, а за сериозни спорове между организации, частни лица и фирми. Тъй наречените медиатори идват на помощ винаги, когато за всички страни е изгодно да се избегне ходенето по съдилища и плащането на съдебни разноски.

ПР експерт

 В България тази позиция е много модерна и предпочитана сред младите. ПР експертите се занимават не само с медийното представяне на институции, политици, бизнесмени и компании, а и с организация на събития и управление на кризисни ситуации. Затова им се налага бързо да се справят с огромно информационно съдържание. Таблетът, смартфонът и здравите нерви вече са задължителни.

Преводач

 Светът се глобализира, големите градове се превърнаха в съвременен Вавилон. Трансграничните сделки са ежедневие. Ако имате познания по някой не толкова често срещан език, то това със сигурност ще ви гарантира прилични доходи и дългосрочни ангажименти.

Личен консултант

 От фитнес инструктор до човек, който се занимава с мотивацията и психологическото състояние на друг, който го е наел. Модата на изповедите пред психоаналитик вече преплува океана и трайно се настани и у нас. Още повече - вече е въпрос на престиж да имаш личен консултант. Издава благосъстояние и стремеж към високо качество на живот.

Технолог медицинско лечение с радиоактивни лъчения

 Медицинското използване на йонизиращи лъчения е част от ядрената медицина, при която радиоизотопи изготвят специфични диагностични изследвания и дори лекуват. Звучи неразбираемо, нали? Да, но действията на йонизиращите лъчения намират най-широко приложени при лечението на злокачествени тумори.