Студентката Таня Данаджикова:

Мобилизираш се

Теодора ЙОЛЧЕВА

„Работила съм главно заради опита. Плащането обаче е важен стимул“, разказа за „Преса“ студентката Таня Данаджикова, която учи книгозидаване в Софийския университет.

Започнала да се труди в издателство още във втори курс, отначало почасово. „Имали сме различни периоди на натоварване“, признава момичето. Доказала, че се справя добре и впоследствие й предложили и договор. На постоянна заетост минала чак в четвърти курс и сега е щастлива на позицията си като литературен агент. „Преглеждам нови заглавия, пиша реценции, свързвам се с агенциите, които държат права за книги“, описва накратко задълженията си. Имала късмет с началниците: не я лишавали от време за училище, за четене и без проблеми я пускали в университета, когато имала изпит или важно контролно например. „Дори се притесняват дали съм имала достатъчно време за подготовка преди сесия“, разказва с усмивка студентката.

„Хубавото на това да учиш и работиш е, че много се амбицираш да се справяш и с двете и не се отпускаш, когато нямаш изпити или пък когато не си много ангажиран. С други думи - постоянно си във форма“, описва Таня предимствата да се трудиш, докато следваш. Макар нейният случай да не е такъв, момичето смята, че има и много хора, които работят, защото това е единственият начин да свързват двата края. „Според мен все пак повечето работещи студенти избират този вариант, защото искат да имат допълнителни доходи и да повишат стандарта си“, откровена е тя.

Заплата за бъдещ висшист – от 220 до 700 лв.

От 220 до 700 лв. предлагат на бъдещите висшисти кандидат-работодателите им. Това показа проверка на „Преса“ в бюро „Студентски труд“. В момента там са обявени едва около 44 работни места. Реално свободните позиции за студенти са много повече, но масово се публикуват по кариерните сайтове, вестниците и т.н.

На трудовия пазар за бъдещи висшисти има голямо разнообразие: младежите се търсят както за сервитьори, продавачи, служители в автомивка, така и за стаж по специалността. От 150 до 200 лв. на месец могат да си докарват кандидатите да помагат в офис по три часа дневно. Автомивка в столичния квартал „Лозенец“ е готова да даде 220 лв. за момче, което по няколко часа дневно обслужава дошлите „на баня“ автомобили. Адвокатска кантора търси свой бъдещ служител - IV или V курс право, на когото предлага заплата от 400 лв. Програмисти, специалисти по чужди езици и разработчици на софтуер се котират по-високо - заплатите тръгват от 700-800 лв. Обичайно младите компютърни специалисти могат да се договорят дори за по-добри пари. Гладът за подобни кадри е голям, определящо за наемането е не образованието, а това колко добри умения показва съответният човек пред монитора, разказват преминали през подобен подбор младежи. 

Бригадири без тръба

Без бригадирска тръба, приканваща да строим за Родината. Без отечествено-фронтовските песньовки „Елате хиляди младежи“ и „Пред нас са блеснали житата“. Модерните преди половин век ватенки днес са заменени със суитшъри и тениски с надписи на английски. А от слушалките на съвременните бригадири се носят от чалга ритми до див метъл.

Така изглежда през лято 2013-а първата и единствена засега доброволна студентска бригада у нас. Тя се прави в Мездра и това е нейното тринайсето поредно издание. 

Ефект три в едно

„Студентските бригади се оказаха успешна форма, чрез която градът ни придоби европейски облик. Възможността младите хора сами да си заработят парите за следващия семестър е едната страна на нещата. От друга, постигаме още няколко ефекта. Първият е, че възпитаваме, защото построеното със собствен труд се пази повече, и второ, показваме, че населеното място има перспективи за развитие и след като се дипломират, днешните студенти успешно ще могат да се реализират тук“, казва кметът на Мездра Иван Аспарухов.

Статистиката потвърждава думите на градоначалника. От близо 1400 бригадирствали през годините бъдещи висшисти в общината като млади специалисти - лекари, учители, адвокати и икономисти, са се завърнали около половината.

В продължение на месец 76 възпитаници на различни вузове в страната това лято ще почистват и облагородяват родния си град. Те работят на седем инфраструктурни обекта - кърпят и почистват улици, ремонтира и полагат тротоари, боядисват пейки, правят пътни маркировки. Още след първата работна седмица на бригадирите с чисто нова детска площадка бяха зарадвани малчуганите в ромската махала на Мездра, подновени бяха пейките на градския стадион, почистени бяха десетки водоотточни шахти, а бабите и дядовците в селата Елисейна и Игнатица вече ще тропкат с бастунчета по изкърпения асфалт.

Приликата с предците, градили социалистическа България, е, че и до днес кирката, лопатата и метлата си остават основно оръдие на труда на бригадирите.

От бригадирската до трудовата книжка

За безвъзмездното участие на нашите бащи и майки в построяването на Хаинбоаз, Димитровград, жп отсечките Самуил - Силистра, Ловеч - Троян и Перник - Волуяк свидетелстват пожълтелите им бригадирски книжки. Именно тези малки книжчици навремето, освен че са били свидетелство за „благонадеждност, са отваряли врати за университети, чиновнически постове, че даже и да се купи без ред „Волга“ или „Москвич“.

Съвременните бригадири вписват, но в трудови книжки първия си месец стаж. Те имат сключени трудови договори с мест-ното общинско предприятие „Чистота“. Застраховани са и им се начисляват всички данъци и осигуровки. За работата си бъдещите магистри и бакалаври ще получат от 350 до 450 лв. в зависимост от обекта, на който се трудят. За целта общината е заделила от бюджета си 30 000 лв. за 2013 г.

„Приятно е да се работи с млади и отговорни хора. Ефектът от труда им само през 2012 г. е: изкърпени 2049 кв. м улици в общината; основно обновени седем улици със саморъчно излети и положени тротоари и бордюри; начертана 5000 м пътна маркировка; почистени дерета; удължено трасе на Алеята на изкуствата; модернизиран градски парк и т.н. И това лято направеното от
студентите няма да е малко. „Освен традиционно добрата ни работа с община Мездра по организирането на студентските бригади дължим благодарност на фирмите, които ни доставят на заводски цени инертните материали“, каза пред „Преса“ директорът на общинското предприятие „Чистота“ Стефан Симеонов.

Добри думи за работата на младежите и девойките от студентска бригада 2013 отправят и техническите ръководители на отделните групи: инж. Божко Александров, Валентин Генов, Христо Илиевски, Красимира Проданова, Мариана Илиева и Евгени Кучков.

По обектите

Храсторезите, кирката и лопатата - това свързва за месец третокурсници от Великотърновския технически университет, Югозападния университет, УНСС и Варненския свободен университет. Цветомир Янков, Николай Йотов, Николай Милчев и Ивайло Нецов са част от групата, която облагородява 10 дка крайградски парк. Младежите са доволни, че с изработени собствени средства ще могат да си платят поредния семестър. Мислят дори да заделят по някой лев и след бригадата пак заедно да стигнат до морето.

На метри от разчистващите терени е друга група студенти, която трасира алеи, пробива дупки за парково осветление и монтира пейки. За Ива Гичева (III курс в Русенския университет), Стивън Страхилов (второкурсник в УНСС) и третокурсниците в Благоевград Цветомир Николов и Александра Александрова бригадата е като някогашната казарма - научава те да работиш в екип и създава приятелства. Четвъртокурсничките от Югозападния университет Вероника Дичева и Ива Бойкова и връстничките им, бъдещите лекарки Виолетка Савчева и Йоанна Петрова, без страх за маникюрите бъркат бетон, с който да свържат плочите на новоизграждащия се тротоар на ул. „Бузлуджа“ в Мездра. Момичетата са чели и слушали много за епохата, „когато се наливаха основите“.

Смятат, че времето на бригадирските огньове отдавна е отминало, но и днес има място за романтика. Не по ноти и не с песен минава делникът на Георги Вълканин (първокурсник в Музикалната академия), на Георги Иванов (НСА) и на Мартин Марков (Аграрна академия). Тяхната работа е най-трудна и най-отговорна, защото сами забъркват и изливат бетона в калъпи и така го превръщат в бордюри и тротоарни плочки. От пропорцията зависят здравината и срокът на износване на готовия продукт. Общинското предприятие е патентовало технологията и по този начин цената на плочка пада от три на един лев. „Не сме старомодни, пък и няма как да ни гони носталгията. Бригадирското движение винаги е имало смисъл, стига да не се обвързва с идеология. А ако наистина обичаш родното си място, най-добре е да направиш нещо за него“, казва на сбогуване необичайното трио.