Емблематичното детско предаване „Милион и едно желания“ даряваше с усмивки децата. Управляващите пък актуализираха бюджета заради желанията и на бизнеса, и на социално слабите групи. Общата им стойност надхвърля милиард. Поне за това говорят цифрите. Икономиката е зле, до усмивки може и да не се стигне, но поне ще се намали градусът на финансовото напрежение. „Без актуализация държавата няма да е коректен платец и фискалният резерв ще се срине до 2 млрд. лв.“, обяви финансовият министър Петър Чобанов през дните за дебат по ревизията на държавните сметки.
Веднага след като правителството се закле, управляващите обявиха, че ще се опитат да работят в рамките на вече приетия бюджет 2013 г. По-късно, след като бяха направени анализи и оценки, кабинетът смени позицията си - „приходите изостават, ще променяме бюджета“. За по-малко от месец финансовият министър Петър Чобанов изработи и внесе в Министерския съвет прекроени сметки.
Политическото противопоставяне по пътя на актуализацията от правителството към парламента е ясно за всички. Дебат по същество обаче почти нямаше.
Министрите обясняваха надълго и нашироко, че положението е критично - парите в хазната без актуализация ще стигнат до края на август, фискалната дисциплина, с която бившият вицепремиер Симеон Дянков се хвалеше, се оказа бутафорна. В опит да стабилизират държавните финанси управляващите решиха: ще се тегли
заем от 1 милиард лева,
за да не се срине резервът, а разходите ще се увеличат, за да се покрият най-належащите нужди. Така до края на годината финансовото министерство ще има възможност да емитира нов дълг. България ще излезе за втори път на международните пазари в рамките на две години. Кога обаче и при какви условия ще се пусне емисията, все още не е ясно. Министър Чобанов успокоява, че ще се търсят най-изгодните варианти за страната. Именно около заема са и основните критики към ревизията на бюджета. За какво ни е, кой ще го плаща?
Според премиера Орешарски и неговия финансист номер 1 целта е ясна, както е модерно да се казва - прозрачна. Трябва да се осигурят средства за фискалния резерв, така че той да не пада под санитарния минимум от 4,5 млрд. лв. Да не забравяме - през януари и февруари догодина кабинетът трябва да извади 450 милиона лева за покриване на стари борчове.
Актуализацията променя и приходно-разходната част в счетоводния баланс на държавата. В мотивите си към законопроекта за промени на бюджета Петър Чобанов бе посочил, че допълнителните разходи са необходими заради неотложните мерки на правителството, сред които разплащане с бизнеса. За тази цел в документа бе записано, че
в резерва за непредвидени разходи постъпват допълнителни 286 млн. лв.
За разплащане на дълговете към бизнеса държавата ще отпусне 160,4 млн. лв., като част от парите са по договори на Министерството на отбраната, МВР и правосъдното ведомство. Последните официални данни показват, че централното правителство (министерства и агенции) има борчове за 107 млн. лв. От тези средства ще се отделят и пари за инвестиции в здравеопазването, и средства за земеделските производители. Разбивки кой, колко ще похарчи и за какво, обаче няма.
В графата с неотложните разходи ще влязат и 40 млн. лв. за социални плащания на най-уязвимите групи. Социалният министър Хасан Адемов даде подробна справка за този допълнителен разход. За обезщетения и помощи за деца държавата ще отпусне 11 млн. лв., за интеграция на хората с увреждания - 20 млн. лв., и за социално подпомагане - 9 млн. лв.
Към непредвидените харчове попадат и 85,6 млн. лв., които ще компенсират разходите за „зелена“ енергия заради поевтиняването на цените на тока от началото на месеца. Парите пък щели да дойдат от продажбата на парникови квоти. Смело предположение, след като никой засега не може да остойности какви ще са приходите от този вид търговия.
Кабинетът „Орешарски“ направи корекция и в приходната част. Петър Чобанов бе категоричен, че приходните агенции няма да успеят да съберат 980 млн. лв., които бяха планирани от екипа на Симеон Дянков в бюджет 2013. Данъчни и митници обаче ще трябва да се постараят. С ревизията приходите се намаляват с 555 млн. лв., а не с близо милиард. В края на годината се очаква постъпленията от най-доходоносния налог - ДДС, да са с 229 млн. лв. по-малко
до 7,655 млрд. лв. При дискусиите по бюджета в края на м.г. точно ДДС и акцизите бяха налозите, на които кабинетът „Борисов“ залагаше най-големи надежди за по-високи приходи. Оказва се обаче, че и при акцизите планирането е било грешно. Те ще са със 195 млн. лв. по-малко. При другите приходоизточници - като корпоративен данък, налог върху доходите на физическите лица и др., спадът до края на годината ще е между 13 и 50 млн. лв. за всеки поотделно.
„Дупката“ в данъчните приходи се оказва значителна,
но кабинетът търси други източници на свежи пари. В прекроения бюджет управниците са записали 348 млн. лв. повече постъпления от неданъчни приходи. При обсъждането на закона обаче никой не обоснова откъде ще дойдат парите. Точно обратното - в актуализацията са записани само два показателя с повишени приходи. Единият са постъпленията от собственост (имоти на държавата, отдадени под наем), които ще се увеличат с 83 млн. лв. За останалите 265 млн. няма разбивка и не е ясно откъде ще дойдат те.
Тези допълнителни приходи обаче стопяват недостига на пари в хазната. В крайна сметка бюджетните доходи са намалени с 207 млн. лв.
|
*Актуализацията обхваща единствено приходно-разходната част на ниво републикански бюджет. В него влизат дейностите, финансирани от държавата. В Консолидираната фискална програма са републиканският бюджет, бюджети на социалното осигуряване, бюджет на съдебната власт, бюджети на общините, бюджети на ВУЗ, БАН, БНТ и БНР, извънбюджетни фондове и сметки, и парите от ЕС. В нея приходите са 30,385 млрд. лв., а разходите са 31,978 млрд. лв. Дефицитът по консолидираната програма е 1,593 млрд. лв. и се увеличава с 493 млн. лв.(в. Преса, печатно издание, брой 226 (577) от 20 август 2013)
Данни: МФ
(в. Преса, печатно издание, брой 226 (577) от 20 август 2013)