18119 | 23 авг. 2013 | 06:26
„Абе Ники, не взеха ли много често да гърмят газови бутилки?” - каза преди 3-4 години моят приятел Наско. И с кротък сарказъм добави: „Или не е интересно за един журналист...“
Стабилен и наглед, и по нрав, той е спец в строежите и кофражите и е мислещ техничар, и нямат тайни за него машинариите на автомобила или багера. Един от онези енциклопедисти на реалните неща, върху чиито плещи нашият тук свят се крепи повече, отколкото върху прехваления външен инвеститор.
Наско смята, че работата е сбъркана, още когато системата БДС (Български държавен стандарт) е сменена с нещо уж по-модерно и пазарно. И не вярва, че едни пожелателни норми може да заместят математическата строгост на стандартите.
* * *
Често гърмят, вярно е. Десетки, стотици са публикациите като: „Газова бутилка избухна и причини пожар в „Младост“ 2“ (декември 2006); „Млад мъж загина в София при взрив на газова бутилка“ (януари 2007); „Баща загина, а синът му обгоря при взрив на газова бутилка“ (юни 2011).
Взривът на 18 август нашумя единствено защото отекна до жълтите павета. По същата причина спешно заповядаха „проверки в цялата страна на обекти, в които се ползва или съхранява пропан-бутан“. Затракаха колелцата на онази нашенска „държава на „после“-то“, която вбесява проф. Драгомир Драганов (виж „Преса“, 13 август т.г.)
* * *
Когато преди 35 години за първи път си взех газова бутилка, ми дадоха и документ с печат и подписи - кой и кога я е проверил. И трябваше да изкарам 2-3 часа курс, и да подпиша, че са ме инструктирали. И зареждаха бутилката само на определени места.
А в наши дни кой да е - на всеки голям пазар - продава нещо си, направено неизвестно къде и от кого; сетне това нещо се пълни и се вози както дойде...
Впрочем на 13 юни 1911 г. в „Държавен вестник“ (бр. 126) излиза следното: „Ние, Фердинанд I, одобряваме Временния правилник за контрола на парните котли и газови резервоари.“ Тогава под „газ“ разбират течно гориво, „контрол“ обаче означава същото, което и днес.
Да, минимум 100 години държавна традиция за опасните съоръжения. Монархията можеше да налага ред, народната република също, а демокрацията още срича тази дума: „Р... Е... Д...“.
И, разбира се, говорим не само за пропан-бутан.
* * *
„Не е ли интересно?“, подсмива се Наско. С ръка на сърце, повечето медии се интересуват, колкото и държавата. Случка те няма да пропуснат, особено ако има смърт - ще описват в надпревара. Хем е любопитно, хем лесно за разказване. Друга работа е Проблемът зад случките, зад тяхната непоносима честота - той е скучен и много усилия струва да го разчоплиш.
Тъй че, когато гърмят бутилки, ние всички ахкаме и охкаме, обаче не ги чуваме истински. И има да се учим.
(в. Преса, печатно издание, брой 229 (580) от 23 август 2013)
Мобилна верси
RSS
