16892 | 29 авг. 2013 | 12:32

Законопроектът за вероизповеданията залага неописуеми беди за историческото ни наследство

19 април 2007 г. Тленните останки на българския цар Калоян са препогребани с държавни почести до старинната църква „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Паметникът, който години наред се рушеше от наводнения, е изцяло ремонтиран.

Проф. Божидар ДИМИТРОВ

Предложеният още в първите дни на 42-рото Народно събрание нов Закон за вероизповеданията от представители на управляващите партии и „Атака“ заслужава наистина внимателен анализ. Заслужават сериозно внимание и мотивите на вносителите или на заинтересованата група хора, стоящи зад тях. Безусловно трябва да се реши въпросът със собствеността (по-точно скрепяването й с нотариален акт) на ДЕЙСТВАЩИТЕ храмове - църкви, джамии, синагоги и т.н. Между тези, които нямат нотариален акт, е дори катедралният храм на Българската патриаршия „Свети Александър Невски“. Съгласен съм дори да се опростят държавните вземания от тях (такси, данъци и т.н.), стига финансовият министър да е съгласен с това. Но наистина е непосилно за Българската православна църква (БПЦ) да плати три милиона лева в момента, в който си получи нотариалния акт за храма „Св. Александър Невски“. 

Също така едва ли някой би протестирал срещу залегналите в законопроекта клаузи, уреждащи трудовите отношения на свещениците от всички 120 регистрирани вероизповедания у нас. Казвам го без сянка от усмивка. Спорът и несъгласията, изглежда, ще се завъртят около петдесетина църкви, джамии и синагоги, секуларизирани (б. р. - превърнати в светски) от десетилетия и обявени за паметници на културата. Тук мненията наистина се разделят. Откровени лобисти на този закон, обявявайки, че всички храмове са дом на Бога, заявяват че „академици, професори“ и разни други такива трябва да си гледат техните си работи, а храмовете да бъдат върнати на вероизповеданията. Академици и професори обаче твърдят, че тези домове на боговете (над 100 божества, ако съдим по броя на регистрираните вероизповедания) са и паметници на културата. И нещо повече - България е подписала

куп международни конвенции

че държавата ще ги изучава, консервира, реставрира и поддържа. И още - че те не са само нейни, а и на световното културно наследство. Разбира се, някой ще запита защо за тях да не се грижи църквата. Наистина един кретен бе казал преди години, че за тези имоти държавата е лош стопанин. Идете и разгледайте Боянската църква, посетете Земенския манастир, църквата в Добърско, вижте храма „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, за да видите лош стопанин ли е държавата. Тези църкви ми бяха предадени в руини преди десетина години. Погледнете ги сега.

Но вероизповеданията, които броят завистливо скъсаните билетчета в тези църкви музеи, едва ли знаят какви средства влага държавата за реставрацията и поддържането на храмовете. Едва ли знаят колко струват машинките с които се поддържа определена температура, влажност, светлост и т.н. Със сигурност знам, че вероизповеданията нямат нито необходимите кадрови ресурси да мениджират тези храмове, нито необходимите финансови средства, нито желанието да действат съобразно правилата на ЮНЕСКО, да речем. Ако не вярвате и смятате, че БПЦ ще опази Боянските, Земенските и Добърските стенописи

идете и вижте стенописите

на катедралния й храм „Св. Александър Невски“. Можеха да ги оправят и без нотариален акт. Не са верни и моралните мотиви, излагани в лобистките изявления по медиите от типа на „държавата ги заграби насилствено навремето“. Всичките петдесетина църкви, джамии, синагоги, за които става дума, са секуларизирани от държавата и преди, и след 9 септември 1944 г. само след изоставянето им от съответните вероизповедания. Причините за това изоставяне са различни - най-често то е поради липса на вярващи, изселили се от съответния регион. Такъв е случаят с джамиите в Кюстендил, Самоков, Стара Загора, синагогите в Бургас и Видин, църкви в обезселващи се и от християни райони. Другаде храмове като Боюк Джамия са изоставени още преди Освобождението през 1878 г. поради конструктивни недостатъци. Понякога за тях са изплатени обезщетения. Някога селяните в Бояна например решили да разрушат Боянската църква, за да си построят по-голяма. В последният момент се намесва царицата, която кара Фердинанд I да даде едно свое място в Бояна и малко пари за строежа и така спасява този световен паметник. Затова е и погребана в двора й.

В цял свят, а не само в България

изоставените сгради се одържавяват

След това или ги премахват, ако крият опасност от самосрутване,  или - ако представляват ценност - ги обявяват за културно-исторически паметници. През 1995 година правих изложба в Пасау, Германия, в разкошен католически манастир, току-що одържавен от германските власти, тъй като бил напуснат от монасите и църквата не плащала за него данъци, такси и т.н.

Опит за връщане на въпросните петдесетина храма ще възбуди и други страсти - този път и между вероизповеданията. На кого да се върнат храмовете. Повечето от тях са били църкви, после джамии, после пак църкви. Има и обратни случаи – сгради, построени като джамии, да са обърнати в църкви („Св. „Седмочисленици“ в София е на мястото на т. нар. Черна джамия). Споровете ще са добре дошли за орда адвокати, но не и за обществото.

Националисти пък могат да обявят, че мюсюлманите нямат право не само защото джамиите са преустроени в църкви, но и защото дори строеното от тях е върху заграбена от българите земя. Така е по силата на османския закон, според който цялата завоювана земя става собственост на султана и той я раздава за земеделска обработка или за строежи.

Затова нека подготвяният закон спре до нотариалните актове на действащите храмове и уреждане на техния статут. Останалото е излишно разбунване на духовете и неописуеми беди за културно-историческото наследство. 

(в. Преса, печатно издание, брой 235 (586) от 29 август 2013)