32587 | 5 септ. 2013 | 11:55

Малка разходка до творческите корени на БАСТА

11 ноември 2010 г. Движението АБВ, подкрепено от Георги Първанов, докато беше президент, на един от проведените дебати.

Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията - тези 8(!) думи са име на партията, която зидат бившият аграрен министър Мирослав Найденов и други отцепници от ГЕРБ. Сведено до инициали, това име е БАСТА, което пък означава „Стига! Достатъчно!“ (виж справката долу на тази страница). Разбира се, простото „Стига!“ отстъпва по твърдост и енергия на „Баста!“, дума, която в българския език звучи 

като команда или ругатня.

Неслучайно силно са се старали да измислят съкращението, то дори си носи белези и шевове от мисленето. Наименуването на партии все повече е белязано от традициите и суеверията, според които българинът кръщава децата си.

В името той често търси магия - я светец да е покровител на отрочето (Георги, Иванка), я смел юнак да му е пример (Момчил), я добро пожелание да звучи всеки път, когато се обърнат към него (Здравка). А освен това всяка начина-еща партия се чуди с какво да грабне вниманието на избирателя. В тези търсения е силно изкушението такова име да нагласим, че абревиатурата да бъде и дума, запомняща се дума*.

БАСТА и Баста!... Досега обаче само една партия, наречена по такъв начин, е преуспяла - ГЕРБ. През 2006 г. се яви движението „Граждани за европейско развитие на България“, то отвори път и за самата ПП ГЕРБ.

В интерес на истината на всеки е ясно, че партията си е на Бойко Борисов, т.е. би имала 

абсолютно същите победи и провали

 и ако се казваше да речем ПП „Бръм“. Просто тогава нейните членове нямаше да бъдат разговорно наричани „ГЕРБ-ери“, а по съответен друг начин. У нас търсенето на по-оригинални партийни наименования е мода най-вече на XXI век. В зората на прехода имената често си идваха сами - с възстановяване на партиите, разтурени в миналото (като Радикалдемократическа и Социалдемократическа).

Други пък - според практиката, най-привична и по света, отразяваха избраната политическа ориентация и философия: християндемократическа, либерална, екологическа (зелена) и т.н. (Днес се идентифицират много по-разтегливо, например с прословутия „център-дясно“, където цари голяма блъсканица, но и БАСТА се надява да намери там местенце.) С името си други партии (по-точно заявки за партии) афиширaха кого представят - работници, собственици, онеправдани, сърдечно болни. През 1990-а имаше и такъв всеобхватен: Национална партия на труда, частните собственици, производителите и творците; девет думи, но съкращението - НПТЧСПТ, очевидно за нищо не става.

С времето партийният именник взе да става все по-пъстър, да припомним само Българския бизнес блок (БББ) и движение „Гергьовден“. Но ако в началото на 90-те някои инициали образуват дума, то е по съвпадение, както явно личи при Християн-аграрната партия (1992 г.) - ХАП. А покълналото към края на 1989-а в БКП/БСП Алтернативно социалистическо обединение (АСО) по-късно получи и огледален двойник - Обединена социалдемократическа алтернатива, или ОСА. Случайно или не, АСО въведе в именника 

думата „алтернатива“

 - извънредно полезна, тъй като с нейна помощ всеки партиен кръстник винаги има под ръка едно А. (Нали така, БАСТА?) Въпросното А свърши работа още в първото умишлено търсено „двойно име“ - Демократична алтернатива за републиката (ДАР), левоцентристка коалиция, съшита за изборите на 18 декември 1994 г. В нея наднича слабостта на Александър Томов към кратки и звучни абревиатури като ГОР - Гражданско обединение за републиката (съучредител на ДАР), а после БЕЛ (Българска евролевица).

Начинанието беше амбициозно, тръгна даже в. „ДАРпрес“. Но на изборите ДАР убедително зае първото място... сред 40-те формации, недостигнали 4-процентовия праг за влизане в парламента. На ДАР дариха гласовете си 97 057 души, 3,79 на сто. После вестникът спря, коалицията се разпадна, съдба също свойствена на проектите на Томов.

От онзи период е и Демократичният алианс, в който водеща роля игра д-р Константин Тренчев. Макар рядко използвано, съкращението бе симпатично - ДА. През 2001 г. дойде най-силният момент на алианса, тогава той подкрепи кандидатурата на Ренета Инджова за президент (с вице Кръстьо Илов); за тях гласуваха 139 680 души, 4,92 на сто. Приятната дума „ден“ бе изкушила авторите на две партийни заявки от 2000 г.: софийските Гражданско движение „Демокрация, единство, независимост“ (ДЕН) и Политическа партия „Движение за единение на нацията“ (ДЕН). И двете живяха ден до пладне, оставяйки като непризнат принос „единство“-то, тъй практично заради буквата Е.

 НИЕ - „Национален идеал за единство“, изникна като парла-ментарна група в 39-ото НС, останало ненадминато по вътрешни разроявания. Сформираха я бивши депутати от НДСВ; като по-дълготраен проект обаче тяхното НИЕ не стигна доникъде. Днес НИЕ се казва отломка от разцепилата се през 2010 г. ВМРО; най-известен в нея е Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив.

Схемата ТИП (Търсим Име за Партия) не подмина и циганските формации. Близкият до СДС Илия Илиев поведе през 2002 г. Движение за равноправен обществен модел. Той едва ли би избрал толкова усукано, ако в инициалите (ДРОМ) не блясваше думата „ром“. Освен това на цигански език „друм“, както и на български, означава път. (Има и движение, ритмично наречено „Рома друм“.) Миналия месец пък роми от цялата страна учредиха ОПС - новата партия „Обединение, прогрес и справедливост“. Абревиатурата й иначе намираме с две значения - едното е от древноримската митология, където Опс е име на богинята на жътвата, плодородието и изобилието. Другото обаче е по-популярно у нас като възклицанието ОПС в разни западни езици, използвано при лапсус.

Преди няколко години 

забуча вълната на т.нар. бизнес партии,

а на гребена й мощно се понесе ЛИДЕР (учредената през юни 2007 г. Либерална инициатива за демократично европейско развитие). Усетихте ли, нейното ЕР е същото като в ГЕРБ?... Досущ като в Бойко-Борисовата партия ЛИДЕР си имаше и лидер (Кънчо Филипов), и неформален лидер - бизнесмена Христо Ковачки, прочул се после и чрез своите неприятности с правосъдието.

Страшно амбициозни, от ЛИДЕР още през 2008 г. претендираха за десетки хиляди членове и симпатизанти, после се включиха в предизборната коалиция „Напред“ и очакваха тя да има 25 места в 41-вото НС. Все пак на 5 юли 2009 г. „Либералната Инициатива“ се яви сама, спечели 137 684 гласа и не можа да прескочи 4-процентовия праг, макар че мнозина в предприятията на Ковачки бяха задължени да пуснат бюлетини за нея; в „Демократичното Европейско Развитие“ можело и така...

В началото на 2012-а бившият атакист Слави Бинев направи „Гражданско обединение за реална демокрация“, сиреч ГОРД (не ви ли намирисва на имитация на ГЕРБ?). Любопитно е, че пак тогава в Русе изникна и друг ГОРД („Гражданско обединение за реформи в държавата“); създадоха го отцепници от ДПС, разочаровани от Доган. А това лято те се вляха в НФСБ, формацията на разочарования от „Атака“ Валери Симеонов; ами да, наистина, неведоми са пътищата политически... Наесен ще навърши годинка и партията „Демократична алтернатива за национално обединение“ - ДАНО. 

Щом става за обединение - дано. Ама надали... Не остават назад и на гражданския терен. Преди около две години в мрежата се организираха хора, възмутени от цените на горивата. Те привлякоха вниманието, предизвиквайки 

опашки по бензиностанциите

 после се включиха и в други протести. Толкова популярно стана тяхното сдружение СИЛА, че днес малцина се сещат какво значат четирите букви, а именно „Съюз на интернет любителите на автомобили“.

Обратната участ - тотална забрава, сполетя друга една инициатива, крепена преди две-три години на ръба между гражданското и политическото. АБВ не е дума, но за българската душа е повече от дума, а именно емоционално зареден синоним на „азбука“, „Върви народе, възродени“ и т.н.

Движението АБВ - „Алтернатива (познато, нали?) за Българско Възраждане“, беше криво-ляво дискретно подкрепяно от Георги Първанов още в битността му на действащ президент. (Трябваше да е не партия, а „генератор на идеи“, мотив, с който сега други хора се мъчат да ни продадат и други политически проекти.)

Ала толкова хитро игра Първанов с АБВ, че надхитри сам себе си. С проекта той хем даде лесен аргумент на противниците си от ГЕРБ, хем пося съмнения в БСП и накрая така и не се пребори за лидерското място. В политиката, както и в човешкия живот, името е важно. Но никога името не е всичко.

(в. Преса, печатно издание, брой 242 (593) от 5 септември 2013)