11 ноември 2010 г. Движението АБВ, подкрепено от Георги Първанов, докато беше президент, на един от проведените дебати.
Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията - тези 8(!) думи са име на партията, която зидат бившият аграрен министър Мирослав Найденов и други отцепници от ГЕРБ. Сведено до инициали, това име е БАСТА, което пък означава „Стига! Достатъчно!“ (виж справката долу на тази страница). Разбира се, простото „Стига!“ отстъпва по твърдост и енергия на „Баста!“, дума, която в българския език звучи
като команда или ругатня.
Неслучайно силно са се старали да измислят съкращението, то дори си носи белези и шевове от мисленето. Наименуването на партии все повече е белязано от традициите и суеверията, според които българинът кръщава децата си.
В името той често търси магия - я светец да е покровител на отрочето (Георги, Иванка), я смел юнак да му е пример (Момчил), я добро пожелание да звучи всеки път, когато се обърнат към него (Здравка). А освен това всяка начина-еща партия се чуди с какво да грабне вниманието на избирателя. В тези търсения е силно изкушението такова име да нагласим, че абревиатурата да бъде и дума, запомняща се дума*.
БАСТА и Баста!... Досега обаче само една партия, наречена по такъв начин, е преуспяла - ГЕРБ. През 2006 г. се яви движението „Граждани за европейско развитие на България“, то отвори път и за самата ПП ГЕРБ.
В интерес на истината на всеки е ясно, че партията си е на Бойко Борисов, т.е. би имала
абсолютно същите победи и провали
и ако се казваше да речем ПП „Бръм“. Просто тогава нейните членове нямаше да бъдат разговорно наричани „ГЕРБ-ери“, а по съответен друг начин. У нас търсенето на по-оригинални партийни наименования е мода най-вече на XXI век. В зората на прехода имената често си идваха сами - с възстановяване на партиите, разтурени в миналото (като Радикалдемократическа и Социалдемократическа).
Други пък - според практиката, най-привична и по света, отразяваха избраната политическа ориентация и философия: християндемократическа, либерална, екологическа (зелена) и т.н. (Днес се идентифицират много по-разтегливо, например с прословутия „център-дясно“, където цари голяма блъсканица, но и БАСТА се надява да намери там местенце.) С името си други партии (по-точно заявки за партии) афиширaха кого представят - работници, собственици, онеправдани, сърдечно болни. През 1990-а имаше и такъв всеобхватен: Национална партия на труда, частните собственици, производителите и творците; девет думи, но съкращението - НПТЧСПТ, очевидно за нищо не става.
С времето партийният именник взе да става все по-пъстър, да припомним само Българския бизнес блок (БББ) и движение „Гергьовден“. Но ако в началото на 90-те някои инициали образуват дума, то е по съвпадение, както явно личи при Християн-аграрната партия (1992 г.) - ХАП. А покълналото към края на 1989-а в БКП/БСП Алтернативно социалистическо обединение (АСО) по-късно получи и огледален двойник - Обединена социалдемократическа алтернатива, или ОСА. Случайно или не, АСО въведе в именника
думата „алтернатива“
- извънредно полезна, тъй като с нейна помощ всеки партиен кръстник винаги има под ръка едно А. (Нали така, БАСТА?) Въпросното А свърши работа още в първото умишлено търсено „двойно име“ - Демократична алтернатива за републиката (ДАР), левоцентристка коалиция, съшита за изборите на 18 декември 1994 г. В нея наднича слабостта на Александър Томов към кратки и звучни абревиатури като ГОР - Гражданско обединение за републиката (съучредител на ДАР), а после БЕЛ (Българска евролевица).
Начинанието беше амбициозно, тръгна даже в. „ДАРпрес“. Но на изборите ДАР убедително зае първото място... сред 40-те формации, недостигнали 4-процентовия праг за влизане в парламента. На ДАР дариха гласовете си 97 057 души, 3,79 на сто. После вестникът спря, коалицията се разпадна, съдба също свойствена на проектите на Томов.
От онзи период е и Демократичният алианс, в който водеща роля игра д-р Константин Тренчев. Макар рядко използвано, съкращението бе симпатично - ДА. През 2001 г. дойде най-силният момент на алианса, тогава той подкрепи кандидатурата на Ренета Инджова за президент (с вице Кръстьо Илов); за тях гласуваха 139 680 души, 4,92 на сто. Приятната дума „ден“ бе изкушила авторите на две партийни заявки от 2000 г.: софийските Гражданско движение „Демокрация, единство, независимост“ (ДЕН) и Политическа партия „Движение за единение на нацията“ (ДЕН). И двете живяха ден до пладне, оставяйки като непризнат принос „единство“-то, тъй практично заради буквата Е.
НИЕ - „Национален идеал за единство“, изникна като парла-ментарна група в 39-ото НС, останало ненадминато по вътрешни разроявания. Сформираха я бивши депутати от НДСВ; като по-дълготраен проект обаче тяхното НИЕ не стигна доникъде. Днес НИЕ се казва отломка от разцепилата се през 2010 г. ВМРО; най-известен в нея е Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив.
Схемата ТИП (Търсим Име за Партия) не подмина и циганските формации. Близкият до СДС Илия Илиев поведе през 2002 г. Движение за равноправен обществен модел. Той едва ли би избрал толкова усукано, ако в инициалите (ДРОМ) не блясваше думата „ром“. Освен това на цигански език „друм“, както и на български, означава път. (Има и движение, ритмично наречено „Рома друм“.) Миналия месец пък роми от цялата страна учредиха ОПС - новата партия „Обединение, прогрес и справедливост“. Абревиатурата й иначе намираме с две значения - едното е от древноримската митология, където Опс е име на богинята на жътвата, плодородието и изобилието. Другото обаче е по-популярно у нас като възклицанието ОПС в разни западни езици, използвано при лапсус.

Преди няколко години
забуча вълната на т.нар. бизнес партии,

а на гребена й мощно се понесе ЛИДЕР (учредената през юни 2007 г. Либерална инициатива за демократично европейско развитие). Усетихте ли, нейното ЕР е същото като в ГЕРБ?... Досущ като в Бойко-Борисовата партия ЛИДЕР си имаше и лидер (Кънчо Филипов), и неформален лидер - бизнесмена Христо Ковачки, прочул се после и чрез своите неприятности с правосъдието.
Страшно амбициозни, от ЛИДЕР още през 2008 г. претендираха за десетки хиляди членове и симпатизанти, после се включиха в предизборната коалиция „Напред“ и очакваха тя да има 25 места в 41-вото НС. Все пак на 5 юли 2009 г. „Либералната Инициатива“ се яви сама, спечели 137 684 гласа и не можа да прескочи 4-процентовия праг, макар че мнозина в предприятията на Ковачки бяха задължени да пуснат бюлетини за нея; в „Демократичното Европейско Развитие“ можело и така...
В началото на 2012-а бившият атакист Слави Бинев направи „Гражданско обединение за реална демокрация“, сиреч ГОРД (не ви ли намирисва на имитация на ГЕРБ?). Любопитно е, че пак тогава в Русе изникна и друг ГОРД („Гражданско обединение за реформи в държавата“); създадоха го отцепници от ДПС, разочаровани от Доган. А това лято те се вляха в НФСБ, формацията на разочарования от „Атака“ Валери Симеонов; ами да, наистина, неведоми са пътищата политически... Наесен ще навърши годинка и партията „Демократична алтернатива за национално обединение“ - ДАНО.
Щом става за обединение - дано. Ама надали... Не остават назад и на гражданския терен. Преди около две години в мрежата се организираха хора, възмутени от цените на горивата. Те привлякоха вниманието, предизвиквайки
опашки по бензиностанциите
после се включиха и в други протести. Толкова популярно стана тяхното сдружение СИЛА, че днес малцина се сещат какво значат четирите букви, а именно „Съюз на интернет любителите на автомобили“.
Обратната участ - тотална забрава, сполетя друга една инициатива, крепена преди две-три години на ръба между гражданското и политическото. АБВ не е дума, но за българската душа е повече от дума, а именно емоционално зареден синоним на „азбука“, „Върви народе, възродени“ и т.н.
Движението АБВ - „Алтернатива (познато, нали?) за Българско Възраждане“, беше криво-ляво дискретно подкрепяно от Георги Първанов още в битността му на действащ президент. (Трябваше да е не партия, а „генератор на идеи“, мотив, с който сега други хора се мъчат да ни продадат и други политически проекти.)
Ала толкова хитро игра Първанов с АБВ, че надхитри сам себе си. С проекта той хем даде лесен аргумент на противниците си от ГЕРБ, хем пося съмнения в БСП и накрая така и не се пребори за лидерското място. В политиката, както и в човешкия живот, името е важно. Но никога името не е всичко.
|
Basta и други италиански работи
(„Бастисвам“ няма нищо общо; тук произходът е турски, от глагол със значение „нападам“. И съвсем отделен е въпросът, че движение с име „Баста“ вече имаше през март т.г.) Идеята, която са си харесали създателите на БАСТА, има един недостатък. Работата е, че „лафовете“ в разговорната реч, както и редица заемки от чужди езици, не са вечни. (Младежи, които са се събрали на „парти“, може би знаят и че са на „купон“; те обаче ще гледат неразбиращо, ако чуят „жур“.) Даже в речниците пише, че думата „баста“ е разговорна и се използва рядко. Тя беше остаряла още през 60-те години и например стоеше нелепо в написаната по онова време „Ода за СССР“. „Баста“ просто няма дълголетието на (италианското) „чао“, тя няма как да стане близка на младите днес. Любопитно е и пълното име на новата партия; то по същество е лозунг, зов за борба против страха, тоталитаризма и апатията. В италианската история подобен е произходът на думата „мафия“. Според най-разпространеното тълкуване на нейния произход (в началото на XIX век, в Сицилия), тя е зашифрован призив: „Смърт на французите нашественици и убийци!“. |
(в. Преса, печатно издание, брой 242 (593) от 5 септември 2013)
32587 | 5 септ. 2013 | 11:55
Basta е форма на италианския глагол bastare. Тя означава същото, което и на български - стига, достатъчно е. С този или с близък смисъл звучната дума е влязла и във френския, испанския, румънския, руския, полския и сигурно в други езици.



Мобилна верси
RSS
