Работим осем минути за едно писмо

Българинът работи средно осем минути, за да изпрати едно писмо с „Български пощи“ при средно време в Европа от 1,7 минути.

Това показва проучване на Института за пазарна икономика за 2012 г. За да изследват достъпността на универсалната пощенска услуга, авторите на доклада изчисляват колко минути работа са необходими (преди данъци), за да си позволим да изпратим два пощенски продукта - писмо от 20 г и колет от 1 кг в различните европейски страни. Като заместител на работната заплата е използвана средната цена на труда за един час по данни на Евростат.

За да се изпрати един колет от 1 кг у нас, са необходими 35 минути работа, докато в Европа стигат около 15 минути.

Цената на най-масовите писма в България до 50 г без предимство е 0,65 лв. Колетът до 1 кг се таксува 1,25 лв., ако населеното място на подаването и доставката са едно и също. В противен случай се плаща с левче отгоре.

Според проучване на Би Би Си за сектора в 65 страни България е с най-скъпите пощенски услуги в Европа (измерени чрез покупателната способност) и на трето място в света, въпреки че реално пазарът у нас е напълно либерализиран.

В Европа след нас остават Словакия, Латвия и Полша, а в световен мащаб ни изпреварват само Ямайка и Перу. 

Имаме повече клонове от Германия

В България има близо 3000 пощенски клона. За сравнение Германия с население 82 милиона се обслужва от 2000 станции. Пощите ни са третият по големина работодател в страната, преди тях се нареждат само двете държавни жп фирми - Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и БДЖ.

Според доклад на Европейската комисия общият брой на пощенските клонове в България (станции и агентства) на 10 хиляди души е най-голям - по 4 при средно 2,4 за Европа.

Преди две години Комисията за регулиране на съобщенията предложи да има пощенски служби само в населените места с над 800 жители. Общо 4295 от селищата в страната са с население под определения минимум. Близо 30 на сто от клоновете се намират именно в малки села. Заради социалните функции на „Български пощи“ няма да се стигне до закриването им, докато не се намери алтернатива, която да гарантира пощенските услуги.

Ангел Борсучки: 25 км извървявам всеки ден, докато разнеса всички писма

Мария БЛАГОЕВА

В Благоевград няма човек, който да не познава бай Ангел Борсучки, който кръстосва всеки ден улиците от край до край, за да разнесе пълните торби с писма и дребните колети.

Бай Ангел неуморно е на пост. Всяка сутрин точно в 8 ч. грабва пратките и започва своето пътешествие. „Обслужвам различни райони в областния град. Понякога ми се случва да навъртя пеша близо 20-25 км, докато разнеса всички писма по адреси“, признава неуморният пощальон.

„Когато се отнасяш с уважение към професията си, няма трудни моменти. Много е важно да си отговорен, защото в чантата с писма ти носиш важни вести, които могат да променят живота на хората“, разсъждава бай Ангел.

Според него отстрани работата му изглежда лесна, но всъщност не е така. Вечер се прибира с подути от обикалянето крака и често не може да спи от болка. Невъзможно е през деня да ползва градския транспорт, както и велосипед, защото ще пропусне някой адрес. Живее в село Рилци и се гордее, че е успял да вдигне голяма къща за децата си. „Е, не съм я построил с парите от пощата. Цял живот с жена ми гледаме тютюн и с изкараното от нивата успях да построя тоя дом“, вметва бай Ангел.

Признава, че преди години работата в пощата е била далеч по-примамлива. Получавали всеки сезон по един костюм с два панталона всеки, шуби за зимата, обувки, нови чанти. Сега пощальоните работят без униформи, имат само баджове.

За последен път преди две години той и колегите му получили дебели шуби, обувки и гумени ботуши за зимата. В пощата в Благоевград работят девет пощальони, средната възраст на служителите е 40-45 години.

Актьор разнася писма в театъра и в живота

Христо ПАВЛОВ

Пощальон в живота и в изкуството - така може да бъде описан колоритният великотърновец Петко Савов. Разнасянето на писма и пратки е част от професионалния му живот вече десет години. Петко обича работата си, наред с всички трудности тя има и много положителни страни. „Постоянно съм в движение, срещам се с най-различни хора, дори ставам някаква част от екипа на всеки офис или фирма, в които ходя. Така научавам интересни фактr за хората“, споделя търновецът.

Всичко започнало преди десет години. Току-що завършил висшето си образование, Петко видял обява, в която търсели млад човек с висше образование. „Нямах работа близо месец и реших да се пробвам. И така и до днес. Няма значение дали е 40-градусова жега, зимен мраз, дали вали дъжд или има ураганен вятър - щом има нещо за доставяне, ти трябва да си там в уреченото време“, описва работата си младият мъж. Понякога дневният му пробег с автомобил достига 70 км в рамките на Велико Търново.

По ирония на съдбата Петко Савов е пощальон и във великотърновския Музикално-драматичен театър, в чийто актьорски състав е трета година. „В оперетата „Веселата вдовица“ има роля, която е на разносвач на телеграми. Е, тогава нямаше никакво съмнение кой ще се превъплъти в образа на пратеника“, разказва търновецът.

В свободното си време Петко пише авторска музика. Вече има два сингъла, които се въртят в родния ефир, а до Нова година планира да издаде и трета песен. Записите успява да направи със собствени средства, събрани от заплати. Негов е и първият у нас „Любовен референдум“, хрумнал му през зимата. Въпросът, който бе зададен на търновци, бе мъжът или жената трябва да направи първата крачка в любовта. Наскоро една от първите двойки, взели участие в допитването, дори сключила брак.

Валерия Дачева: От пет години не съм ходила на почивка

Ангел АТАНАСОВ

„Вече 16 г. разнасям поща по домовете на плевенчани. Срещам се постоянно с всякакви хора. На едни нося радостни вести, на други - не толкова добри новини. Най-благодарни са ни възрастните хора, когато им занесем пенсийката. Някои от тях дори вадят кутия с бонбони, за да почерпят“ - разказва пощальонката Валерия Дачева.

Тя обслужва район с над 500 адреса в централната част на Плевен. На нейната възраст са още двама-трима от колегите й в града. Останалите са надхвърлили 50 г., някои от тях вече броят месеците до пенсионирането. В работата всички са на един хал - вали, вее, пече, адресите трябва да се обиколят и пощата да се достави. На ден минават по десетина километра пеша. Преди години пощенската чанта с вестниците, писмата и препоръчаните пратки сутрин тежала по 7-8 килограма.

„Напоследък ми се налага да доставям на хората основно препоръчани писма със сметки за дължими суми към банките, данъчните, енергото, теца. Доскоро длъжниците търсеха начини да се скрият от пощальоните, но вече не го правят - подписват се мрачно, че са получили известието, и се прибират в домовете си“, допълва Валерия.

От година на година плевенчани ставали все по-изнервени от трудния живот и се случвало да ругаят пощальоните дори без повод - просто за да си изкарат на някого яда.

„Работата не ми тежи, свикнах с нея, въпреки че не е лесно да обикаляш с часове плевенските улици при минус 15-20 градуса през зимата или 36 градуса през лятото. Заплащането за труда ни е мизерно. Получавам малко повече от минималната заплата за страната, а имам син, който вече е на 22 г. и е безработен. Парите в къщи не стигат за нищо. Като платим тока, водата, вноските по кредитите и сме дотам. Никъде не излизаме, най-много да се съберем с приятели в домашни условия. На почивка не сме ходили от 5 г.“, твърди Дачева.

Последното писмо ще е през 2020 г.

Деница БОЯДЖИЕВА

Сто тридесет и една години делят първото изпратено писмо по „Български пощи“ от сегашното състояние на дружеството. Докато нарастващите дългове и забавената модернизация на компанията са чисто български явления, то съдбата на писмото е под въпрос по целия свят.

Хартиеният предтеча на електронната поща бавно, но сигурно губи популярност. С навлизането на модерните технологии традиционните пощенски услуги се видоизменят.

Изпращането на любовни писма или честитки по празници на хартия вече е екзотика. Администрацията и корпоративните клиенти (банки, ВиК дружества, топлофикации, мобилни оператори) продължават да използват услугите на пощите, но все повече се ориентират към т. нар. зелени алтернативи.

Трайната тенденция за намалението на обема на препоръчаните и непрепоръчаните писма у нас започва още през 2006 г. През 2010 г. се отчита най-големият срив на трафика - над 50%. Изпратени са едва 37 942 писма в сравнение с 78 603 през 2006 г.

Ако годишният темп на свиване на изпратените по пощата писма се запази, то последното хартиено съобщение ще бъде написано и доставено някъде към 2020 г. В България пазарът е напълно либерализиран от 2011 г. От 2006 г. започна навлизането на частните пощи. Пет години по-късно падна и последната запазена само за държавата дейност - разнасянето на писма до 50 г, където попада основната част от кореспонденцията.

За да се пребори със застрашителната конкуренция в лицето на интернет, технологичната модернизация на „Български пощи“ е неизбежна. Държавното дружество започна да прави софтуер за интегрирано гише, както и да осигурява електронен обмен на документацията и данните.