17458 | 14 септ. 2013 | 08:44

България е една от първите държави в Европа, извършила трансплантация на бъбреци през 1968 г. Тя е на дете и е направена от акад. Николай Минко

Проф. Славов, наскоро бяха дарени черен дроб, бъбреци и сърце от жена от Сливен, но за сърцето не се намери подходящ пациент, за да му бъде присадено. Кога България ще стане реален член на „Евротрансплант“, за да не се случват такива неща?

Един от приоритетите на ръководния екип на министерството и на агенцията по трансплантации е да асоциираме България към „Евротрансплант“. Идеята е в бъдеще да станем пълноправен член. Основната ни цел се съдържа и в подтекста на вашия въпрос - да не се губят органи. Когато не можем да намерим за наши реципиенти подходящо сърце или черен дроб, да ги получаваме от другите страни членки на „Евротрансплант“. Очаква се договорът с тях да бъде сключен до края на годината. Преговорите са в доста напреднала фаза. Тези дни ще получим юридическите параметри и правилата, според които ще бъде подписан той. Хубавото е, че асоциацията намали изискванията към държавите членки от ЕС, които имат по-малко от 10 донора на 1 млн. население. В тази група сме и ние.

Ползата за нас ще бъде двойна

- ще получаваме повече органи и ще ни подпомагат да развием тази дейност с логистика и с извършване на по-сложни трансплантации като бял дроб, комбинирана сърце и бял дроб или пък трансплантация на черва. Като станем пълноправен член, тази дейност ще се разшири.

У нас присаждан ли е бял дроб?

Бял дроб и черва у нас не са трансплантирани. Затова директорът на агенцията по трансплантации д-р Марияна Симеонова е в напреднали преговори за приемане на наши пациенти най-напред в Австрия при проф. Клепетко, където да извърши присаждане на бял дроб. Имаме двама крайно нуждаещи се. Но ние трябва да мислим да предоставим орган, който да бъде използван.

Ще можем ли финансово да си позволим това членство в „Евротрансплант“? Казват, че за всеки пациент, за когото търсим орган, годишно се плаща такса?

Финансовите ангажименти не стоят на дневен ред. Въпреки че това е дейност, свързана с голям финансов разход, основната идея по-скоро е алтруистична -

да се помогне на хората

Съгласен ли сте с Иван Димитров от федерация „Български пациентски форум“, че има мощно лоби, което се възползва от хемодиализата и няма интерес в България да се развиват трансплантациите? Усещате ли влиянието на това лоби?

Не бих казал. Може би такова усещане е имало в един период в годините, но колегите в хемодиализата узряха и дори помагат в тази дейност. На диализа има над 3500 българи, а близо 1000 са тези, които чакат трансплантация на бъбреци. Това означава, че някак трябва да се оптимизира листата на чакащите и затова сме създали програма, която да оцени състоянието им отново. Сред тях има доста увредени пациенти, за които не е подходящо в определен момент да им се извършат трансплантации въпреки наличието на съвместимост.

Дали те не са увредени точно заради бездействието на здравните власти през последните 15-20 години?

Не бих приел термина бездействие. Всички екипи на министерството преди нас са работили. Аз като участник в екипите по бъбречна трансплантация, особено след обмяната на опит във Франция, Белгия, Германия и други държави, много често съм се срещал с тях. Бездействие по-скоро има в сферата на общественото информиране. Това не може да го направи само министерството или агенцията. Разчитаме най-вече на медиите. България е една от първите държави в Европа, извършила трансплантация на бъбреци през 1968 г. Тя е на дете и е направена от акад. Николай Минков. Няколко месеца по-късно екип на Александровска болница - проф. Стоян Ламбрев, проф. Никола Атанасов, проф. Христо Куманов, доц. Георги Тенов - присажда бъбрек и на възрастен; донорът е бил в мозъчна смърт в резултат на тумор в мозъка. Нещо, което е било дискусионно, но сега се приема, че при определени тумори в мозъка такива хора може да бъдат донори.

Роднините много често си мислят, че мозъчната смърт не е биологична смърт. И се надяват, че още нещо може да се направи за техния близък. Това е обяснение, което дължите вие, лекарите.

Абсолютно права сте. За да няма желание за даряване на органи в България, два са основните фактори -

недоверието в системата и ниската здравна култура

на хората. Повтарям, мозъчната смърт е равнозначна на биологичната. Даже има напреднали държави, примерно във Франция, където доказването на мозъчна смърт означава издаване на смъртен акт. Сърцето бие, защото се поддържа с апарат. Където и да отиде такъв пациент, няма как да му се помогне повече.

Кой трябва да разговаря с близките на пациента в мозъчна смърт - лекар или психолог?

Лекар координатор. В цял свят се дава приоритет на дейността на тези лекари. Затова искаме да издигнем авторитета им. Те са много важна част от системата - трябва да открият потенциалния донор, да докажат мозъчната смърт задължително в комисия, след което да обяснят на близките и ако може, да ги убедят, че даряването на органите е високохуманен акт. Нещо, което и Българската православна църква подкрепя.

Поискахте помощ лично от патриарх Неофит. Какво ви отговори той?

Ще цитирам няколко фрази от тяхната позиция: „Да дариш, означава да проявиш обич и съпричастност.“ Донорството и трансплантациите се нуждаят не от допълнителен обществен негативизъм, а от обществено приемане. По този въп­рос държавата ще получи практическа и духовна подкрепа от БПЦ, но да се мис­ли, че тя ще приеме убеждения, чужди на нейното вероучение, е невъзможно. Имаме покана към БПЦ да участва със свой представител в обществения съвет, който създаваме към министерството. Искаме да превърнем донорството в национална кауза. В много държави като Хърватия, Испания, Португалия е въпрос на чест и национална гордост да даряват. Ние имаме ресурса

да класираме България на по-предно място

а защо не в първата десетка. Една Испания се гордее с това, че населението й е 0,7% от населението на земята и в същото време извършва 4% от трансплантациите в света. Ние сега сме на едно от последните места наред с държави като Молдова и Македония. Във време, в което нямаме определена кауза, това би могло да бъде една от каузите на българския народ - да спасим живот.

Подготвя се проектът на бюджет за 2014 г. Ще има ли в него повече пари за здраве?

Силно се надявам. Такава е позицията на ръководството на МЗ и лично на министър Андреева. Надявам се министър-председателят и МФ да отделят повече средства за здравеопазване. Приоритетно трябва да бъдат заложени средства и за трансплантации, защото те имат възвръщаемост. С всяка успешна операция връщаме хората към нормален начин на живот, а това намалява финансовата тежест за държавата. 

(в. Преса, печатно издание, брой 250 (601 от 14 септември 2013)