33456 | 24 септ. 2013 | 06:43
Лекарите са длъжни да положат максимални усилия за всеки пациент, за да спасят живота му, но са безсилни, ако е доказана мозъчна смърт.
|
„Пирогов“ има нужда от модерна база
През 2010 г е извършена последната трансплантация в „Пирогов“, когато е присаден бъбрек от жив донор. Заради липса на условия за работа тази дейност е замразена. Според шефа на „Пирогов“ доц. Стоян Миланов трансплантациите са правени в обикновените операционни, макар че за тях трябва да има отделни зали, с много специфични условия за стерилност. Освен това е нужно обособяване на отделен блок, в който да се проследяват след това пациентите. Въпреки многократните настоявания на „Преса“ шефът на „Пирогов“ не се престраши и пресрами, за да ни покаже лошите условия, в които все още се оперират малките пациенти. Освен това е нужно да се закупи модерно оборудване. „Трансплантационната дейност я извършваме повече с ентусиазъм и вътрешни мускули, отколкото с подкрепа от държавата“, твърди доц. Миланов. Френски лекари имали желание да дойдат в „Пирогов“ и да правят трансплантации, но заради лошите условия поканата е отклонена. Според предварителните изчисления на института нужни са поне 1 млн. лв., за да могат да стартират отново трансплантациите при тях. Имат готовност освен на деца, да присаждат органи и на възрастни. |
Дете на 14 години, което би трябвало да тича с връстниците си в училищния двор, е в листата на чакащите в кардиологичната болница „Св. Екатерина", където се правят трансплантации на сърце. То е най-малкият пациент от общо 32-ма, регистрирани на сайта на Изпълнителната агенция по трансплантации. Вече обаче са 28, защото четирима не са дочакали някой да им дари живот, сочат данните на д-р Незабравка Чилингирова, която се занимава с листата на чакащите в кардиоболницата. Сърцето е орган, който може да се получи само от трупен донор, за разлика от бъбрек и черен дроб. Миналата година са направени две сърдечни операции у нас. От началото на тази година са три, но това не е обнадеждаващо, защото българите масово отказват да даряват органи, а тези, които се нуждаят от трансплантация на сърце, трудно могат да чакат повече от четири-пет месеца. Всеки от пациентите има своята лична и семейна драма, но за обществото тези хора са цифри в таблици, които периодично се променят на сайта на агенцията.
В „Св. Екатерина“ обясняват, че тези, които имат тежка сърдечна недостатъчност и са подходящи за трансплантации, ги поставят на изкуствено сърце, за да изчакат подходящ донор. Парадоксът е, че това струва 150 000 лева, а касата покрива само 50 000 лв. Разликата се поема от болницата. „По-рано заплатите на сестрите в болницата бяха високи, но сега намаляха заради тези разходи", обяснява д-р Чилингирова.
За трансплантация на бъбрек в момента чакат 960 души. От началото на годината досега са направени общо 15 трансплантации, като от трупен донор са 11. Миналата година са били 13, а през 2011 г. - 17, като само 8 са от трупен донор. Спрямо общия брой на нуждаещите се това са
много ниски стойности
Всички останали в листата на чакащите лежат безнадеждни в центровете по хемодиализа - два пъти седмично по четири часа, докато пречистват кръвта им. „Когато в болницата имаме пациент с мозъчна смърт и попитаме близките съгласни ли са да дарят органите му, понякога ми казват - огън ми гори на главата, не ме занимавайте с тези неща“, разказва д-р Петко Загорчев, началник-отделение „Анестезиология и интензивно лечение“ в МБАЛ Шумен. За последните 10 години в шуменската болница е имало 60 пациенти с мозъчна смърт, подходящи за донори, но близките са дали съгласие само за десет. От началото на тази година е имало само един потенциален донор, но роднините отказали. Най-често мотивът им е, че искат да се направи максималното за пациента. Няма оживял след мозъчна смърт, категорични са лекарите. Близките обаче
се надяват на чудо
виждайки, че сърцето на техния близък още бие, изкуствено поддържано от реаниматорите. Тъй като нашите закони не са разписали много ясно какво се прави в такъв случай, лекарите обясняват, че продължават в един минимален обем поддържане на леталните функции, докато пациентът си отиде. Това е мъчително за всички - и за близките, и за персонала. Във варненската болница от началото на годината е имало трима пациенти с мозъчна смърт, но само за един има съгласие от близките. Миналата година са били петима, но нито един не е станал донор. „Всеки реализиран донор е свързан с добрината. Това е висша форма на алтруизъм. Роднините помагат незнайно на кого. Вярвайки, че анонимният човек е просто човек, а не непременно крадец или убиец“, разказва проф. Вилиян Платиканов, началник на Клиниката по анестезии и интензивно лечение в УМБАЛ „Св. Марина“.
|
Три медала и две четвърти места от XIX Световни игри за трансплантирани в Дърбън, ЮАР (28 юли - 4 август 2013), донесе българският национален отбор за трансплантирани. |
Религиозните лидери могат да помогнат
У нас медицината все още не получава реална помощ от религиозните лидери. В момента към МЗ се създава Обществен съвет, в който канят и представители на религиите. Идеята на зам.-министъра проф. Чавдар Славов е да ангажира цялото общество, за да направи донорството национална кауза. Той все още очаква Св. синод да определи свой представител в този съвет. Според проучване на „Преса“ той ще бъде определен днес, когато се събират митрополитите. По-рано за тази длъжност е бил излъчен самият Неофит, но след като стана патриарх, тази роля ще бъде поверена на друг авторитет от БПЦ. Това издава зрялост на църквата и готовност да помага. Според официалната й позиция „Българската православна църква възприема донорството, и в проекция трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм... Донор означава „дарител“, събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда.“
В писмото, което е получил зам.-министър проф. Славов от Светия синод, пише, че „Тенденцията за развиване на трансплантациите, насочена единствено към практическото осигуряване на донори, трябва да бъде ориентирана и към развиване на донорска култура. По този въпрос държавата ще получи духовната и практическа подкрепа на православната църква“.
В Главното мюфтийство изразиха пълна готовност да се включат в този обществен съвет и да съдействат за ускоряване на трансплантациите. „Въпросът е поставен от десетилетия, но за трансплантациите няма конкретни текстове в свещената книга Корана и праведния пример на пророка, посочен в неговите слова“, казва зам.главният мюфтия Ведат Али. Въпреки това вероизповеданието не е срещу трансплантациите на органи, но иска пълни гаранции за това, че за пациента са положени всички грижи преди смъртта му, и това да става по волята на дарителя.
Д-р Загорчев от шуменската болница разкрива, че нямат проблем със семействата с мюсюлманска вяра и за това срещат подкрепата на мюфтията в града. Ромските семейства винаги отказвали да дарят органи.
„Ромите вярват, че човек трябва да бъде погребан цял, така както се е родил“, обясни Цветелин Кънчев. Той беше категоричен, че никога не би ги призовал да дарят орган.
|
Проф. Владов даде на 33-ма втори живот
Новите органи им е присадил проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА. Първата у нас трансплантация на черен дроб проф. Владов прави на 21 април 2007 г. „Павлин в момента е много добре, жив и здрав си е. Върнал се е вече на работа в авиобаза „Крумовград“. Миналата година му се е родило и бебе“, разказа за „Преса“ лекарят. Друг негов пациент е легендата на ЦСКА Джони Велинов. В началото на годината екипът на проф. Владов извърши и първата у нас реплантация на черен дроб, при която за втори път спаси 30-годишен мъж. |
||
33-ма българи живеят втори живот, а едно момче и трети след трансплантация на черен дроб. Да бъдеш добър човек, е трудно
|
Биляна Стършелова |
Семействата, които даряват живот, вярват, че част от техния близък остава да живее в друг човек. Някои вземат решението спонтанно, с други говорим, преди да дадат съгласие, разказват координаторите по трансплантации в 26-те трансплантационни бази в страната.
На сайта bgdonor.com могат да се прочетат трогателни истории на хора, получили живот. „Благодаря Ви, Майко, ако позволявате да Ви наричам така, защото в мен живее част от Вашия мил син! На този свят да бъдеш добър човек, е много трудно, защото трябва да бъдеш много силен, за да превъзмогнеш последствията,
Вие сте точно такъв човек, поклон!!!“, е написала Биляна Стършелова, която е получила нов черен дроб в болница „Лозенец“. Когато я регистрирали в листата на чакащите, докторът я предупредил: „И не забравяй, че живееш в България.“ Но се оказало, че у нас живеят не само егоцентрици или затънали в невежество и предразсъдъци, а и хора с големи сърца.
Тези дни нашият колега от „Хасковска Марица“ Георги Пеев, който получи ново сърце и чака нов бъбрек, призна пред „24 часа“: „Казах си: тази държава не е толкова шибана. Пратили са самолет до Варна да докара донора. Значи има светлина, не живеем в толкова мръсен свят.“
|
Челен опит
|
||
|
Хърватия е отличник, Турция с най-много живи донори В България е извършена една от първите трансплантации през 1968 г., но в момента сме на опашката. През миналата година са извършени общо 34 трансплантации, а в една от страните отличнички - Испания, само за ден, на 26 юни, са направени 36. Всички дават за пример Хърватия, която от дъното на класацията за десетина години успя да се превърне във водеща страна. Имат по 34 донора годишно на 1 милион население. Ние за миналата година имаме само двама трупни донора, от които са направени 8 трансплантации, а общо за годината са 21, като се прибавят и тези с живо донори. 40% са отказите в Хърватия, но близките на останалите 60% даряват масово. За това много помагала и принадлежността им към католическата църква. Наскоро на конгрес в Словения проф. Алихан Гюркан, висококвалифициран хирург от Турция, съобщи, че при тях 80% от трансплантациите идвали от живи донори. „Целта ни е да правим по 5000 трансплантации годишно, защото това е по-доброто лечение“, съобщи проф. Гюркан. |
От немотия хора предлагат по телефона:
Здрав съм, искам да си продам бъбрека
По няколко пъти в месеца на телефоните на агенцията по трансплантации звънят българи с въпрос: „Здрав съм, къде мога да си продам бъбрека, нямам пари за хляб?", разказват служители там. Отговорът винаги е един и същ. У нас донорството на органи е напълно безвъзмездно. Законодателят и лекарите са категорични, че в тази сфера не бива да се допускат парични отношения, защото ефектите могат да бъдат много опасни. Нещо повече - близките на донора и получателят на дарения орган трябва да останат напълно непознати, макар че понякога този принцип се нарушава.
„Въпросът защо няма достатъчно трансплантации е доста комплексен. Все още има какво да се направи по отношение на организацията на донорството. Първо трябва да се активизират координаторите по места и да наблюдават, установяват и информират агенцията при наличие на потенциален донор“, казва проф. Генчо Начев, шеф на „Св. Екатерина“.
Според него се прави всичко възможно, за да бъде спасен пациентът. „Трябва да е ясно, че ако нещо в лечението му не е направено правилно, той не става и за донор. Трябва да бъде лекуван оптимално. Целта е да оздравее, но ако не оздравее, да бъде годен за трансплантация“, каза още кардиохирургът.
Нужна е кампания, за да се обясни на хората какво е донорството. В какви случаи се стига до него. Да знаят това, че ако един човек е определен за донор, той е практически починал, няма връщане назад. Мозъкът му не работи. Методите за установяване са строго обективни. Те се доказват чрез апаратура и се мотивират писмено. Изследванията се правят два пъти през 12 часа. Хората трябва да имат доверие на лекаря, че когато каже, че има мозъчна смърт, значи е мозъчна смърт. „Трябва да се привличат повече психоаналитици в болниците, за да имат възможност да разговарят с близките“, смята още проф. Начев.
(в. Преса, печатно издание, брой 260 (611) от 24 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
