15735 | 27 септ. 2013 | 07:23

Очаква се ново раздуване на държавните структури

На снимката: Финансовият министър Петър Чобанов (вляво) и колегата му от социалното ведомство Хасан Адемов трябва да се разберат за бюджета.

Бюджет 2014 няма да се различава съществено от бюджет 2013. Това е ясно още преди да бъдат предложени конкретните данни за публичен дебат. Няма да има пари за „разкошни социални програми“, както заяви самият премиер Пламен Орешарски. Според шефа на парламента Михаил Миков това ще бъде бюджет, обърнат повече към хората, а не само към фискалните нужди на държавата. Тази позиция определено звучи смущаващо. Какво означава „фискална позиция на държавата“? Предварително вече се знае, че през 2014 г. отново ще бъде реализиран дефицит от 1,8% от брутния вътрешен продукт. Не съм привърженик на бюджетните дефицити по принцип, особено в условията на валутен борд. Те определено загатват за пасивност на управляващите по отношение на извършването на истински структурни реформи. Също така не обичам да се бяга от точния изказ, когато се говори за

реформи в държавната администрация

Повечето от политиците говорят само и единствено с термините „оптимизиране“, „реструктуриране“, „балансиране“ и всякакви подобни почти нищо незначещи безсмислици. Реформа в държавната администрация означава намаляване на броя Ӝ, т.е. съкращаване на държавни служители. Това е. През последните шест години броят на държавната администрация се е увеличил с над 60%. Това са хора, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Мога да се обзаложа, че в бюджет 2014 няма да бъде спомената и думичка в посока „реформа в държавната администрация“. Напротив, смятам, че по-скоро ще станем свидетели на ново раздуване на държавните структури. Защо насочвам вниманието в тази посока? Първо, считам, че от дълго време насам държавните служители изпреварват по отношение на заплащането много от частните сектори. Не коментирам, разбира се, дали размерът на заплатите им е достатъчен. В това, че не е, няма съмнение. Не разбирам логиката и на привилегированото положение по отношение на социалните осигуровки. Разбирам как ще бъдат посрещнати тези мои думи от растящата армия на държавните служители, но за съжаление това са фактите. Не виждам логиката при намаляващ брой на обслужваните от държавната администрация броят на служителите Ӝ да се увеличава. За демографския срив се говори постоянно, както и за въвеждането на електронни услуги.

Друга голяма тема в бюджет 2014 ще бъдат разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Знаем, че Европа акцентира върху иновациите в програмния период 2014-2020. Знаем също така на какво ниво е икономиката ни по показателя „конкурентоспособност“. Учудени ли сте, че по този показател страната ни е на последно място в Европа? И причините за това не са само финансови. Вярно е, че разходите ни за научноизследователска и развойна дейност се движат в рамките на 0,5-0,6% от БВП на страната през последните осем години при средно около 2% за Европа, т.е.

България инвестира четири пъти по-малко

в научноизследователска дейност. Азбучна истина е също така, че до средствата за истинска наука в България достъп имат единствено неправителствени организации в „неприлично близки“ взаимоотношения с управляващите. Инвестициите в НИРД са от първостепенно значение за прехода на икономиката към увеличаване на производителността на труда и за стимулиране на икономическия растеж. Съгласно заложените цели на стратегия „Европа 2020“ разходите за НИРД трябва да достигнат 1,5% от БВП на страната. Казано в прав текст, трябва да се увеличат близо три пъти тези средства. Смея да твърдя, че колкото по-рано бъде направена тази инвестиция, изрично искам да подчертая, че когато говорим за средства за научноизследователска и развойна дейност, не говорим за разходи, а за инвестиции, толкова по-бързо ще видим пряк икономически ефект в националното ни стопанство. През 2012 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на близо 17 000 души. Най-много са заетите в сектор „Държавно управление“ - близо 55%. Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки в сектор „Висше образование“ - 5216 души. В сектор „Предприятия“

с научна дейност се занимават 2439 души

или едва 14,5% от общия персонал, зает с НИРД. Зад тази на пръв поглед суха статистика се крият изключително сериозни фундаментални проблеми.

Всички повтарят до втръсване за скъсаната връзка между висшите учебни заведения и реалния стопански живот. Точно научноизследователските звена са общото между двете. Между другото над половината от хората, които се занимават с научни изследвания, са над 55 години. Младите научни работници отлитат на Запад при първа възможност. В цялата страна имаме под 4000 учени във възрастовата граница 25-34 години. Това са категорични сигнали, че проблемите в сектора ще се задълбочават. Ако настоящото правителство искрено желае инвестиции в науката в унисон с европейските цели, то трябва да покаже това с конкретни числа, а не само с послания от парламентарната трибуна. Нещо повече, правилната визия за развитието на страната е приоритетното инвестиране в научноизследователска дейност, за което Европа дава пари, и то с охота.
Новата стратегия „Европа 2020“ е стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Точно

това послание някак си ми липсва

в предварителните коментари за бюджет 2014. Липсват ми посланията за икономически растеж, което е възможно най-добрата социална политика и единствено възможната мярка срещу растящата безработицата. Интересно ми е какво е становището на синдикатите по темата. Минималните работни заплати не решават по никакъв начин диспропорциите на пазара на труда. Както повечето макроикономисти знаят, безработицата в страната в по-голямата си част е структурна, а не циклична. Какво означава това? Производственият сектор търси да назначи на постоянни трудови договори близо нови 10%. В България

заварчиците и стругарите изчезнаха

Това има пряка връзка и с необходимите реформи в средното образование. Ето такива послания ми липсват в бюджет 2014.
Неслучайно акцентирах върху темите за реформа в държавната администрация и разходите за научноизследователска и развойна дейност. Разбира се, че не по-малко важни са и пенсионната, и здравната реформа. Когато говорим за бюджет 2014, бих желал да слушам за секторни приоритети най-вече като процент от БВП, а не само като нетни суми. Според мен точно този подход показва най-точно приоритетните политики. Мисля, че бюджет 2014 няма да бъде реформаторски заради разминаването между политическите обещания на БСП, заложени в предизборната програма, и чисто бюджетните реалности.

Опитите на изпълнителната власт да бъде представена като технократска, са обречени на провал, защото дълбоко се съмнявам тя да успее да избяга от чисто левите зависимости. А точно тези зависимости никога не правят реформи, те правят единствено бюджетни дефицити. 

в. Преса, печатно издание, брой 263 (614 от 27 септември 2013)