23783 | 31 окт. 2013 | 18:05
Няма да се обидя, ако македонците кръстят някой нов сорт на мое име. Да речем високо добивен магарешки трън, използван в медицината за разни лекарства и най-вече за стимуланти на една определена мъжка дейност - сподели пред Агенция „Фокус” директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров. Той разказа случка с българин от Македония, преселил се след Първата световна война в Добруджа. „Защото албанците са доста по-добре от вас в тази работа и както вървят нещата, полицаите и митничарите ни на Гюешево скоро трябва да учат албански”, допълни проф. Димитров.
Той разказа, че този българин от Македония се надувал по време на жътва пред местните българи:
- „Жито ли е това бе. Дребно, ситно… В Македония житото е као дренки”.
- Ми що щеш тука? – питат незлобливо добруджанци.
- Е, камъни ли ке ям в Македония – отговаря македонецът.
Изглежда, че най-сетне учени-аграрници в Македония са решили да създадат жито „као дренки”. И са създали не един, а цели три сорта. Кръстили са ги „Гоце”, „Александър” и Егея”, допълни проф. Димитров. По думите му, на последните две имена гърците много ще се зарадват и веднага ще свалят ветото си за започване на преговори за приемане на Македония в Европейския съюз. Ние ще приемем названието на първия сорт (Гоце, б.а.) също с нескрита и за разлика от гърците искрена радост, защото знаем, че това е таен знак от наши съмишленици в Македония, че имат скрито българско национално съзнание. „Гоце все пак е българин от Кукуш, завършил българската гимназия в Солун и Военното училище в София, учител по български език в Щип, офицер от Българското военно разузнаване, създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които в 1905 г. на Рилския конгрес ще се преименуват на ВМОРО.
Благодарим Ви братя от Скопие, знаем, че Ви е трудно, но вие винаги намирате начин да подчертаете, че сте българи”, каза още проф. Божидар Димитров.
Мобилна верси
RSS
